Решение № 6755 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4481/2017 г.

Решение № 6755 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4481/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. О. М. подадена чрез неговия пълномощник адв. Попов, която е насочена срещу Решение № 10 от 07.02.2017 г., постановено по административно дело № 304/2016 г. на Административен съд - гр. С. (АС С.), към която няма представени доказателства. Счита решението в обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно. Намира, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон- касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилността на решението се състои в неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД, при определяне на справедлив размер на наказанието. Твърди, че съдът не е отчел кумулативно всички установени по делото обективно установени условия на живот и конкретното влияние на всяко едно от тях върху психиката на лицето. Иска отмяна на решението и да бъде осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанието" (ГДИН) да заплати обезщетение в размера, в който е предявен от 7000 лева. О. Г. дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Николова моли за оставяне без уважение на касационната жалба, като неоснователна. Счита решението на АС С. за правилно и законосъобразно, поради което моли да се потвърди. Подробни аргументи са развити в представения писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Намира обезщетението в определения от страна на съда размер от 300 лева за съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 от АПК, като ищецът претендира обезщетение в размер на 7 000 (седем хиляди) лв., причинени му от незаконосъобразни бездействия и действия на длъжностни лица, представляващи администрацията на Арест- гр. С. в периода от 26.03.2016 г. до 29.06.2016 г., през който период е изтърпявал мярка за неотклонение "задържане под стража" в Ареста гр. С.. С обжалвания по настоящото дело съдебен акт- Решение № 10 от 07.02.2017 г., постановено по адм. дело № 304/2016 г. на АС С. е ОСЪДЕНА Г. Д. "Изпълнение на наказанията", на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, да заплати на Р. О. М., сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие незаконни действия и бездействия на администрацията на Следствен арест гр. С., ведно със законната лихва върху сумата от 300 (триста) лева, считано от 29.06.2016 г. до окончателното й изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата до 7 000 (седем хиляди) лева, ведно с претендираната законна лихва върху тази сума като НЕОСНОВАТЕЛЕН. За да постанови този резултат адм. съд приема за доказани фактите досежно описаните в исковата молба битови и санитарно- хигиенни условия, при които е бил поставен ищецът при пребиваването му в Ареста - гр. С. от гледна точка на липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване и на свободна жилищна площ в помещението. Решаващият съд намира, че условията, в които е бил поставен М. при престоя му в Ареста - гр. С., предвид кумулативния им ефект, следва да бъдат квалифицирани като унизителни и нехуманни. Админ. съд приема, че при осъществяване на правно - регламентирана дейност длъжностните лица от администрацията на ареста са нарушили изискването по чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС, което е довело до накърняване на правото на задържаното лице на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство. Смята, че условията, в които е бил поставен М. при престоя му в Ареста- гр. С., предвид кумулативния им ефект, следва да бъдат квалифицирани като унизителни и нехуманни. Решаващият съд намира, че по предявения от М. иск срещу Г. Д. "Изпълнение на наказанията", по безспорен начин е установено и доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразна административна дейност на администрацията на Ареста - гр. С., поради което исковата претенция се явява доказана по основание и следва да бъде уважена в размера на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди от 300 лв. Наред с това преценява, че в останалата част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 7 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Решението в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати на Р. О. М., сумата от 300 (триста) лева, за претърпени неимуществени вреди е благоприятно за касатора, влязло е в сила и не е предмет на настоящото съдебно производство. В останалата част решението е правилно, а подадената срещу него касационна жалба на Р. О. М. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Настоящият съдебен състав на ВАС счита за неоснователни твърденията на касационния жалбоподател за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на А. С. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно решаващият съд е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията", относно привеждане на помещения съобразно изискванията на КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната. По делото е установено, че битовите условия в А. С. са лоши и хигиенните условия са на ниско ниво. Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически страдания вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС. Т. негативни преживявания излизат, извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от АС С. е прието, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба по отношение на размера на обезщетението, с аргумент за неговото увеличаване до пълния предявен размер. Първоинстанционният съд е изложил обосновани и подробни мотиви в този аспект, именно при обсъждане на вредоносния резултат - вида и характера на засягането. АС С. обосновано и правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението по исковата претенция за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. В анализа на съдебния акт са отчетени релевантните обстоятелства и настъпилите отрицателни последици за лицето. Извършена е оценка на характеристичните особености на вредите и техния кумулативен ефект спрямо него. Направените изводи на решаващия съд относно фиксирания размер на обезщетението съответстват на установените данни по делото. Достигнатият извод на адм. съд не се променя от аргументите в подкрепа на искането на касационния жалбоподател за увеличаване на размера на присъденото обезщетение по исковата му претенция. Настоящият съдебен състав намира присъденото обезщетение за правилно и не намира основания за неговото увеличаване. Същото е справедливо определено от адм. съд, тъй като за обезвреда е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху увреденото лице, като е отчетен техния специфичен характер, интензитет и времева продължителност. Решението в обжалваната му част като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение