Решение № 6071 от 21.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Н. Марков срещу решение 442/02.12.2021 г., постановено по адм. дело 569/2021 г. на Административен съд - гр. Стара Загора, в частта, с която е отхвърлен искът му срещу ответника Община Стара Загора за присъждане на обезщетение в розмер на 1000лв., представляващ частичен иск от цялата сума от 10 000 лв. за претърпени вреди за периода от 16.10.2018г. до 13.04.2020г. от обявено за нищожно решение 1808/27.09.2018г. на Общински съвет - Стара Загора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правилан и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209 АПК. Иска отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество чрез умважаване на предявения иск в пълен размер, както и присъждане на направените по делото разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът Община Стара Загора оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Стара Загора е уважил частично исковата претенция на Н. Марков срещу ответника Община Стара Загора, като е осъдил ответника да му заплати обезщетение в размер на 500 лв. за понесени неимуществени вреди за периода от 11.07.2019г. до 02.03.2021г. от отменено като незаконосъобразно решение 2349 от 27.06.2019г. на Общински съвет - Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата от 24.09.2021г. и до окончателното й изплащане. В тази част решението не е обжалвано от Община Стара Загора и е влязло в сила за страните. С решението си в обжалвана му част, АС - Стара Загора е отхвърлил иска срещу ответника Община Стара Загора за присъждане на обезщетение в розмер на 1000лв., представляващ частичен иск от цялата сума от 10 000 лв. за претърпени вреди за периода от 16.10.2018г. до 13.04.2020г. от обявено за нищожно решение 1808/27.09.2018г. на Общински съвет - Стара Загора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. За да отхвърли иска в тази част съдът е приел, че е налице само първата от предвидените в закона предпоставки - обявен за нищожен административен акт, но не са налице останалите, предвидени в нормата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ предпоставки. скъдът е посочил, че обявеното за нищожно решение е част от процедурата по изменение на ПУП, но има предварителен характер и само по себе си то не може да причини твърените в исковата молба негативни последици и преживявания. Обсъдени са събраните гласни доказателства и е прието, че те не установяват по категоричен начин твърдението за претърпени страдания от психичен характер и влошено здравословно състояние, причинени именно от този административен акт. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция намира, че административният съд правилно е извършил преценка на събраните гласни доказателства и изводите за недоказаност на исковата претенция за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди е правилна. В тази насока, на осн. чл. 221 ал.2, изр. второ АПК настоящият инстнация препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В подкрепа на изводите на пърават съдебна инстнация е становището на Върховната административна прокуратура. Правилно в решението на Ас - Стара Загора е библо прието, че с това решение е било разрешено изработване на проект за Подробен устройствен план Изменение на План за регулация и План за застрояване , като в частта му относно изработването на проекта за имотите на ищеца (УПИ VII 6152 и УПИ VIII-6152), същото е обявено за нищожно . Съдът правилно е счел , че в случая е налице само първата от кумулативно изискуемите се предпоставки за да възникне правото на обезщетение по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Правилно се приема , че предвид характера на акта , отнасящ се до даване на разрешение за изработване на проект за изменение на План за регулация и План за застрояване за територията на парк/квартал Бедечка по плана на гр. Стара Загора , не се доказва ищецът да е претърпял твърдените неимуществени вреди от този акт, доколкото се касае само за предварителна устройствена процедура. в тази насока е и съдебната практика по идентични дела, като напр. решение 4953 от 25.05.2022г. по адм.д. 1342/2022г. по описа на ВАС. С оглед на горното, обжалваното решениие следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд