Решение № 2908 от 29.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10506/2021 г.

Решение № 2908 от 29.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10506/2021 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията), чрез процесуален представител, против решение № 188 от 04.06.2021 г., постановено по адм. д. № 286/2020 г. по описа на Административен съд – Смолян, в частта, с която КЕВР е осъдена да заплати на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) на "НАТ 2004" ООД сумата от 3 206 378, 38 (три милиона двеста и шест хиляди триста седемдесет и осем лева и 38 стотинки) лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 1.11.2015 г. до 31.08.2020 г. вследствие незаконосъобразен административен акт на КЕВР, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, лихва за забава върху присъденото обезщетение в размер на 676 999 (шестстотин седемдесет и шест хиляди и деветстотин деветдесет и девет) лв., за периода от 18.09.2017 г. до 18.09.2020 г., и в частта, с която КЕВР е осъдена да заплати на дружеството разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в оспорваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че МВЕЦ "Кадиево" не е въведен в експлоатация към 06.03.2015 г., когато влиза в сила § 54 от ПЗР към ЗИД на Закона за енергетиката (ЗЕ). Твърди се, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като не е налице отменен незаконосъобразен акт, няма причинена вреда на ищеца, както и че няма причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и причинената имуществена вреда на дружеството. Претендират се разноски по представен списък. Ответникът – "НАТ 2004" ООД, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Твърди, че решението в оспорваната част е правилно. Възразява срещу довода на касатора за допуснати съдопроизводствени нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Иска се потвърждаване на обжалваното решение в осъдителната му част. Претендират се разноски. Подадена е частна жалба от "НАТ 2004" ООД против определение № 323 от 04.08.2021 г., постановено по адм. д. № 286/2020 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решение № 188/05.06.2021 г., постановено по адм. д. № 286/2020 г. по описа на Административен съд – Смолян, в частта за разноските. Иска се присъждане на пълния размер на направените в първоинстанционното производство разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява, че касационната и частна жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, респ. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. Производството пред Административен съд – Смолян е образувано по исковата молба на "НАТ 2004" ООД срещу Комисията с искане за присъждане на обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в размер на 3 264 860, 22 лв., вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт – Решение № Ж-85 от 24.09.2015 г. на КЕВР, за периода 1.11.2015 г. до 31.08.2020 г., ведно със законната лихва от 18.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и изтеклата лихва от 21.03.2017 г. до датата на подаване на исковата молба 18.09.2020 г. Съдът е приел, че дружеството е с предмет на дейност "производство и продажба на електрическа енергия от възобновяеми източници", изградило е поетапно МВЕЦ "Кадиево" и обектът е въведен в експлоатация също поетапно. На 08.08.2012 г. "НАТ 2004" ЕООД сключва с "EBH България Електроразпределение" ЕАД предварителен договор за присъединяване на електрическата централа към електроразпределителната мрежа. Впоследствие процесната МВЕЦ "Кадиево", с мощност 1386 Kw, е заявена за присъединяване на 11.06.2013 г. към електроразпределителната мрежа. Прието е, че дружеството е изградило необходимите за присъединяване към мрежата на електроразпределителното дружество бетонен комплектен трансформаторен пост (БКТП) и кабелна линия 20 kV, за ползването на които е издадено Разрешение за ползване № СТ-05-1976/30.12.2014 г. на Дирекция за национален строителен контрол. На 20.01.2015 г. е подписан Констативен акт (Образец 15) за установяване годността за приемане на строежа на МВЕЦ "Кадиево", след което в периода от 21.01.2015 г. до 26.01.2015 г. са проведени три самостоятелни 72-часови проби, съгласно изискванията на Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6). На 21.01.2015 г. дружеството сключва Договор за достъп до електроразпределителната мрежа на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници при общи условия № 1120060510 с "ЕВН България Електроразпределение" АД. На 3.02.2015 г. дружеството сключва с "ЕВН България" договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници № 1202/03.02.2015 г., с който е договорено изкупуване на електрическа енергия, произведена от МВЕЦ "Кадиево’', определени са условията за измерване на произведената електрическа енергия и цените, при които ще изкупува електрическата енергия, а именно - по преференциални цени, определени с решение на държавния регулатор към съответния момент. Издадени и платени са две фактури - от 28.02.2015 г. и 20.04.2015 г. за произведената от МВЕЦ "Кадиево" електрическа енергия през месеците февруари и март 2015 г. Съдът е изложил, че междувременно е приет § 54 ПЗР към ЗИД на ЗЕ (ЗИДЗЕ), публикуван в ДВ, бр. 17 от 06.03.2015 г., според който насърченията по чл. 18, ал. 1, т. 6, 7 и 8, както и чл. 31 и 32 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) не се прилагат за енергийните обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, които са въведени в експлоатация след влизането в сила на този закон, с изключение на обектите по чл. 24, т. 1 и 3. С писмо изх. № 880/20.03.2015 г. "ЕВН България" уведомява дружеството, че счита сключения договор за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници за прекратен по силата на закона, поради факта, че обектът за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, чрез който е предвидено да се произвежда електрическата енергия, предмет на договора за изкупуване, не е въведен в експлоатация преди влизането в сила на ЗИДЗЕ - 06.03.2015 г. На 23.03.2015 г. "ЕВН България" изключва МВЕЦ "Кадиево" от своята електроразпределителна мрежа. Дружеството сезира Комисията, която се произнася с Решение № Ж-85 от 24.09.2015 г. "НАТ 2004" ООД оспорва административния акт по съдебен ред, като с решение № 3466 от 21.03.2017 г. по адм. дело № 5441/2016 г. Върховният административен съд (ВАС) отменя решението на Административен съд – София-град, отменя решението на Комисията и връща преписката на органа за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Според върховната инстанция МВЕЦ "Кадиево" към 06.03.2015 г. е била напълно завършена, изцяло изградена и функционираща, договорът за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници е породил действие и дружеството е започнало да произвежда електрическа енергия, за което са подписани протоколи и са издадени фактури. При новото разглеждане на преписката КЕВР се произнася с Решение № Ж-173 от 21.06.2017 г., което по съдържание е идентично с отмененото Решение № Ж-85 от 24.09.2015 г. на КЕВР (отново прекратява преписката, като приема, че към 06.03.2015 г. МВЕЦ "Кадиево" не е била въведена в експлоатация, поради което "ЕВН България" правилно е прекратило договора за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници, както и че насърченията за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по чл. 18, 31 и 32 от ЗЕВИ не могат да намерят приложение). Решението на КЕВР е обжалвано от дружеството пред Административен съд - София-град с искане същото да бъде обявено за нищожно поради обстоятелството, че е постановено в нарушение на чл. 177, ал. 2 от АПК. Съдът намира така подадената жалба за основателна и се произнася с Решение № 403 от 18.01.2018 г. по адм. дело № 7764/2017 г., с което прогласява нищожността на обжалваното Решение № Ж-173 от 21.06.2017 г. на КЕВР и връща преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението на Административен съд - София-град е обжалвано от КЕВР и потвърдено от ВАС с решение № 12696 от 19.10.2018 г. по адм. дело № 3683/2018 г. КЕВР се произнася за трети път по случая с Решение № Ж-264 от 27.05.2019 г., като отново прекратява преписката поради липсата на въвеждане в експлоатация на МВЕЦ "Кадиево" преди 06.03.2015 г. Решението на КЕВР отново е обжалвано от "НАТ 2004" ООД пред Административен съд - София-град, който с решение № 3242 от 25.06.2020 г. по адм. дело № 7418/2019 г., на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК обявява за нищожно Решение № Ж-264 от 27.05.2019 г. на КЕВР, като указва на органа да спази дадените в решение № 3466 от 21.03.2017 г. по адм. дело № 5441/2016 г. указания по тълкуването и прилагането на закона. Първоинстанционният съд е приел, че от 2015 г. до момента дружеството-ищец има сключени договори за продажба на произведена ел. енергия на свободния пазар, както следва: с "ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп" ЕАД - за периода от м. май 2015 до м. октомври 2016 г.; с "Кей Ар Джи" ЕООД - за периода от м. ноември 2016 г. до м. февруари 2017 г.; с "Енърджи Съплай" ЕООД - за периода от м. март 2017 г. до м. септември 2018 г.; с "Чез Трейд България" ЕАД - за периода от м. октомври 2018 г. до момента. В първоинстанционното производство е приета и неоспорена СТЕ, с която се установява, че МВЕЦ "Кадиево" е руслова ВЕЦ без деривационен канал; Воден пад до 6 ш. Показатели за измерен воден пад на 26.02.2021 г. 5. 90 до 5. 97, т.; Инсталирана мощност 1386 kW; Показатели на измерена мощност на 26.02.2021 г. - 1243 до 1255 kW; Експлоатационен режим на ВЕЦ е непрекъснат - 24 часа в денонощие, ежедневно през цялата година; ВЕЦ Кадиево няма изравнители. По делото е допусната и съдебно-икономическа експертиза, която е установила, че реализираните от ищеца приходи от продажбата на електрическа енергия, считано от 01.11.2015 г. до 31.08.2020 г. при свободно договорени цени, съгласно сключените договори с "ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп" ЕАД, "Кей Ар Джи" ЕООД, "Енърджи Съплай" ЕООД и "Чез Трейд България" ЕАД са в общ размер на 1 571 680, 34 лв. без ДДС. Според заключението на вещото лице, за периода от 01.11.2015 г. до 31.08.2020 г. количеството продадена електрическа енергия, което би било изкупувано по преференциална цена при претендираното от ищеца нетно специфично производство е 20 167 393 kWh, подробно посочено по месеци и размер в приложената към експертизата - Таблица 1, к. 2 и к. 4 или 93, 49 % от общото количество, което за процесния период е 21 571 614 kWh (Таблица 1, к. 3). Сумата, която дружеството би получило на основание т. 3 от Решение № Ц-13 от 01.07.2014 г, на КЕВР, определена по месеци за периода от 01.11.2015 г. до 31.08.2020 г. е 4 778 058, 75 лв. без ДДС, подробно посочена по месеци и размер в приложена към експертизата Таблица 1, к. 2 и к. 7. Разликата между сумите, които "НАТ 2004" ООД е получило за произведената от МВЕЦ "Кадиево" ел. енергия за периода от 01.11.2015 г. до 18.09.2020 г. и сумата, която дружеството би получило на основание т. 3 от Решение № Ц- 13 от 01.07.2014 г. на КЕВР, определена по месеци за периода от 01.11.2015 г. до 31.08.2020 г. е 3 206 378, 38 лв. без ДДС, подробно посочена по месеци и размер в приложената към експертизата Таблица 1, к. 2 и к. 8. Съдът е кредитирал също направените изчисления от вещото лице по т. 4 от заключението, пропуснатите приходи от продажбата на пълното нетно специфично количество електрическа енергия - 3724 киловат часа при определена цена от 236, 92 лв., съгласно т. 7. 3, Решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, въз основа на което е определена преференциална цена, като разликата при ценовото равнище на продажбите /на свободен пазар по свободно договорени цени или по цени за излишък на балансиращ пазар/, реализирани от ищеца и преференциалната цена до пълното нетно специфично количество електрическа енергия, приложимо за експлоатираната от ищеца водноелектрическа централа, са 3 206 378, 39 лева без ДДС, подробно посочени по месеци и размер в приложената към експертизата Таблица 1, к. 2 и к. 8, както и в нарочна таблица по години. Размерът на законната лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД, определена по месеци върху сумите, изчислени като разлика по т. 2 от заключението, за периода от 21.03.2017 г. (датата на решението на ВАС) до 18.09.2020 г. (датата на подаване на исковата молба) е 732 456, 99 лв., подробно посочена по месеци и размер в приложената към експертизата Таблица 1, к. 9 и к. 10. Първоинстанционният съд е приел така предявеният иск за допустим, при изпълнени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Относно размера на пропуснатите ползи съдът е обосновал извод за уважаване на исковата претенция за сумата от 3 206 378, 38 лв., представляваща разликата между сумата, която дружеството би получило при цена определена при условията на т. 3 от Решение № Ц-13 от 01.07.2014 г. на КЕВР и сумата получена за произведената от него ел. енергия за същия период и продадена на свободния пазар. Присъдил е също така и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 3 206 378, 38 лв., считано от подаване на исковата молба на 18.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът е отхвърлил иска за разликата над 3 206 378, 39 лв. до претендираната в размер на 3 264 860, 22 лв. сума, като неоснователен и недоказан. Административен съд – Смолян се е позовал на изчисления от вещото лице размер на изтеклата лихва и обезщетението за забава. Определил е обезщетението за забава върху главницата от 3 206 378, 38 лв. за периода от 18.09.2017 г. до 18.09.2020 г. в размер на 676 999 лв., като е отхвърлил иска за разликата до 1 159 025, 37 лв. като неоснователен и недоказан. Решението, в обжалваната част, е правилно. Преценени са всички доказателства, които са събрани по делото пред Административен съд - Смолян, както и заключенията на вещите лица. Съдът правилно е приложил материалния закон, като е стигнал до обоснован извод, че е налице пряка причинно-следствена връзка между отменения административен акт на КЕВР и твърдените от ищеца вреди. На 08.08.2012 г. "HAT 2004" ЕООД (преобразувано в ООД на 17.12.2015 г.) е сключило предварителен договор за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" АД № 1120060510, а на 11.06.2013 г. между страните е сключен и окончателен договор № 1120060510 за присъединяване на електрическата централа към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" АД. В изпълнение на поетите задължения по тези договори дружеството е изградило необходимите за присъединяване към мрежата на ЕВН България БКТП и кабелна линия, за ползването на които е издадено разрешение за ползване на ДНСК. На 20.01.2015 г. е съставен Констативен акт № 15 за установяване годността за приемане на строежа на МВЕЦ "Кадиево", след което в периода от 21.01.2015 г. до 26.01.2015 г. са проведени три самостоятелни 72-часови проби съгласно изискванията на Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. На 21.01.2015 г. е сключен Договор за достъп до електроразпределителната мрежа на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници при общи условия № 1120060510 между "ЕВН България Електроразпределение" АД и "НАТ 2004" ЕООД, по силата на който ЕВН България осигурява на дружеството достъп до оперираната от него електроразпределителната мрежа. На 03.02.2015 г. дружеството е сключило с "ЕВН България Електроснабдяване" АД Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници № 1202 ("Договор за изкупуване на електрическа енергия от ВИ"), с който финално са определени параметрите, при които "ЕВН България Електроснабдяване" АД ще изкупува електрическата енергия, произведена от МВЕЦ "Кадиево". В изпълнение на така сключения договор дружеството-ищец е започнало производство на електрическа енергия, която е закупена от "ЕВН България Електроснабдяване" АД - обстоятелство, надлежно удостоверено чрез подписването на протоколи от двете страни. Налице са и две издадени и платени фактури - фактура № 0000000018 от 28.02.2015 г. и фактура № 0000000019 от 20.04.2015 г. за произведената от МВЕЦ "Кадиево" електрическа енергия през месеците февруари и март 2015 г. На 17.02.2015 г. дружеството е подало в ДНСК - София искане за назначаване на държавна приемателна комисия и издаване на разрешение за ползване за строеж "МВЕЦ Кадиево". Такава е назначена месец по- късно - на 18.03.2015 г. Дружеството получава Разрешение за ползване на изградения обект на 03.04.2015 г. С ДВ, бр. 17 от 06.03.2015 г. е приет § 54 ПЗР към ЗИДЗЕ, съгласно който "Насърченията по чл. 18, ал. 1, т. б, 7 и 8, както и чл. 31 и 32 от Закона за енергията от възобновяеми източници не се прилагат за енергийните обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, които са въведени в експлоатация след влизането в сила на този закон, с изключение на обектите по чл. 24, т. 1 и 3". Преференциалните цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници е следвало да се прилагат към обекти за производство на такава енергия, които са заявени за присъединяване преди 27.12.2013 г. и са въведени в експлоатация преди 06.03.2015 г. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че към 06.03.2015 г. МВЕЦ "Кадиево" е въведена в експлоатация. "МВЕЦ "Кадиево" не попада в ограниченията на § 54 ПЗР към ЗИДЗЕ. Неоснователни са възраженията на КЕВР по т. I от касационната жалба за постановяване на обжалваното решение при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и за неговата необоснованост, тъй като изводите на съда не почивали на представените и приети по делото доказателства. Обсъжданите в тази част на касационната жалба фактически въпроси нееднократно са обсъждани в хода на проведените съдебни производства по оспорване на решенията на КЕВР, издадени във връзка с жалбата на настоящия ответник по касация от 14.04.2015 г. до регулаторния орган. Въз основа на тях са направени и идентични правни изводи във влезлите в сила съдебни решения, постановени от съдебните състави на АССГ и ВАС по повод оспорванията на издадените от КЕВР решения по тази жалба, предвид което нарочен отговор от първоинстанционния съд не е бил дължим. Въпреки това, по голяма част от въпросите съдът е формирал мотиви, които са обосновани на писмените доказателства по делото и на заключението на съдебно-техническата експертиза. На следващо място неоснователни са доводите на касатора за липсата на предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По отношение на първия елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ касаторът твърди, че не е налице незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, тъй като Решение № Ж-264 от 27.05.2019 г. на КЕВР не е влязло в законна сила, тъй като се обжалва пред ВАС. Според процесуалните представители на Комисията, в исковата си претенция дружеството се е позовало изрично на това решение, поради което е налице действащ административен акт, респ. не е налице първия елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решение № Ж-264 от 27.05.2019 г. на КЕВР е обявено за нищожно с решение № 3242 от 25.06.2020 г. по адм. дело № 7418/2019 г. по описа на Административен съд – София-град. С решение № 11473 от 11.11.2021 г. по адм. д. № 10647/2020 г. Върховният административен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд. Дружеството твърди вреди от Решение № Ж-85 от 24.09.2015 г. на КЕВР, отменено по съдебен ред с решение постановено по адм. дело № 5441/2016 г. по описа Върховния административен съд. Правилно първоинстанционния съд е приел, че е налице незаконосъобразен административен акт, а именно Решение № Ж-85 от 24.09.2015 г. на КЕВР. В трайната си практика ЕСПЧ прокламира основните принципи на върховенството на закона и на правната сигурност при справедлив съдебен процес, като установява задължение на държавата да възстанови по подходящ начин вредите, за които са отговорни органите и които са надлежно установени от съда, приемайки, че националните органи са в по-добра позиция от ищеца. Европейският съд по правата на човека въвежда принципа на правната сигурност като основен елемент на правовата държава, който предполага зачитане на принципа за силата на пресъдено нещо, като незачитането му представлява отричане на принципа на правовата държава (Guomundur Andri Asraosson v. Iceldnd [GC], § 238; Al-Dulimi and Montans Management Inc. v. Swittzerland [GC], § 145). В случая след отмяната на Решение Ж-85 от 24.09.2015 г. КЕВР не е изпълнила решението на съда и не е зачела силата на пресъдено нещо, като е постановила нови административни актове при неизпълнение на съдебно решение, които са обявени за нищожни (Решение Ж-173 от 21.06.2017 г. на КЕВР обявено за нищожно с решение № 403 от 18.01.2018 г. по адм. д. № 7764/2017 г. на АССГ, потвърдено с решение № 12696 от 19.10.2018 г. по адм. д. № 3683/2018 г. на ВАС; Решение Ж-264 от 27.05.2019 г. на КЕВР обявено за нищожно с решение № 3242 от 25.06.2020 г. по адм. д. № 7418/2019 г. на АССГ, потвърдено с решение № 11473 от 11.11.2021 г. по адм. д. № 10647/2020 г. на ВАС). След отмяната на решението на КЕВР от 2015 г. и обявяването за нищожни последващите решения на КЕВР, липсва административен акт, който да урежда отношенията по изкупуване на произведената електрическа енергия от ВЕИ по преференциална цена и с който да се санират вредоносните последици за ищеца от отменения като незаконосъобразен административен акт, което и обуславя наличие на първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В резултат на незаконосъобразния акт на КЕВР по отношение на ищеца са настъпили вреди, представляващи пропуснати ползи от разликата в цената на изкупуване на произведената енергия от ВЕИ – между преференциалната цена по решението на КЕВР и цената на свободния пазар, по която са осъществени продажби. В случая КЕВР, като не е изпълнила съдебните решения и не е регулирала взаимоотношенията между ищеца и ЕВН относно цената, по която следва да бъде изкупувана произведената електрическа енергия от ВЕИ, е обусловила настъпването на вреда за ищеца, представляваща пропусната полза от неполучаване на по-висока цена за произведената от него ел. енергия. В този смисъл неоснователно е касационното оплакване по т. II. 1. от жалбата на КЕВР, че в нарушение на материалния закон съдът необосновано приел наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на Комисията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В тази връзка неоправдано КЕВР поддържа становище, че не е налице първият елемент от фактическия състав по посочената разпоредба, тъй като в исковия период, за който се претендира обезщетение за пропуснати ползи, били налице действащи индивидуални административни актове на Комисията. Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, а и от становище на "НАТ 2004" ООД (л. 162 – 166 от първоинстанционното дело), дружеството ясно е дефинирало, че претендира обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи), претърпени като последица на отмененото Решение № Ж-85 от 24.09.2015 г. на КЕВР. Затова не е вярно посоченото в касационната жалба, че "НАТ 2004" ООД изрично основало претенцията си на Решение № 3242 от 25.06.2020 г. по адм. д. № 7418/2019 по описа на АССГ, постановено по жалба срещу Решение № Ж-264 от 27.05.2019 г. Фактът на отмяна на решението на КЕВР от 24.09.2015 г. е безспорен и доколкото именно това решение е посочено като правопораждащо отговорността на Комисията, правилно първоинстанционният съд е направил въз основа на него, както положителна преценка за допустимост на производството по обезщетение в контекста на чл. 204, ал. 1 АПК, така и за наличието на първия елемент от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Касационният жалбоподател поддържа теза, че не се поражда "право на възмездяване на вреди" за "НАТ 2004" ООД. Тя почива на установените по делото факти, свързани с произнасянето на КЕВР с две поредни нищожни решения след отмяната на Решение № Ж-85 от 24.09.2015 г. и връщане на преписката на Комисията за ново произнасяне. Това становище не се споделя от настоящия състав на ВАС. Несподелимо е и изразеното в касационната жалба такова, че "няма завършен фактически състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ". По предписанието на разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Това законодателно разрешение не въвежда други изисквания, освен актът да е отменен по съответния ред. Това, дали с решението за неговата отмяна преписката е върната на административния орган, тоест административното производство не е приключило, или въпросът е решен по същество, не влияе на дължимата съдебна преценка относно допустимостта на исковата претенция и наличието на първия елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обратната теза би довела до поставяне на допълнителни ограничения и изисквания, които не са въведени в закона, което е недопустимо. Въпрос на доказване и преценка по същество е това настъпили ли са вреди от отменения акт, в какъв размер, както и намират ли се те в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с този акт. Издадените и обявени за нищожни от съда, на основание чл. 177, ал. 2 АПК, решения на КЕВР, след отмяната на решението от 24.09.2015 г., с което "НАТ 2004" ООД свързва настъпването на претендираните вреди, на практика поддържат висящността на административното производство по жалбата на дружеството от 2015 г. Те обаче не могат да се явяват препятствие за правото му да реализира правата си пред съда по предявения иск за обезщетение. Тези решения са равнозначни на липса на произнасяне на регулаторния орган съобразно указанието, което му е дадено от ВАС с решението от 21.03.2017 г., с което е отменено решението на КЕВР от 24.09.2015 г. Това бездействие не може да се противопостави на възможността на "НАТ 2004" ООД да упражни правото си на иск. Обстоятелството, че въпросът все още не е разрешен от КЕВР съобразно тези указания, не е основание да се направи извод за липса на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, в частност на отменен акт и за причинно–следствена връзка между него и твърдените имуществени вреди. Ако по жалбата на "НАТ 2004" ЕООД от 14.04.2015 г. Комисията беше извършила законосъобразна преценка на фактическото и правно положение и бе дала съответни задължителни указания на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и срок за изпълнение, вместо да постанови отмененото решение от 24.09.2015 г., претендираните (и доказани) вреди във вид на пропуснати ползи не биха настъпили. В този смисъл неоснователни са касационните оплаквания на КЕВР в т. II. 3. от касационната жалба срещу извода на съда, че твърдените имуществени вреди под формата на пропуснати ползи са пряка и непосредствена последица от така отменения акт. От значение за тази преценка е и установеното по делото от фактическа страна, а именно: На 24.09.2015 г. КЕВР е постановила решение по жалбата на "НАТ 2004" ЕООД във връзка с едностранното прекрат яване на договора му за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници № 1202 от 03.02.2015 г., подписан с "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД. Прието било, че обектът е въведен в експлоатация след релевантния момент – 06.03.2015 г. С Решение № 3466 от 21.03.2017 г. по адм. д. № 5441/2016 г. на ВАС, така приетото е опровергано. Изводът на КЕВР, че по отношение на "НАТ 2004" ЕООД са налице условията за приложение на § 54 ПЗР към ЗИДЗЕ, в сила от посочената дата, поради което не са налице условията за ползване на насърченията по чл. 18, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 8, чл. 31 и 32 от ЗЕВИ, е счетен за едностранчив, необективен и необоснован. След преценка на всички установени по това дело факти, които се покриват с тези, които касационният жалбоподател в настоящото производство релевира като неправилно оценени от първоинстанционния съд, е прието от ВАС, че към 06.03.2015 г., когато е влязла в сила разпоредбата на § 54 ПЗР към ЗИДЗЕ, МВЕЦ "Кадиево" е била напълно завършена, изцяло изградена и функционираща, като е била и във фактическа експлоатация. Решението на КЕВР било отменено и преписката била върната на органа за ново произнасяне при съобразяване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. На 21.06.2017 г. КЕВР издала решение, което било обявено за нищожно на основание чл. 177, ал. 2 АПК, с Решение № 403 от 18.01.2018 г. по адм. д. № 7764/2017 г. на АССГ, оставено в сила с Решение № 12696 от 19.10.2018 г. по адм. д. № 3683/2018 г. на ВАС. В решението на АССГ изрично е съобразено, че актът на КЕВР е издаден при същите факти, без да са събирани нови доказателства и без да е взето под внимание даденото от ВАС тълкуване на приложимите законови разпоредби. В решението на ВАС, с което то е оставено в сила, изрично е посочено, че издаденият на 21.06.2017 г. акт на КЕВР не кореспондира със задължителните указания на ВАС, което е достатъчно основание за обявяване на неговата нищожност. На 27.05.2019 г. КЕВР издала ново решение, което също било обявено за нищожно на основание чл. 177, ал. 2 АПК, с Решение № 3242 от 25.06.2020 г. по адм. д. № 7418/2019 г. на АССГ, оставено в сила с Решение № 11473 от 11.11.2021 г. по адм. д. № 10647/2020 г. на ВАС. Съставът на АССГ е съобразил, че ВАС е дал указания на КЕВР как да продължи разглеждането на преписката, как да приложи и тълкува закона, поради което органът не е имал право на преценка как да приложи хипотезата на правната норма към конкретните фактически обстоятелства и е следвало да даде задължителни указания на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, като определи и подходящ срок за изпълнението им. С решението на ВАС от 11.11.2021 г. е прието, че във всички посочени по – горе съдебни решения не само се съдържат задължителни указания за произнасянето от страна на КЕВР по спорния въпрос, но и ясно е посочено в какъв смисъл трябва да е то. Тази категоричност на мотивите на цитираните съдебни решения относно произнасянето, което е било дължимо от КЕВР по жалбата на "НАТ 2004" ООД от 2015 г., дава основание да се направи безспорен извод, че към онзи момент (а и за исковия период), дружеството е било в състояние да реализира правата, които не е реализирало и поради което е претърпяло доказаните по делото вреди във вид на пропуснати ползи. За периода ноември 2015 г. - август 2020 г. МВЕЦ "Кадиево" е била годна и е произвеждала електрическа енергия, която е била реално отдадена в електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроснабдяване" АД, като е посочено и нейното точно количество както по месеци, така и общо за целия процесен период (21 571 615 kWh). Необосновано на съдържанието на обжалваното съдебно решение касационният жалбоподател твърди, че съдът приел, че продажбите на електрическа енергия през 2015 г. били осъществени по определена от КЕВР преференциална цена. Видно от мотивите на съдебния акт (стр. 9, абзац втори и трети), съдът посочил, че това е станало при условията на договора от 03.02.2015 г. Цените и начина на плащане на електрическата енергия са уговорени в чл. 5, ал. 1-7 от него и съдът не е конкретизирал в решението, на основание коя уговорка от договора е формирана цената на изкупуваната електрическа енергия по фактурите от 2015 г. Правилна е квалификацията на вредата, направена от първоинстанционния съд като такава, изразяваща се в пропусната полза за увеличаване на имуществото на ищеца с правата, които му се следват по силата на правото му да участва на регулирания пазар и да реализира на него произведената електроенергия. Що се касае до размера на тази вреда, тя се изразява в положителната разлика между цената, на която ищецът би продавал ако бе допуснат и цената, която той е постигнал при продажбата на същата електроенергия на свободния пазар. За да се установи дали е налице такава положителна разлика съдът правилно е допуснал извършването на СИЕ по делото. След прекратяването на Договора за изкупуване на електрическа енергия от ВИ и последвалият отказ от страна на КЕВР да упражни предоставените му по закон правомощия, като даде на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД задължителни указания и определи подходящ срок за тяхното изпълнение по реда на чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 (обстоятелство, което е изрично посочено и в Решение № 3242 от 25.06.2020 г. на АССГ), през следващите години дружеството е било принудено да сключва договори с различни търговци за покупко-продажба на произведената от него електрическа енергия на свободния пазар на значително по-ниска цена от тази, която щеше да получи при действието на Договора за изкупуване на електрическа енергия от ВИ. Дружеството е пропуснало сигурно увеличаване на своето имущество и е претърпяло вреда, представляваща разликата между цената, която то е получило по силата на сключените договори за покупко-продажба на електрическа енергия на свободния пазар за периода от месец май 2015 г. до датата на подаване на исковата молба (18.09.2020 г.) и цената, която щеше да получи по силата на Договора за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници № 1202 от 03.02.2015 г., предвиждащ изкупуване на тази енергия на преференциални цени така, както са определени в т. 3 от Решение № Ц-13 от 01.07.2014 г. на Комисията и действаща за исковия период. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно обезщетението по ЗОДОВ включва и претърпени имуществени вреди с характер на пропуснати ползи, както е в конкретния казус. За да бъдат обезщетени пропуснатите ползи, като претърпени вреди, то същите следва да са реално настъпили, а не хипотетична вреда. Наличието на пропуснати ползи следва да се приема въз основа на доказана възможност за сигурно увеличаване на търсещия обезщетение и не може да се основава само на логическо допускане на евентуалното увеличаване на неговото имущество. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана с допустимите доказателствени средства в процеса, което е и сторено, както правилно е приел първоинстанционният съд. Само ако бъде доказано, че имуществото на ищеца е могло да бъде увеличено, но тази възможност е пропусната единствено по причина на въздействие от незаконосъобразния административен акт, само тогава претенцията за обезщетение на пропуснатите ползи може да се приеме за основателна. Тежестта на доказване е върху ищеца, който е длъжен при условията на пълно и главно доказване да установи безспорно, че твърденият факт е осъществен, т. е. със сигурност би получил увеличение на имуществото си през процесния период, ако не беше действието на незаконосъобразния административен акт (в случая – Решение № Ж-85 от 24.09.2015 г. на КЕВР). При съобразяване на изложеното следва да се приеме, че са неоснователни и оплакванията по т. II. 2. от касационната жалба, насочени срещу извода на съда, че настъпването на претендираните имуществени вреди е установено и доказано по делото. В тази насока съдът се е позовал на приетите по делото заключения на съдебно – техническата експертиза и на съдебно – икономическата експертиза като е изложил ясни и изчерпателни мотиви, които се споделят от настоящия състав. Предвид на изложените съображения настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема, че решението в обжалваната част е правилно, не са налице отменителни основания по чл. 209 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. В отхвърлителната част решението не е оспорено и е влязло в законна сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на касатора като неоснователно следва да се остави без уважение. Направеното искане от ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно. Комисията следва да бъде осъдена да заплати на "НАТ 2004" ООД, сума в размер на 30 000 лв., за която са представени доказателства за реалното договаряне и заплащане. Предвид размера на договореното възнаграждение, материалния интерес по спора, к акто и при отчитане на фактическата му и правна сложност, направеното от процесуалния представител на КЕВР възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. По отношение на частната жалба: Правният извод на Административен съд – Смолян за неоснователност на искането за изменение на решение № 188 от 04.06.2.0121 г., постановено по адм. д. № 286/2020 г. по описа на Административен съд – Смолян, в частта за разноските, е правилен и обоснован. Настоящият състав споделя изцяло развитите от първоинстанционния съд в обжалваното определение правни съображения, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща като мотиви на настоящия си съдебен акт в тази му част. Определеният размер на разноските е съобразен, както с възражението за прекомерност и тежестта на делото, така и с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Воден от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение