Решение № 2127 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13915/2016 г.

Решение № 2127 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13915/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от областния управител на Област с административен център Б. срещу Решение № 1460 от 28.10.2016 г., постановено по адм. д. № 429 по описа на Административен съд - Б. (АС - Б.) за 2016 г. С него е отменен мълчалив отказ за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост на областния управител на Област с административен център Б. по заявление на Сдружение с общественополезна дейност "Туристическо дружество Айгидик - Б." и преписката е върната на областния управител на Област с административен център Б. за произнасяне съобразно мотивите на решението в 14- дневен срок, считано от влизането му в сила. Наред с това, Областна администрация - Б. е осъдена да заплати на Сдружение с общественополезна дейност "Туристическо дружество Айгидик - Б." сума в размер на 410,00 лв. за сторените по делото разноски. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК - недопустимост на съдебното решение и неговата неправилност, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е приел, че мълчаливият отказ следва да се отмени, тъй като според него с писмото, с което е изискана информация от кмета на О. С. относно наличните строителни книжа за сградите, е удължен срокът за произнасяне по заявлението на туристическото дружество. Твърди, че срокът за произнасяне на административния орган е започнал да тече от датата, на която изисканата информация е получена в Областна администрация - Б.. Следователно към датата на депозиране на жалбата не е бил налице мълчалив отказ. По тези съображения жалбата е недопустима, а постановеното по нея решение подлежи на обезсилване. Отделно от това, излага доводи, че в Областна администрация е налице висящо административно производство по актуване на процесни за спора сгради. То е започнало по искане от 07.04.2016 г. и не е приключило поради провеждане на кореспонденция по случая. На следващо място в жалбата се прави оплакване срещу направения от съда извод по възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. По тези съображения се иска обезсилване или отмяна на решението, предмет на касационна проверка и отхвърляне на жалбата. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Представя писмено становище, в което взима отношение по съществото на спора и прави възражение за прекомерност на платеното за касационното производство адвокатско възнаграждение. Ответникът - Сдружение с общественополезна дейност "Туристическо дружество Айгидик - Б." оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представя писмено становище по имейл. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран от Сдружение с общественополезна дейност "Туристическо дружество Айгидик - Б." с жалба срещу мълчалив отказ на областния управител на Област с административен център Б. по Заявление № 62-00-35 от 21.06.2016 г. за издаване на удостоверение за наличие/липса на акт за държавна собственост (АДС) за имот, представляващ хижа 1, хижа 2 и тоалетна, построени в имот № 000049 в землището на с. Д. О., О. С.. Прието е от първоинстанционния съд, че отказът на административния орган да удостовери претендираните правнорелевантни факти като издаде удостоверение за наличие или липса на АДС, необходимо за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Казусът касае отказ за извършване на административна услуга, която е елемент от охранително производство по чл. 587, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, при което административният орган удостоверява единствено факта, дали имотът е актуван като държавна собственост. В хода на охранителното производство, след събиране на гласни и писмени доказателства и след тяхната съвкупна преценка нотариусът е компетентен да признае или отрече правото на собственост на молителя. Посочил е, че релевантният факт относно това дали имотът е актуван като държавна собственост се удостоверява с актове съставени по реда на чл. 68 и следващите от Закона за държавната собственост (ЗДС), предвид което извършването на исканата административна услуга обхваща издаване на акт, с който се удостоверява само този факт. Съдът е приел, че в производството по извършване на исканата административна услуга, задължение на административния орган е да удостовери правно релевантни факти, а не да събира доказателства за обстоятелства, възложени от закон на друг орган (нотариуса). В това производство не може да се изследва и законността на извършеното строителство. По тези съображения и въз основа на установеното от фактическа страна, по което спор между страните не съществува, първоинстанционният съд направил извод, че отказът за извършване на административна услуга е постановен неправилно, следва да бъде отменен, а делото следва да се върне на административния орган с указания за извършване на исканата услуга и издаване на исканото удостоверение. Предвид изхода на делото възложил на Областна администрация - Б. сторените по делото от Сдружение с общественополезна дейност "Туристическо дружество Айгидик - Б." разноски в размер на 410,00 лв. За неоснователно намерил възражението за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение. За тази своя преценка е съобразил действителната фактическа и правна сложност на делото, провеждането само на едно съдебно заседание и извършените от упълномощения адвокат процесуални действия по участие в съдебното производство и изготвяне на жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за недопустимост на решението. Правилна е направената от първоинстанционния съд преценка, че е налице формиран мълчалив отказ по направеното искане, срещу който в срок е подадена жалба. Без отношение към въпроса формиран ли е мълчалив отказ към датата на подаването на първоинстанционната жалба от настоящия ответник по касация, е искането до О. С. относно наличните строителни книжа. В това административно производство е било ненужно изискването на разрешение за строеж за сградите, одобрени проекти, и други документи и информация, касаещи сградите. За извършването на услугата е била необходима единствено индивидуализацията на имота, каквато е била направена в заявлението. От обстоятелствената част на жалбата до АС - Б. се установява, че Сдружение с общественополезна дейност "Туристическо дружество Айгидик - Б." е изразило недоволство от неиздаването на удостоверение за наличие/липса на АДС за имот, представляващ хижа 1, хижа 2 и тоалетна, построени в имот № 000049, в землището на село Д. О., община С., поискано със заявление по образец във връзка с целите на производство по обстоятелствена проверка. Към заявлението на сдружението е приложена и молба - декларация до нотариус при РС - Б. за издаване на нотариален акт по реда на чл. 587, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 79 от Закона за собствеността, ведно с необходими за производството документи и документ за платена такса. В молба - декларацията към този момент е било удостоверено от О. С., отдел "Общинска собственост", че в актовите книги на общината няма регистриран АДС до 01.06.1996 г. и акт за общинска собственост. По заявлението областният управител е следвало да се произнесе в законоустановения срок по АПК, но не е направил това, въпреки че предпоставките в конкретния случай са били налице. След като е бил сезиран, областният управител е бил длъжен да направи исканото удостоверяване относно конкретния имот след извършването на съответните справки и не е имал основание да откаже. В производството по извършване на поисканата административна услуга от областния управител релевантният факт е дали имотът е актуван като държавна собственост или не. Възражението, направено в касационната жалба във връзка с наличието на висящо производство по актуване на сгради в имот № 22753.0.40 (стар идентификатор № 000049), което било висящо към момента на депозиране на заявлението от страна сдружението не обосновава обратни изводи. Не е била налице пречка при издаване на поисканото удостоверение областният управител да направи и отбелязване, че има започнало административно производство по искане с вх. № 24-00-7/07.04.2016 г. на Дирекция "Национален парк - Р.". При така установените факти, административният съд правилно е преценил, че мълчаливият отказ на областния управител на Област с административен център Б. е незаконосъобразен, поради което решението, предмет на контрол следва да остане в сила. Правилна е и извършената от първоинстанционния съд преценка по възражението на областния управител за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. Договореният и платен адвокатски хонорар е съответен на фактическата и правна сложност на делото, и извършените от адв. Теодосиeва по делото процесуални действия пред АС - Б., включително явяване в съдебното заседание по делото. Предвид изхода на спора пред касационната инстанция и направеното от Сдружение с общественополезна дейност "Туристическо дружество Айгидик - Б." искане за присъждане на разноски, съдът намира, че Областна администрация - Б. следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касационната жалба сума в размер на 300,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Искането в останалата му част относно договореното по силата на договора за правна защита и съдействие адвокатското възнаграждение в размер над 300,00 лв. до претендираните 500,00 лв. следва да бъде оставено без уважение предвид направеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател възражение за прекомерността му. Правната и фактическа сложност на казуса и извършените от адвокат Т. процесуални действия по подаване на отговор на касационната жалба без явяване в съдебното заседание пред настоящия съд, налагат извод за основателност на възражението. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК и чл. 143, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 228 АПК и чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, Върховният административен съд, състав на трето отделение