Решение № 1504 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1622/2015 г.

Решение № 1504 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1622/2015 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба "Грейн комерс" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. "България" № 17, ет. 3, ап. 10, срещу решение № 495 от 10.12.2014 г. на Административен съд (АС) гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 345/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 041302890 от 16.01.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с решение № 164 от 10.04.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Велико Търново. Претендира отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че в хода на ревизионното производство са представени множество доказателства за реалност на доставките от "Дипекс - ДП" ЕООД, което потвърждавало от приети по делото съдебно-счетоводна и съдебно-графическа експертизи. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС гр. Велико Търново и по същество на спора да отмени РА. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Велико Търново оспорва жалбата в писмен отговор от 03.02.2015 г. и в съдебно заседание чрез юрк. Ушилова. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред АС РА № 041302890 от 16.01.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с решение № 164 от 10.04.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново, на касатора "Грейн комерс" ЕООД са установени задължения по ЗДДС в размер на 20 848.20 лв. и лихви за забава в размер на 9 864.15 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит (ДК) по фактури, издадени от "Дипекс - ДП" ЕООД за данъчни периоди м. 01, м. 05 и м. 06.2009 г. За да отхвърли оспорването, административният съд е изложил пространни съображения за липса на реални доставки на транспортна услуга и на стоки - соев шрот, като материалноправна предпоставка за признаване на правото на ДК. Така постановеното решение е неправилно. Видно от заповед за възлагане на ревизия № 1301758 от 12.07.2013 г. и от мотивите на решение № 164 от 10.04.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново, ревизията е повторна във връзка с решение № 293 от 04.07.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" за отмяна на РА № 041300268 от 15.04.2013 г. Отменителното решение № 293 от 04.07.2013 г. на горестоящия административен орган, отмененият с него ревизионен акт, както и заповедите за възлагане на ревизия по чл. 112, ал. 1 ДОПК не се съдържат в административната преписка. В нарушение на задължението си по чл. 150, ал. 2 ДОПК съдът не е дал указания за комплектуване на административната преписка с този смисъл, което препятства касационната проверка на правилността на обжалваното решението относно изводите на съда за валидността на акта. На основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде отменено. Допуснатото от съда съществено процесуално нарушение по недаване на указания до органа за комплектуване на преписката, включително с доказателства за компетентност на органа, издал първоначалните ЗВР, е основание по чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК след отмяната на обжалваното решение за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да даде указания за комплектуване на преписката в цялост, включително с решение № 293 от 04.07.2013 г. на горестоящия административен орган, отменения с него ревизионен акт, както и с първоначалните заповеди за възлагане на ревизия по чл. 112, ал. 1 ДОПК и доказателства за компетентност на органа, възложил първоначалната ревизия, за да направи правилна преценка за приложението на § 35, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ДОПК (обн. Д. в. бр. 82/2012 г., в сила от 01.01.2013 г.). С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,