Решение № 9225 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7452/2018 г.

Решение № 9225 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7452/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Гюдженов, със съдебен адрес: [населено място], [адрес], чрез адв. М. Д., срещу решение № 946/07.03.2018 г. постановено по адм. д. № 788 по описа на Административен съд гр. Х. за 2016 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/9975 от 28.11.2016 г. издаден от Зам. Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" Според касатора постановеното решение е нищожно, недопустимо и неправилно. Нарушени са основни принципи на административния процес, както от административния орган, така и от решаващият съдебен състав. Изобщо не са обсъдени наведените твърдения, че проверяващият субект "Био Еллас" не е компетентен. Поради тази липса на компетентност представените от него данни не следва да се ползват от административния орган и в последствие от съда. Налице са добросъвестно получени суми, които не подлежат на възстановяване, съгласно трайната съдебна практика. При получаването на сумите, касаторът не е знаел за необходимостта от извършване на корекции и е приел отпуснатите му субсидии като правило определени. Според изложеното в касационната жалба е налице противоречие между мотивите на решението и неговия диспозитив, което води до нищожност на същото. Като допуснато съществено нарушение се сочи и обстоятелството, че в производството в условията на необходимо другарство не е призован и "Био Еллас". Въз основа на горното се иска отмяна на постановеното съдебно решение, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора, с което жалбата срещу АУПДВ бъде уважена. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции, съгласно приложени доказателства за заплащането им. С молба депозирана в открито съдебно заседание на 27.02.2019 г. се навеждат твърдения за допуснати нарушение на правото на ЕС, като се прави искане за отправяне на преюдициално запитване със следното съдържание: "нарушава ли правилата на конкуренцията на забраната за непозволена държавна помощ и нарушават ли се целите на Общата селскостопанска политика, национална правна уредба, която позволява съдебно решение, при което лишената от лиценз за извършване на инспекционна дейност /фирма "Био Еллас"/ да бъде призната за компетентната и резултатите от извършените от нея в период без лиценз от ДФЗ в България измервания, да могат да служат за основание при постановяване на съдебното решение против изрядния земеделски производител". Ответникът – Зам. Изпълнителният директор на Д. фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез своя пълномощник оспорва подадената касационна жалба и изразява становище за неоснователност на същата. Съдебното решение е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Моли да бъде оставено в сила, като претендира присъждане на разноски в минимален размер. Заявява претенция за прекомерност на адвокатсктото възнаграждение. Въпреки уведомяването не изразява становище по молбата от 27.02.2019 г. с искане за отправяне на преюдициалоно запитване. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Липсват каквито и да било обстоятелства, даващи основание да се приеме, че същото е нищожно или недопустимо. От фактическа страна е основано на установените факти разкриващите ги доказателства, въз основа на които съдът е извел обосновани и верни правни изводи. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд гр. Х. е оспорен акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/№ 01-6500/9975 от 28.11.2016 г. издаден от Зам. Изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие". С акта на Т. е определена за възстановяване сумата от 25 949. 16 лв. Възстановяването се дължи, тъй като при извършването на административни проверки на подадено заявление за подпомагане за кампания 2014 г. с уникален идентификационен номер /УИН/ 26.23.0414/21671, е установено извършено недължимо плащане на финансова помощ по мярка 214"Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013, за дейност с код АП08 -"За биологично растениевъдство в преход – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза". Съдът е приел, че при издаването на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизвоствените правила. Факт е, че е налице допусната грешка на компетентните органи при издаване на уведомителното писмо изх. № 02-260-6500/11399 от 15.10.2015 г., относно размера на оторизарината субсидия за подпомагане по мярка 214 "АЕП" за кампания 2014 г. Съгласно изрично посоченото в АУПДВ основание на чл. 5, § 1, 2 и 3 от Регламент 65/2011 г. на Комисията за определяне на подробни правила за прилагане на регламент /ЕО/ № 1698/2005 г. на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, на възстановяване подлежат недължимо платенитесуми. Задължението за възстановяване не се прилага, ако плащането е направено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициара. Разпоредбата на чл. 80 от Регламент № 1122/2009 г. има аналогично съдържание. От доказателствата по делото, според решаващият състав, не може да се направи извод, че земеделският производител е бил добросъвестен, поради което и недължимо платената сума подлежи на възстановяване. При издаването на АУПДВ, не са допуснати нарушения на материалноправните разпоредби. Не се е отразило на валидността на АУПДВ обстоятелството, че към момента на въвеждане на коригиращите данни в "Системата за въвеждане на данни от извършени през текущата година проверки от външни институции"/СВДВИ/, контролиращата фирма не е имала разрешително, тъй като проверката е осъществена към 09.06.2014 г. и 10.06.2014 г., видно от представените доклад за контрол на растително производство и формуляр за инспекция на растително производство. При извършването на проверките контролиращото лице е имало необходимите разрешителни. Решението е правилно. Касаторът поддържа твърдение, че постановеното решение следва да бъде отменено като са налице всички основания по чл. 209, т. 1, 2 и 3 от АПК. Конкретни основания за тези твърдения са обвързани с допуснатите от административния орган пороци при издаване на АУПДВ, които са пренебрегнати от АС-Х.. Твърдението за нищожност на съдебното решение е мотивирано с обстоятелството, че постановяването му е в противоречие с основни принципи на административния процес регламентирани в АПК - законност, истинност, съразмерност, равенство на страните, служебно начало, последователност и предвидимост. За да бъде прогласена нищожност на съдебен акт, е необходимо да бъде констатирано, че е бил постановен от незаконен съдебен състав, че не е изготвен в писмена форма или че не е подписан. Такива пороци на решение № 946 от 07.03.2018 г. постановено от състав на АС-Х. не се констатират. Същото изхожда от орган на правораздавателната власт, постановено е в изискуемата форма и в законен състав, съгласно изискването на чл. 164 от АПК. Наведеното твърдение за недопустимост на решението, също не намират опора в доказателствата по делото. Недопустимо е съдебно решение, което е постановено при липса на някоя от положителните процесуални предпоставки, за съществуването или надлежното упражняване на правото на обжалване или съответно наличието на някоя от отрицателните предпоставки за това. Първоинстанционният съд се е произнесъл по допустима и редовна жалба срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Делото е разгледано при спазване на правилата за местна и родова подсъдност, като правилно са определени и конституирани страните в производството. Несподелими са изложените аргументи в касационната жалба относно това, че съдебният акт е постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като липсват изложени мотиви по съществените спорни фактически и правни въпроси. И конкретно в необсъждане на всички аргументи на обжалването свързани с липсата на компетентност у контролиращият орган – фирма ИКБП"Био Еллас" ТП. Противно на това твърдение, касационната инстанция намира, че оспореното решение съдържа становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда съобразно изискването на чл. 172 а, ал. 2 от АПК. Решаващият състав, е обсъдил аргументите на оспорването, като е приел, че липсата на сертификат у контролиращият орган, след периода на извършване на проверките не е основание да се приеме, че данните които е предоставил не могат да се използват от ДФЗ, а още по-малко това обстоятелство може да доведе до нищожност на издадения АУПДВ. Правилно е прието, че не са налице такива нарушения на административно производствените правила при издаване на АУПДВ, които да обуславят неговата нищожност. Съгласно трайната практика на Върховния административен съд, съществено е това нарушение което, ако не е било допуснато би довело административния орган до други изводи или което води до недопустимо ограничаване правото на защита на лицето. При установената по делото фактическа обстановка се налага извод, че не е налице такова нарушение при издаване на АУПДВ. По подаденото заявление за подпомагане е извършено недължимо плащане, което подлежи на възстановяване. С писмо изх. № 01-6500/6538 от 22.06.2016 г., земеделският производител е уведомен, че е получил суми които не му се следват, поради което подлежат на възстановяване. Предоставена му е възможност да представи възражение и доказателства, като му е даден и срок за доброволно плащане. Спорният въпрос, е свързан с компетентността на фирмата, която е събрала данните въз основа на които е извършено и първоначалното плащане и в последствие корекцията. Споделят се изводите на АС-Х., че данните са събрани от "ИКБП Био Еллас" ТП през месец юни 2014 г., т. е. в период когато е имала необходимото разрешение. Освен това още при отпускането на субсидията, в уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2014 г. изх. № 02-260-6500 от 15.10.2015 г., на стр. 4/л. 125 от първоинстанционното дело/ е посочена оторизираната площ за изчисление на субсидия и размерът на плащането за единица площ. Подаването на коригиращите данни е довело само до установяване на грешката, а не до промяна в площта за подпомагане. Още с акта, с който е оторизирано плащането е било ясно, че се касае за одобрена площ от 19. 9 ха. Подадените допълнително данни са довели само до констатиране на допуснатата грешка при определяне на размера на плащането. Ето защо се споделят, мотивите на АС-Х., че лицето не може да се ползва от привилегията предвидена в § 3 на чл. 80 от Регламент 1122/2009 г., според който задължението за възстановяване не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера. При ясно посочени данни в уведомителното писмо, за отпускане на субсидията за това какъв е размерът на подпомаганата площ и сумата която се отпуска по мярка АП 08, е било очевидно, че размерът от 54 322. 15 лв. е неправилно определен. Това обстоятелство изключва добросъвестност на бенефициера, която да доведе до отпадане на задължението за възстановяване на недължимо платените суми. Касаторът поддържа, че е налице допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като контролиращият орган "ИКБП Био Еллас" ТП не е конституирана в производството като необходим другар. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК, страни в производството по делото са оспорващият, органът издал административния акт, както и всички заинтересовани страни. В настоящото производство съдът правилно и съобразно изискванията на закона е конституирал старните по делото. "ИКБП Био Еллас" ТП, съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗПООПЗПЕС извършва подпомагашща дейност, по събиране на данни, но няма качеството на страна в административното производство, тъй като по отношение на нея административният акт няма действие. Необходимото другарство не е предвидено в АПК. Неоснователно касаторът твърди, че е налице противоречие в мотивите на решението относно разрешаването на този спорен въпрос. В. на съда е ясна и безпротиворечива, като са изложени съображения, които обосновават крайният извод на решаващият състав за знание у лицето, че му е платено недължимо. Не е налице и материална незаконосъобразност на акта, която да доведе до неговата нищожност. Несъответствието с материалния закон, което може да обоснове нищожност на административния акт е пълна липса на законова основа. В конкретния случай обаче в мотивите на АУПДВ, административният орган се е позовал на относимите разпоредби на Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от ПРСР за периода от 2007 -2013 г. и на чл. 5, § 1, 2 и 3 от Регламент 65/2011 г. на Комисията за определяне на подробни правила за прилагане на регламент /ЕО/ № 1698/2005 г. на Съвета на Регламент. Съдът е констатирал, че посочените законови разпоредби съответстват на фактическото основание за постановеното възстановяване, а именно – констатирано е недължимо плащане на субсидия по мярка 214"Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013, за дейност с код АП08 -"За биологично растениевъдство в преход – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза". Като се е позовал и на аналогичните разпоредби на Регламент 1122/2009 на Комисията. Налице е и съответствие с целта на закона, тъй като е предвидено възстановяване на всяко недължимо плащане. От изложеното до тук е видно, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в установената форма, съдържа фактически и правни основния за издаването му. Спазени са административнопроизводствените правила и материалния закон, налице е и съответствие на акта с целта на закона. Не се открива порок на волята и формата и доколкото не са налице нарушения на материалния и процесуалния закон или несъответствие с целта на закона, които са от естество да обусловят нищожност на процесният АУПДВ, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу него. По изложените съображения, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Пред касационната инстанция е заявено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС. С молба от 27.02.2019 г., поставеният въпрос е следния: "нарушава ли правилата на конкуренцията на забраната за непозволена държавна помощ и нарушават ли се целите на Общата селскостопанска политика, национална правна уредба, която позволява съдебно решение, пир което лишената от лиценз за извършване на инспекционна дейност /фирма "Био Еллас"/ да бъде призната за компетентната и резултатите от извършените от нея в период без лиценз от ДФЗ в България измервания, да могат да служат за основание при постановяване на съдебното решение против изрядния земеделски производител" Съгласно чл. 628 от ГПК, когато тълкуването на разпоредбата от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности. За да възникне необходимост, респективно националната юрисдикция да бъде длъжна да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който е сезирана, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностите разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол. Формулировката на въпроса по молба от 27.02.2019 г., по своята същност не е искане за тълкуване на разпоредбите на правото на ЕС, а искане СЕС да отговори на правни въпроси, съобразно конкретните факти на спора по настоящото дело. С други думи, цели се СЕС да извърши проверка за законосъобразността на акта, издаден от националния орган, респективно съдебното решение, което освен че е недопустимо, е и предмет на съдебен контрол осъществяван от националните съдилища. Съгласно чл. 267 от ДФЕС, Съда в Люксембург има правомощие само да тълкува ДФЕС, актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, но не и да разрешава конкретен правен спор, свързан с конкретното прилагане на европейското законодателство. По тези съображения искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение