Решение № 5367 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 925/2010 г.

Решение № 5367 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 925/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК-Смолян чрез неговия процесуален представител срещу решение № 258/10.12.2009 г. по адм. д. № 266/2009 г. на Административен съд гр. Смолян. Счита обжалваното решение за незаконосъобразно и претендира отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Милка Георгиева Куцинова, от гр. Смолян, срещу заповед № ДК-10-29/18.09.2009 г. на началника на РДНСК-Смолян, с която е отменено разрешение за строеж № 97/22.06.2009 г. за строеж "пристройка към съществуваща жилищна сграда". С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон при следните съображения: Административното производство е започнало по жалба на Петко Атанасов Милушев и Лидия Иванова Милушева като майка и законна представителка на малолетното дете Йоана Милушева. В обстоятелствената част на оспорения административен акт е прието, че жалбоподателите са собственици на имот, съседен на този, за който е издадено оспореното по реда на чл. 216 ЗУТ разрешение за строеж. В това им качество, поради обстоятелството, че разположението на сградата е на регулационната линия, административният орган е приел допустимост и основателност на жалбата. Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия съд досежно качеството на жалбоподателите пред административния орган като заинтересовани по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ. В случая се касае за пристрояване на заварен строеж, поради което и на основание чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ всички съседи са изключени от кръга на заинтересованите лица, имащи право на обжалване пред административния орган. В този аспект изводът за незаконосъобразност на оспорения административен акт е съответен на материалния закон. Без значение е обстоятелството за конкретното ситуиране на сградата, тъй като тя не е предмет на строителното разрешение. Още повече, тези твърдения, наведени в обжалваната заповед, не са доказани. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,