Решение № 12577 от 8.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7959/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Перник срещу Решение 936 от 03.06.2025 г. на Административен съд (АС) Перник по адм. дело 53/2025 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Община Перник срещу решение от 23.01.2025 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Околна среда 2014 2020 г. (ОПОС), с което на Общината е отказана верификация на разходи в общ размер на 2 813 481,79 лв. по Искане за окончателно плащане 7 от 20.01.2025 г. по Административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) BG16М1OP002-2.010-0041-C04, Рекултивация на депо за неопасни отпадъци на град Перник. Касационният жалбоподател - Община Перник, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По отношение на т. 1 от процесния акт сочи, че не е уточнено дали нередността е възобновена и с кой акт е възобновена. Не се изяснява какъв е предметът на нередността и дали е налице относимост към сигнала за нередност и отказаните за верифициране суми. Намира за неправилен извода на съда за законосъобразност на акта по т. 2, тъй като бенефициерът не е уведомен за стартиралата процедура по установяване на нередност, не е описан предметът на нередността, както и нейната относимост към отказа за верификация. По отношение на т. 3 от акта намира, че няма описана процедура по регистриране на нередност. В частта по т. 4 от акта твърди, че отказът е постановен на две различни правни основания, което е недопустимо. Счита, че първоинстанционният съд не е изяснил фактите, послужили като основание за постановяване на оспорвания отказ. Прави искане съдебното решение да бъде отменено. Претендира разноски за настоящото производство. Ответникът по касационната жалба ръководителят на УО на ОПОС изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни аргументи за правилност на обжалваното решение и неоснователност на подадената касационна жалба. Прави искане първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски въз основа на представен списък. Прави възражение за прекомерност на платеното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено следното: На 02.07.2020 г. между Община Перник и ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014-2020 година" е сключен Административен договор Д-34-64, с който на Общината е предоставена безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 12579930,62 лева по процедура BG16M10P002-2.010 "Рекултивация на депа за закриване, предмет на процедура по нарушение на правото на ЕС по дело С-145/14", по приоритетна ос 2 "Отпадъци" на Оперативна програма "Околна среда 2014-2020 година", съфинансирана в размер на 85% от Европейския фонд за регионално развитие на ЕС за изпълнение на проект ИСУН BG16M10P002-2.010-0041 "Рекултивация на депо за неопасни отпадъци на град Перник", като максималният размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата възлиза на 120 000 000 лева. Проектът е на стойност 12 579 930, 62 лева, от които 10 692 941, 03 лева от Европейския фонд за регионално развитие и 1 886 989, 59 лева национално съфинансиране от държавния бюджет на Република България. Налице са три допълнителни споразумения към сключения административен договор Допълнително споразумение 1 от 02.02.2023 година, Допълнително споразумение 2 от 18.12.2023 година и Допълнително споразумение 3 от 29.12.2023 година. С Допълнително споразумение 3 от 29.12.2023 година страните са предоговорили стойността на проекта на 13 778 767, 10 лева, от които 11 711 952, 04 лева от Европейския фонд за регионално развитие и 2 066 815, 00 лева национално съфинансиране от държавния бюджет на Република България. На 20.01.2025 г. Община Перник е подала Искане за окончателно плащане 7 по Договор Д-34-64 от 02.07.2020 г. Във връзка с така постъпилото искане, с Решение от 23.01.2025 г., ръководителят на УО на Оперативна програма "Околна среда 2014-2020" е отказал извършването на верификация на средствата включени в направеното искане. За установяване на компетентността на органа, издал оспорвания административен акт, по делото е представена Заповед РД-773 от 02.09.2024 г. на министъра на околната среда и водите. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд приема, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. По отношение на т. I.1 от обжалвания административен акт, съдът намира, че по отношение на тази сума правилно административният орган е постановил отказ за верифицирането й на основание чл. 64, ал. 1, пр. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., ЗУСЕФСУ), тъй като са налице изискуемите се от фактическия състав на нормата елементи. Регистриран е сигнал в ИСУН с пореден 829, като производството по тази нередност е приключило с издадено Решение N-2 от 03.01.2025 година от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014-2020", с което е определена финансова корекция в размер на 25% от стойността на допустимите разходи. Това решение е обжалвано от страна на бенефициера като каквото и да бъде окончателното решение във връзка с така определената финансова корекция, т. е. дали същата ще бъде отменена или не е без правно значение, тъй като дори и корекцията да бъде отменена, то съответните суми биха могли да бъдат включени в последващо искане за плащане от страна на бенефициента. В същия смисъл са и изводите на съда по отношение на т. I.3 от постановения отказ. По отношение на т. I.2 от обжалвания административен акт, съдът сочи, че е налице регистриран Сигнал за нередност 1499 в ИСУН 2020 с изложени в него факти и обстоятелства за предполагаемо наличие на съставен неистински документ, като с оглед на това е изпратено Писмо, изх. 12-00-557-16 от 17.01.2025 г. до Европейска прокуратура за предприемане на действия по компетентност с цел установяване наличието или липса на престъпление от общ характер. Така установеното, според съда, попада в хипотезата на чл. 64, ал. 1, пр. 2 ЗУСЕФСУ, посочена като правно основание за постановяване на оспорвания отказ. По отношение на постановения отказ по т. I.4, на основание чл. 64, ал. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, във вр. с чл. 42, ал. 3 от Условията за изпълнение на процедурата /Приложение 2 към АБДФП, първоинстанционният съд установява, че Фактура 000000004 от 02.08.2022 г. не отговаря на условията за нейното верифициране, тъй като не съдържала реквизита "наименование на оперативната програма" и се реферирала към друг номер на договор с изпълнител, който не кореспондира със сключения такъв, поради което приема отказът и в тази му част за материално законосъобразен. По изложените съображения съдът обосновава извод за законосъобразност на обжалвания административен акт и отхвърля жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Както правилно приема и първоинстанционният съд, по аргумент от противното от чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ, отказът от верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход. За да бъде един разход допустим трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 ЗУСЕФСУ, което значи, че за да е недопустим трябва да е налице липса на някое от изискванията за допустимост. Определянето на един разход като недопустим изисква точно установяване на приложимата правна норма, защото само така може да се установи действителната цел на органа и да се извърши проверка тя законосъобразно ли е постигната. По отношение на неверифицираните разходи по т. I.1, I.2 и I.3 от оспорения акт: Като правно основание да не се верифицират посочените разходи, административният орган е посочил разпоредбата на чл. 64, ал. 1, пр. 2 ЗУСЕФСУ. Съгласно посочената разпоредба, в случай че бенефициер не представи в срок документ или разяснения по чл. 63 или е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане. В съответствие с чл. 69, ал.2 ЗУСЕФСУ, процедурата по администриране на нередност започва по инициатива на управляващия орган на съответната програма или по сигнал. Като фактическо основание да се откаже верификация на сумата от 1 014 373,04 лева по т. I.1 от акта, административният орган е посочил възобновено производството по определяне на финансова корекция във връзка с установени нарушения на Закона за обществените поръчки (ЗОП) по Сигнал 829 и негово Решение N-2 от 03.01.2025 г., с което на Община Перник е определена финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи по договор от 16.03.2022 г. с ДЗЗД Рекултивация Маркови егреци, което е оспорено от Общината по съдебен ред. Представените по делото доказателства са в подкрепа на изложените от административния орган фактически обстоятелства за издаване на административния акт в тази му част, както правилно приема и първоинстанционният съд. Следва ясно да се прави разлика между процедурата по администриране на нередност, която в съответствие с чл. 71, ал.4 ЗУСЕФСУ приключва с извършването на финансова корекция за същото нарушение и процедурата по определяне на финансова корекция по чл. 73 ЗУСЕФСУ. В случая е стартирала нова процедура за определяне на финансова корекция за друго нарушение, който факт е послужил като основание за постановяване на процесния отказ, като бенефициера изрично е бил уведомен за този факт с нарочно писмо, посочено в мотивите на акта. Заявените за възстановяване разходи и отнасянето им към съответния бюджетен ред са подробно описани в таблицата към акта, както и в мотивите на акта, в тази му част, поради което доводите на касатора, за неяснота на акта, са неоснователни. Действително, част от посочените от органа фактически обстоятелства, свързани с несъответствие на разходите с реалната стойност на предходно определената финансова корекция и бюджетните редове, по които са отнесени тези разходи, не кореспондира с правното основание на акта, в тази му част. Този факт не се отразява на крайния извод за законосъобразност на акта, в тази му част, тъй като правното основание съответства на другото фактическо основание за постановяване на оспорвания отказ. Като фактическо основание да се откаже верификация на сумата от 1 652 288,75 лева по т. I.2 от акта, административният орган е посочил регистриран Сигнал за нередност 1499, като във връзка с изложените в него факти и обстоятелства е установено предполагаемо наличие на съставен неистински документ, за което е уведомена и Европейската прокуратура. Както беше посочено по-горе, в съответствие с чл. 69, ал.2 във вр. с чл. 64, ал.1, пр. 2 ЗУСЕФСУ, достатъчно е да е регистриран сигнал за нередност, за да е започната процедура по администриране на нередност, какъвто е и настоящият случай и обстоятелството, че бенефициерът все още не е уведомен за този факт, не се отразява на материалната законосъобразност на акта. В случая е стартирала единствено процедура по администриране на нередност, а не по определяне на финансова корекция. Като фактическо основание да се откаже верификация на сумата от 132 420,00 лева по т. I.3 от акта, административният орган е посочил регистриран Сигнал за нередност 828 и образувано административно производство по определяне на финансова корекция, за което Общината е уведомена с Писмо, изх. 2-10-0041-4-10 от 22.01.2025 г. за установено нарушение по договор от 16.03.2022 г. с ДЗЗД Пулсар еко. От представените по делото доказателства се установява, че е налице регистриран сигнал за нередност и висящо производство по определяне на финансова корекция, което представлява достатъчно основание за постановяване на процесния отказ, в тази му част, както правилно приема и първоинстанционният съд. Заявените за възстановяване разходи и отнасянето им към съответния бюджетен ред са подробно описани в таблицата към акта, в тази му част, поради което доводите на касатора за неяснота на акта са неоснователни. Като фактическо основание да се откаже верификация на сумата от 14 400,00 лева по т. I.4 от акта, административният орган е посочил, че Фактура 0000000004 от 02.08.2022 г. не отговаря напълно на условията за верифициране, тъй като не съдържа реквизита наименование на оперативната програма и в нея се реферира към друг номер на договор с изпълнителя. Като правни основания на акта, в тази му част, се сочат разпоредбите на чл. 64, ал.3 и чл. 57, ал.1, т.2, пр. 1 ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 42, ал.3 от Условията за изпълнение на процедурата (Приложение 2 към АДБФП). В съответствие с чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ, извън случаите по ал. 1 ръководителят на управляващия орган издава отказ за верификация на разходите, включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост. Отказ за верификация се издава и за установяване на недължимо платени и надплатени суми по проекта вследствие на извършено верифициране. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция) разходът, за да е допустим, трябва да попада в категориите разходи, включени в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект. Анализът на изискването по т. 2 сочи, че за да е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК е необходимо органът не само да се е позовал на точка 2, но и точно да е посочил категорията разходи, регламентирани в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект, на които исканите за верифициране разходи не съответстват. В случая органът сочи чл. 42, ал.3 от Условията за изпълнение на процедурата (Приложение 2 към АДБФП), които са относими към посоченото основание за отказ от верификация. В съответствие с чл. 42, ал.3 от Условията за изпълнение, фактурата следва да съдържа наименование на оперативната програма, както и номер и дата на договора за изпълнение на дейностите по проекта. Фактура 000000004 от 02.08.2022 г. не отговаря на условията за нейното верифициране, тъй като не съдържа реквизита "наименование на оперативната програма" и се реферирала към друг номер на договор с изпълнител, който не кореспондира със сключения такъв, поради което първоинстанционният съд правилно приема отказа, и в тази му част, за материално законосъобразен. Възраженията на касатора за смесване на две правни основания за постановяване на отказа за верификация, в тази му част, са неоснователни. От една страна, в акта по т. I.4 е посочен като правно основание за отказа чл. 64, ал.3, а не чл. 64, ал.1 ЗУСЕФСУ , а от друга в чл. 64, ал.3 ЗУСЕФСУ е установено правомощието на органа да откаже верифициране на разходи, а в чл. 57, ал.1, т.2 ЗУСЕФСУ основанието за допустимост, респективно недопустимост на разходите. По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Община Перник да заплати на Министерството на околната среда и водите структурата, в която се намира органът - ответник, разноски по делото в размер на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд