Решение № 10458 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8181/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 5554 от 02.06.2025 г. по адм. дело 1123/2025 г. Административен съд (АС) Хасково е отхвърлил жалбата на Ю. А. А., гражданин на Сирия, срещу решение 2989/09.04.2025 г. на председателя на Държавна агенция бежанци (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Срещу съдебното решение са подадени две касационни жалби от Ю. А. А., гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адв. М. Цветилов, както и чрез адв. Т. Лютфиева. В жалбата се поддържа, че съдебният акт на първоинстанционния съд е неправилен като постановен при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон и същият е необоснован касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи, че АС-Хасково не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства за установяване на обективната истина, като вместо да ревизира допуснатите от административния орган нарушения на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, решаващият съд в мотивите си изцяло и безкритично е възпроизвел изводите, направени в административния акт. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Хасково и да се отмени решението на председателя на ДАБ при МС, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне. В проведеното съдебно заседание касаторът се явява лично и с упълномощен процесуален представител адв. Т. Лютфиева. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Хичовски, взима становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Хасково е била законосъобразността на решение 2989/09.04.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на Ю. А. А., гражданин на Сирия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административен съд Хасково е приел от фактическа страна, че Ю. А. А. е подал молба вх. 105450 - 6815 от 15.10.2024 г. по описа на Дирекция "Миграция" - СДВНЧ - [населено място], с която чужденецът е поискал международна закрила в Република България. Чужденецът е регистриран с регистрационен лист УП-35280/23.10.2024 г., в който въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ (не са представени документи за самоличност), че името му е Ю. А. А. гражданин на Сирия, роден на [дата]. в [населено място], обл. Хама, Сирия, етническа принадлежност [етническа принадлежност], религия [вероизповедание] с начално образование, неженен. В проведеното интервю с чужденеца на 21.02.2025 г., последният е посочил, че е напуснал Сирия в средата на месец септември 2024 г., нелегално за Турция, където останал около две седмици. В България влязъл нелегално на 02.10.2024 г. Посочил е, че никога не e бил арестуван или осъждан, не е имал затруднения поради религиозната си принадлежност, не е участвал в религиозни организации, общности или секти. Посочил е също така, че е живял до напускането на страната в [населено място], област Хама, където майка му, един от братята му и петте му сестри продължавали да живеят. Потвърдил, че в селото е виждал представители на "Червения полумесец", които раздавали хуманитарна помощ, предимно храна. Като причина за напускане на страната посочил войната. Баща му бил убит при бомбардировка през 2017 г., а чичо му изчезнал безследно през 2012 г. Районът, в който живеел, бил силно миниран и несигурен. Посочил, че контролът върху района се осъществява от кюрдските въоръжени сили, като често имало инциденти отвличания, кражби, убийства и те продължавали и в момента. Споделил, че лично бил заплашван от член на КАСАД, след като последният отказал да му плати за предоставена стока и го заплашил с убийство. Семейството му не било заплашвано. Срещу него не било упражнявано насилие. Категорично заявил, че не желае да се завърне в Сирия поради продължаващата война. Подал молба за закрила в България, тъй като страната е мирна и спокойна, без дискриминация, а брат му живеел тук и бил много доволен от условията и отношението на хората. При тази фактическа обстановка, АС - Хасково е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Решаващият съд, при изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност акта, е приел за правилен извода на административния орган за липсата на законовите предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Ю. А. А.. В мотивите на решаващият съд се посочва, че не са налице данни чужденецът да е бил преследван поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждения, като спрямо него не било упражнявано физическо насилие и не е бил обект на репресии. Според АС-Хасково, правилно административният орган е преценил, че при проведеното с чужденеца интервю не се установява спрямо него да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, поради което преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, са напълно обосновани. Прието е, че изложените по време на интервюто от молителя причини за напускане на страната му на произход не са от кръга обстоятелства по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Наред с изложеното съдът е приел, че по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ административният орган е извършил анализ както на фактите за Сирийската арабска република, съдържащи се в справка с дата 19.05.2025 г., издадени от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, така и на твърденията, направени от чужденеца по време на интервюто, като формираните от административния орган в тази връзка съображения са приети за правилни, като съответни и на представените в хода на съдебното производство доказателства за настъпилата впоследствие съществена промяна в обществено-политическата обстановка в страната по произход на молителя. От представената в съдебното производство справка е установено, че новото временно правителство поставяло акцент върху възстановяването на държавата, като основните приоритети включват борба с корупцията, съживяване на институциите, укрепване на икономиката и привличане на сирийски професионалисти. Освен това от данните по справката е установено, че с подписаната от временния президент на Сирия декларация е уредено разделянето на властите и съдебната независимост, като се гарантирали правата на гражданите, свободата на изразяване и свобода на медиите. Наред с изложеното, според бюлетин на ВКБООН броят на завърналите се обратно в Сирия лица, както и броят на вътрешно разселените лица след падането на режима на Б. А. на 08.12.2024 г. продължавал да расте, а ВКБООН продължавал да оказва подкрепа. Предвид гореизложеното, АС-Хасково е приел, че обстановката в Сирия действително е претърпяла значителна промяна, но същата не отговаряла на критериите по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като държавата започвала да се възстановява - предприети са мерки за гарантиране правата на гражданите в Сирия, възстановяване дейността на институциите, подобряване условията в страната по отношение на транспорт, образование, финансиране и правна защита, а освен това над 400 000 бежанци се били върнали обратно в Сирия. Крайният извод на АС-Хасково е за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС, а подадената жалба - неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административен съд Хасково задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Неоснователно е и твърдението на касатора, че административният орган не е изследвал детайлно личната история на кандидата за закрила и особеностите в държавата по произход. Обратното се установява от мотивите, изложени в обжалвания административен акт. Същевременно подробен и задълбочен е анализът на обстановката в Сирия, който е извършен от първостепенния съд, който се възприема от настоящата касационна инстанция, а и ситуацията в държавата по произход на кандидата не е променена в насока влошаване след м. май 2025 г. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. В проведеното на 21.02.2025 г. интервю същият сочи предимно икономически причини за напускане на Сирия войната и лошото икономическо положение в страната, като на практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан, не е бил преследван от официалните власти, като освен това видно от твърденията в интервюто чужденецът не подлежал на мобилизация и нямал опасения дали ще бъде повикан да отслужи военна служба. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" /тоест хуманитарен статут/. Конкретно за хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от Ю. А. А. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Решаващият съд подробно е обсъдил данните в представените в административното производство справки на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, на който се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него със справка, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият чужденец не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, подадена чрез адв. М. Цветилов, че не е обсъдено обстоятелството, че търсещит убежище има брат, който живее в България. Решаващият съд е обсъдил в мотивите си това обстоятелство. Изрично е посочено, че дори и този факт да се приеме за установен, доколкото чужденецът не попада в обхвата на лицата по § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ, същият не може да се ползва от правото по чл. 8, ал. 9 или чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ "членове на семейството" са: съпругът или съпругата на чужденеца, неговите малолетни или непълнолетни неженени деца и родителите на чужденеца или на съпругата/съпруга, ако те са изцяло зависими от него. Братът на жалбоподателя, макар да е близък родственик, не попада в кръга на посочените лица. Правилно АС-Хасково приема, че приложното поле на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУТ е ограничено, като визира само посочените членове на семейството съпруг, малолетни или непълнолетни деца и родители, които са изцяло зависими. Оттук следва, че родствената връзка "брат" не предполага наличие на правно основание за получаване на закрила на база предоставения статут на брата на чужденеца. Що се касае до становището, дадено от ВКБООН през декември 2024 г. относно връщане в Сирийската Арабска Република, настоящият съдебен състав счита, че представените в настоящото производство справки за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към към 19.05.2025 г. са по-актуални от становището на ВКБООН от декември 2024 г., публикувано непосредствено след промяната на режима в Сирия, поради което настоящата съдебна инстанция следва да съобрази изводите си именно с тях. В този смисъл е и становището на ВКБООН, като препоръката в него е "до надеждна информация, която да позволява оценка" на ситуацията. Съгласно приложените справки след падането на режима на Б. А. цялостната обстановка в Сирия се нормализира и според изчисленията на ВКБООН, считано от 8 декември 2024 г. 372 5500 сирийци са преминали обратно в Сирия. Освен това, считано от 27 март 2025 г. - 1,05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Има данни за широка мрежа от услуги, обществени центрове, които предоставят помощ и съдействие на завръщащите се лица. В тази връзка следва да бъде прието, че независимо от усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Неоснователно е също така твърдението в касационната жалба, подадена чрез адв. Т. Лютфиева, че анализът на обстановката в Сирия е формален, като се акцентира от касатора предимно на обстановката в провинция Ракка. Както вече беше посочено, анализът на обстановката в Сирия, обсъдена в обжалваното съдебно решение съобразно изготвените от дирекция "Международна дейност" при ДАБ в хода на административното производство Справка за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия (вкл. за провинциите Идлиб, Ракка, Хама и Хомс) сочи, че на територията на сирийската държава, макар обстановката да е нестабилна, не съществува въоръжен вътрешен конфликт, придружен от безогледно насилие във всички части на страната. Не е налице повсеместна ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касационния жалбоподател, респ. чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, транспониран в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, е неприложим. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,