Решение № 9927 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2474/2016 г.

Решение № 9927 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2474/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГДПБЗН), чрез процесуален представител против решение № 2699 от 16.12.2015 г., постановено по административно дело № 3084/2015 г. от Административен съд - В., с което е отменена заповед № 1983к-913/29.07.2015 г. с която на С. П. С. - началник на сектор "Пожарогасителна и спасителна дейност" към РДПБЗН - В. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което бъде отхвърлено оспорването. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - С. П. С. - чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби. Дори и да се приеме, че такова основание за отмяна на административния акт по смисъла на чл. 146 от АПК не е налице, то действията на служителя, послужили като основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност, са предприети в съответствие със заповед № ПЗ-191/15.04.2015 г. на директора на ГДПБЗН. Решението е валидно, допустимо и правилно. Твърденият касационен довод, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, е неоснователен. Неправилно се твърди, че административният орган не е бил запознат със съдържанието на жалбата на Стоянов, тъй като жалбата, адресирана до съда, е подадена чрез административния орган, видно от мокър печат и положен регистрационен номер на органа ПРЕГ-3151/17.08.2015 г. По смисъла, на чл. 34, ал. 1 от утвърдените от министъра на вътрешните работи Вътрешните правила за организация на експлоатацията, материално-техническото осигуряване и отчетността на пътните превозни средства, плавателната и летателна техника на МВР се забранява използване на техниката за лични нужди. По арг. от чл. 43 на същата за "лични" следва да се считат най-общо нуждите, които служебните лица в системата на МВР биха извършили със свои лични средства. Правилни са съображенията на административния съд, че чрез ползване на процесните служебни автомобили на МВР превозваните състезатели на Спортен клуб по пожароприложен спорт - В., Стоянов не е получил лична облага или са удовлетворени негови лични интереси. Напротив, видно от Заповед № ПЗ-191/15.04.2015 г. издадена от Директора на ГРПБЗН е възложено транспортът на мъжки, женския и юношеския отбор да се извърши с автомобили на МВР. Достигайки до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение