Решение № 3363 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7301/2008 г.

Решение № 3363 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7301/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Маруся Георгиева Даскалова, в качеството й на ЕТ "ИППМП - лекарски кабинет - д-р Маруся Даскалова" със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. "Константин Паница" № 5, вх. Г, ет. 7, ап. 19, подадена чрез адв. Валери Петров Ставрев, срещу решение № 264/17.03.2008 г. постановено по адм. д. № 773/2007 г. на Административен съд - Велико Търново, VIII състав. Наведени са оплаквания за неправилност на решението, като постановено при неспазване на съдопроизводствените правила, в противоречие с приложимия материален закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това се претендира отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Касаторът поддържа, че от административния орган не е установено нарушение на изисквания на Наредба № I - 209/22.11.2004 г. за правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност на обектите в експлоатация, по отношение на адресата на оспорения административен акт, тъй като последният е само наемател на ползвания от него лекарски кабинет. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: С оспореното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил като неоснователна жалбата на Маруся Георгиева Даскалова, в качеството й на ЕТ "ИППМП - ЛК - д-р Маруся Даскалова", против разпореждане № 11/17.10.2007 г. издадено от мл. инструктор РСБПЗН - гр. Стражица, на основание чл. 104, ал. 1, т. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР в приложимата редакция преди изм. по ДВ бр. 69/2008 г., с което този текст е отменен), за отстраняване на констатирани нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатацията на лекарски кабинет, ползван от жалбоподателката в сграда, собственост на община Стражица. За да постанови посочения резултат, съдът е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства, въз основа на които е направил обосновани и правилни фактически и правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания следва да се отбележи, че не само собствениците, но и ползвателите на обекти - обществени или частни, са длъжни да спазват установените правила и нормативи за пожарна безопасност при тяхната експлоатация. В този смисъл е и правилото на чл. 3 от Наредба № I - 209/22.11.2004 г. (обн. ДВ бр. 107/7.12.2004 г.), според което изискванията й са задължителни за собствениците, ръководителите, работниците, служителите и временно пребиваващите в обектите и прилежащите им територии. Правилно от административния съд в тази връзка са съобразени легалните определения по § 1, т. 2 и т. 6 от наредбата на понятията "обекти" и "ръководители", обхващащи всички недвижими имоти, съоръжения и инсталации на министерства, ведомства, организации, общини, търговци, търговски дружества и други правни субекти, подлежащи на контрол в съответствие с действащите правила и изисквания за пожарна безопасност по ЗМВР и съответно - всички търговци по смисъла на ТЗ, в кръга на които попада и жалбоподателката. Предвид изложеното и липсата на спор, че в помещението ползвано от последната като лекарски кабинет в гр. Стражица, не отговаря на всички визирани в приложимата наредба изисквания за пожарна безопасност на обект в експлоатация, правилно съдът е приел, че освен, че е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, оспореният административен акт изцяло съответства и на приложимия материален закон. Предвид гореизложеното обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение