Решение № 807 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7885/2020 г.

Решение № 807 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7885/2020 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Проф. д-р Стоян Киркович" АД (УМБАЛ "Проф. д-р Стоян Киркович" АД) срещу Решение № 94 от 08.04.2020 г. на Административен съд – Стара Загора (АС - Стара Загора) по адм. дело № 897/2019 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу Заповед № 3286 з-4430 от 11.11.2019 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" (ГД "НП"), с която на основание чл. 49, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 47, т. 2, б. "а" от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) е отнет издаденият му Лиценз № 2855 от 20.07.2015 г. за извършване на дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЧОД (отм.);. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът не е отчел, че заповедта е неясна и немотивирана. В нея се сочат писма на Националната агенция за приходите (НАП) за дължими суми от лечебното заведение, но никъде не са посочени наказателните постановления и декларациите, за какви суми са те и кога е трябвало да бъде изпълнено задължението. Не приема изложеното от съда, че част от мотивите се съдържат в писмо – справка, тъй като счита, че те трябва да се съдържат в самата заповед. Счита, че заповедта не следва да се издава, тъй като е изтекла погасителната давност по чл. 57 АПК. Нарушението е открито на 21.05.2018 г., а заповедта е издадена на 11.11.2019 г. Неправилно съдът е приел, че посоченият в чл. 57 АПК срок е инструктивен, а не давностен. Заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Петнадесет процента от месечните приходи на лечебното заведение се използват за погасяване на задълженията му, което говори за отсрочване и разсрочване на задълженията. Този факт неправилно не е бил възприет от съда. Съдът е следвало да вземе предвид приложените удостоверения от 12.02.2020 и от 19.12.2019 г., от които е видно, че болницата няма задължения. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено друго такова, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендира присъждане на направените разноски в първоинстанционното и в настоящето производство. Ответникът - директорът на Главна дирекция "Национална полиция" в Министерство на вътрешните работи, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АС – Стара Загора е отхвърлил жалбата на УМБАЛ "Професор Д-р Стоян Киркович" АД срещу Заповед № 3286 з-4430 от 11.11.2019 г. на директора на ГД "НП", с която на основание чл. 49, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 47, т. 2, б. "а" ЗЧОД на лечебното заведение е отнет Лиценз № 2855 от 20.07.2015 г. за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЧОД (отм.);. За да постанови решението съдът е установил от фактическа страна, че с писма рег. № 328600-34968 от 17.05.2018 г., рег. № 328600-37108 от 30.05.2018 г. и рег. № 328600-43406 от 06.07.2018 г. директорът на ГД "НП" е изискал информация от ТД на НАП – София за наличие на непогасени задължения, установени с влезли в сила ревизионни и други актове, на УМБАЛ "Професор Д-р Стоян Киркович" АД, вида на непогасените задължения и има ли допуснато отсрочване, разсрочване или спиране на събирането на непогасените задължения. По повод на тези искания от ТД на НАП са представени Справки за задълженията, от които е видно, че УМБАЛ "Професор Д-р Стоян Киркович" АД има публични задължения към държавата, установени с влезли в сила наказателни постановления и задължения за данъци по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), както и по Декларация Образец 6 за задължителни осигурителни вноски към осигурителните фондове. В справките е посочено също, че по отношение на тези задължения няма издадени актове за разсрочване и/или отсрочване по смисъла на чл. 183 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 187а от ДОПК. Със съобщение рег. № 328600-39778 от 16.06.2018 г., на основание чл. 26, ал. 1 АПК, лечебното заведение е уведомено за започване на производство по отнемане на лиценза му за извършване на частна охранителна дейност. Като основание за отнемането са посочени разпоредбите на чл. 49, ал. 1, т. 1, вр. чл. 47, т. 2, б. "а" ЗЧОД, като е предоставена възможност в 7-дневен срок от получаване на съобщението да бъдат представени допълнителни доказателства и възражения. На 29.06.2018 г. в ГД "НП" – София е получено писмено възражение от изпълнителния директор на УМБАЛ "Професор Д-р Стоян Киркович" АД. Във възражението е посочено, че към 01.06.2018 г. са налице задължения към държавата на УМБАЛ "Професор Д-р Стоян Киркович" АД – Стара Загора, за които е образувано изпълнително дело от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Големи данъкоплатци и осигурители (ГДО). Съгласно подадено на основание чл. 229, ал. 1 ДОПК искане лечебното заведение ползва 85% от месечните си приходи, а останалите 15% се използват за погасяване на задълженията, т. е. УМБАЛ "Професор Д-р Стоян Киркович" АД погасява всеки месец разсрочено част от своите задължения. С възражението е отправено искане да не се предприемат действия по започване на производство по отнемане на лиценза за извършване на частна охранителна дейност. Към възражението са приложени искане по чл. 229, ал. 1 ДОПК и разпореждане на основание чл. 229, ал. 6 ДОПК. С писмо, рег. № 328600-13938 от 20.03.2019 г., директорът на ГД "НП" отново е изискал информация от ТД на НАП – София за наличие на непогасени задължения, установени с влезли в сила ревизионни и други актове спрямо лечебното заведение, вида на непогасените задължения и има ли допуснато отсрочване, разсрочване или спиране на събирането на непогасените задължения на болницата. По повод на това искане е представена Справка за задълженията изх. № 04-04-10440 от 26.08.2019 г. ТД на НАП - ГДО, от която е видно, че към 23.08.2019 г. УМБАЛ "Професор Д-р Стоян Киркович" АД има задължения към държавата, установени с влезли в сила наказателни постановления и задължения за данъци по ЗДДС, ЗКПО и ЗДДФЛ, както и по Декларация Образец 6 за задължителни осигурителни вноски към осигурителните фондове, като всеки от посочените в справката актове е описан подробно. В справката е посочено също, че по отношения на тези задължения няма издадени актове за разсрочване и/или отсрочване по смисъла на чл. 183 от ДОПК и чл. 187а от ДОПК. Производството е приключило с постановяване на оспорваната Заповед № 3286 з-4430 от 11.11.2019 г., с която на основание чл. 49, ал. 1, т. 1, вр. чл. 47, т. 2, б. "а" ЗЧОД е отнет Лиценз № 2855 от 20.07.2015 г. за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЧОД (отм.); на УМБАЛ "Професор Д-р Стоян Киркович" АД. В мотивната част на заповедта е проследена и отразена кореспонденцията между директора на ГД "НП" и ТД на НАП - ГДО, според която УМБАЛ "Професор Д-р Стоян Киркович" АД – Стара Загора има задължения към държавата, установени с влезли в сила наказателни постановления и задължения за данъци по ЗДДС, ЗКПО и ЗДДФЛ, както и по Декларация Образец 6 за задължителни осигурителни вноски към осигурителните фондове. В хода на съдебното производство са представени Удостоверение изх. № 2902019000326332 от 19.12.2019 г. и Удостоверение изх. № 290202000033399 от 12.02.2020 г., и двете издадени от ТД на НАП - ГДО, от които е видно, че лечебното заведение няма задължения. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел, че заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл. 49 във вр. с чл. 40 ЗЧОД, в предвидената форма. Приел е, че в производството по издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения. Счел е, че заповедта е мотивирана, а при постановяването й е приложен правилно и материалният закон. Съобразявайки приетите по делото доказателства, съдът е достигнал до извод, че е налице посоченото от органа основание по чл. 49, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 47, т. 2, б. "а" ЗЧОД за отнемане на лиценза на лечебното заведение. По повод на представените удостоверения от 19.12.2019 г. и 12.02.2020 г. съдът е посочил, че погасяването на публичните задължения след датата на издаване на обжалвания административен акт не обосновава приложимост на чл. 142, ал. 2 АПК, тъй като този нов факт не променя с обратна сила фактическата обстановка при издаване на акта. Решението е правилно. Правилен е изводът на съда, че актът е издаден от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон. Неоснователни са възраженията на дружеството, че заповедта не е мотивирана. Практиката мотивите да съществуват в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт, се прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния съд. С позоваването на предхождащи акта други актове и документи те се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, стават мотиви и на самия акт. Поради това изложените в уведомленията на ТД на НАП съображения, включително тези изложени в последното уведомление от 26.08.2029 г., са такива и за издаването на самия акт. Видно от уведомлението, в него са посочени конкретният вид задължение, видът и номерът на изпълнителния титул, по които са задълженията на лечебното заведение. Както правилно е посочил първоинстанционният съд срокът по чл. 57 АПК за издаване на административният акт не е давностен, а инструктивен. Непроизнасянето на органа в посочения в разпоредбата срок не преклудира възможността му за издаване на административен акт в пределите на предоставената му от закона компетентност. Като правно основание за издаване на Заповед № 3286 з-3668 от 20.09.2019 г. на директора на ГД "НП", с която е отнет издаденият на УМБАЛ "Проф. д-р Стоян Киркович" АД лиценз, е посочена разпоредбата на чл. 49, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 47, т. 2, б. "а" ЗЧОД. Съгласно чл. 49, ал. 1, т. 1 ЗЧОД лицензът се отнема от органа по чл. 40 с мотивирана заповед в случаите по чл. 47, т. 1 – 4 от същия закон. Видно от чл. 47, т. 2 "а" ЗЧОД, лицензът се отнема, когато едноличният търговец или юридическото лице има задължения към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията. Законодателното решение е императивно и при обективиране на визираната в хипотезата на указаната норма материалноправна предпоставка, административният орган, в условията на обвързана компетентност, задължително издава заповед за отнемане на лиценза, като по този начин се прекратява действието на издадения в полза на адресата разрешителен административен акт. От приетото в хода на първоинстанционното производство уведомление, изх. № 04-04-10440 от 26.08.2019 г. на директора на ТД на НАП - ГДО се установява, че към 23.08.2019 г. УМБАЛ "Проф. д-р Стоян Киркович" АД има непогасени публични задължения към държавата, установени с влезли в сила наказателни постановления и задължения за данъци по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, както и по Декларации Образец 6 за задължителни осигурителни вноски към осигурителни фондове. Установява се, че по отношение на тези задължения няма издадени актове за разсрочване и/или отсрочване по смисъла на чл. 183 ДОПК и чл. 187а ДОПК. Издаденото спрямо лечебното заведение разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания по чл. 229, ал. 6 ДОПК, съгласно което 15 процента от месечните приходи на лечебното заведение се използват за погасяване на задълженията, не води до извод за разсрочване и/или отсрочване на задълженията. Липсва акт издаден от компетентния административен орган по чл. 184 или 187б ДОПК, който да обективира в себе си произнасяне по смисъла на чл. 185 или 187в ДОПК. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Ето защо заплащането на задълженията на болницата, след издаването на акта, не съставлява нов факт от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК и не може да доведе до различни правни изводи, както правилно е приел първоинстанционният съд. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 49, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 47, т. 2, б. "а" ЗЧОД, съответно – лиценза на лечебното заведение е законосъобразно отнет. Не са налице релевираните с касационната жалба отменителни основания, а оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ГД "НП" – юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, сумата от 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Разноските за първоинстанционното производство е следвало да бъдат претендирани пред АС – Стара Загора. В случая това не е направено. Разноските за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство са претендирани за първи път в писмената защита на директора на ГД "НП" по настоящето дело. Като претендирани несвоевременно от ответника, те не могат да бъдат присъдени с настоящето решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение