Решение № 9727 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6878/2010 г.

Решение № 9727 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6878/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на "Столичен автотранспорт" ЕАД със седалище в гр. София срещу решение № 96 от 28.04.2010 г., постановено по преписка № 261/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в частта, в която е установено, че дружеството е поддържало и продължава недостъпен масов градски транспорт, затрудняващ достъпа на лица с увреждания; наложена е глоба в размер на 2500 лв. и са му предписани конкретни мерки по чл. 76, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение поради съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, изводите на КЗД противоречат на доказателствата по преписката, както и на твърденията на самия молител Владимир Тафров, както и че не е допуснато дискриминационно отношение спрямо лицата с увреждане. Според жалбоподателя, дружеството съобразява дейността си по експлоатацията на автопарка с техническите изисквания, въведени от българския законодател и разписаните норми на общностното право. Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Ответникът Комисията за защита от дискриминация, чрез пълномощника си, оспорва жалбата като неоснователна. Претендират се разноски. Заинтересованите страни Владимир Стоянов Тафров, Столична община и кмета на Столична община не изразяват становища. Върховният административен съд, след като обсъди представените по делото доказателства отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Производството пред Комисията за защита от дискриминация е започнало по жалба от Владимир Тафров - лице с трайно намалена трудоспособност от 95 %, без право на чужда помощ, поради двигателни увреждания. Същият се придвижва с помощта на инвалидна количка, електробайк и др. помощни технически средства. Комисията за защита от дискриминация е провела производството по реда на Глава Четвърта, Раздел Първи от Закона за защита от дискриминация, като е извършила проучване, събрала е относими доказателства, в това число е разпитала поискани от страните свидетели. Установено е, че дружеството - жалбоподател е пуснало в движение 87 броя автобуси с възможност за накланяне с цел улесняване придвижването на хора с увреждания. Част от автобусите на столичния градски транспорт по конкретно визираните в жалбата на физическото лице линии 313 и 604 са нископодови. Не се спори между страните, че автобусите са подготвени да обслужват хора с увреждания само теоретично. Провежданият инструктаж на водачите на тези превозни средства е формален, като и техническите характеристики на автобусите не позволяват самостоятелно придвижване от хората с увреждания, ползващи помощни приспособления. Автобусите не са оборудвани с автоматични рампи за качване и слизане на хора с трайни увреждания. Някои от превозните средства има ръчен бутон, чрез който водачът може да наклони автобуса и да улесни придвижването на пътник с увреждане, но той не е ефективен. Единствената възможност за такъв пътник е да се качва и слиза само с чужда помощ. Водачът на превозното средство би могъл да реагира, ако автобусът е оборудван с бутон за ръчно накланяне и то - ако машината е нископодова и само ако водачът види в огледалото за обратно виждане, че има пътник с такава нужда. За да постанови оспореното решение, Комисията е приела, че при осъществяване на своята дейност "Столичен автотранспорт" поддържа недостъпен масов градски транспорт, който затруднява достъпа на лица с увреждания, ползващи услугите му и е квалифицирал това му поведение като дискриминационно отношение по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. по защитения признак "увреждане". Решението е постановено от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и е съответно на целта на закона. За да е налице тормоз е необходимо да се установи дали разглежданото деяние е целяло или постигнало като резултат създаването на враждебна, обидна или застрашителна среда и дали е накърнило достойнството на лице или кръг от лица. Ирелевантна за осъществяването на тормоз е законната цел. Забраната за тормоз по закон е абсолютна, което означава, че третиране, накърняващо достойнството на човека и създаващо враждебна среда не може да бъде оправдано дори със законна цел - административен капацитет, финансиране, бъдещи проекти. Съществуват други, законово допустими начини и средства, за постигане на законната цел. При така установената дискриминация и с оглед на факта, че същата е осъществена при извършване на правнорегламентираната дейност на "Столичен автотранспорт", ирелевантно в случая е твърдението на жалбоподателя, че не са установени доказателства за липса на контрол от страна на ръководството на дружеството за равно третиране. Фактическият състав на дискриминацията не включва субективен елемент на извършителя, противно на въведените в жалбата твърдения. Отговорността за осъществена дискриминация е обективна, поради което за съставомерността на нарушението е без значение осъществен ли е или не контрол от страна на ръководството и какви мерки се предприемат и какви технически критерии се покриват. Законът за защита от дискриминацията е специален закон по отношение на защитаваните с него права и законни интереси и предписания режим. Поради това и доводът, че дейността на дружеството е съответна на Наредба 2/2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки коли, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, както и на Директива 2001/85/ ЕО и Регламент 1370/2007, е неоснователен. Тези нормативни акта не са в отношение на общ към специален, за да се приеме, че техните разпоредби дерогират спазването на общата забрана за дискриминация и задълженията за приемане на специални мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно положение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. с цел изравняване на възможностите им. За да се приеме проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма. Неправомерният различен подход към отделни лица трябва да е продиктуван от признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. От данните по преписката е видно, че това третиране е извършено по визиран в закона признак и е налице пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него. Съдът намира за обоснован извода на административния орган, че в случая се касае до осъществяване на дискриминация на основата на признак увреждане под формата на тормоз при ползуването на масовия градски транспорт. Дефинираните в § 1, т. 1 от ЗР на ЗЗДискр. елементи на осъществяването на тормоз са: изпълнително деяние - действие или бездействие на определено лице спрямо друго лице, защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. цел или резултат - накърняване достойнството на лицето, респективно създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда и причинно-следствена връзка между тях, а тези на неблагоприятното третиране по § 1, т. 7 от ЗЗДискр. изискват акт, действие или бездействие, който пряко или непряко засяга права или законни интереси на лицето. Като дискриминационна проява може да бъде квалифицирана само тази, при която нежеланото поведение е провокирано от характеристика на дискриминираното лице от категорията на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. и то обективно е поставено в по-неблагоприятно положение. Т. е. третиране, което накърнява достойнството на човека и създава враждебна среда не може да бъде оправдано дори със законна цел. За да има достъпна среда се предполага, че лицето с увреждания може да се придвижва съвсем самостоятелно с инвалидната количка до рампата на превозното средство и да се качи, а не с помощта на лица, които да го подпомагат във всеки конкретен случай по различен начин, така, както е възможен достъпът на лицата без увреждания. Прието е, че липсата на възможност за използване на автобусния парк от лица с увреждания представлява съществена пречка за реализирането на законови права на такива лица, което съставлява по-неблагоприятно третиране в сравнение с лицата без увреждане, които се придвижват безпрепятствено, и е пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по признак "увреждане". Не се споделя доводът, че лицето с увреждане може да се придвижва безпрепятствено през праговете, тъй като изборът каква и коя помощ да ползува е личен с оглед здравословните му нужди. Неравното третиране не може да се преодолее чрез оказване на помощ от водача или други пътници, тъй като такива действия утвърждават бариерата на разделение на хората с увреждания от останалите хора и препятства техните възможности за пълно социално включване. Правилно е заключението на Комисията, че дискриминация е налице и когато задължените по закона субекти не са приложили специални мерки спрямо лице или група лица в неравностойно положение, които да съответстват на конкретно съществуваща или възникнала нужда, както и на целта на ЗЗДискр., именно поради което такова задължение е предписано на органите на местното самоуправление, респ. техните дружества. Зачитането на достойнството на личността и елиминирането на неравното третиране изисква пътникът с увреждане да може да се обслужва самостоятелно, без да разчита на чужда помощ. Само в този случай е налице равнопоставеност и само тогава следва да се приеме, че правото на равно третиране, независимо от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. не е нарушено. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая в тежест на жалбоподателя е да докаже факти, от които може да се направи извод, че равното третиране не е нарушено. В съответствие със задълженията си административният орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство, след което е постановил решението си. Неоснователно е възражението, че КЗД е разследвала възможността за използването от хора с увреждания на целия автобусен парк на дружеството, а не се е съобразила с конкретните оплаквания на жалбоподателя Тафров. Разпоредбата на чл. 50 от ЗЗДискр. не обвързва органа с твърденията в жалбата и той може, при извършената проверка, да установи нарушения, различни от посочените в жалбата. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че не са съобразени предприетите от него действия и положените усилия за подобряване на непригодната за хора с увреждания среда при използуването на масовия градски транспорт. Тези обстоятелства са неотносими към извода за наличие на дискриминация по посочения законов текст. Предвид изложеното настоящият състав счита жалбата "Столичен автотранспорт" ЕАД за неоснователна. Комисията за защита от дискриминация е постановила законосъобразно решение, като е упражнила и правомощието си по чл. 76 от ЗЗДискр. Съответно на данните по преписката и на приетия извод за установено нарушение по реда на специалния закон е и разпореждането за налагане на глоба на дружеството, като изложените мотиви за тежестта на нарушението, свързан с основния предмет на дейност на "Столичен автотранспорт" ЕАД, както и степента на засягане на широка група от потенциални пътници с трайни увреждания, съдът споделя изцяло. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от ответника искане за разноски, на основание чл. 78 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, в тежест на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за защита от юрисконсулт в размер на 150 лв., съгласно чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд,