Решение № 475 от 19.10.2010 г. на ВКС по н. о. х. д. № 495/2010 г.

Решение № 475 от 19.10.2010 г. на ВКС по н. о. х. д. № 495/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на глава ХХХIII НПК.

В срок е постъпило искане от главния прокурор за възобновяване на НОХД № 188/10 г. по описа на РС - Д., отмяна на непроверената по въззивен и касационен ред и влязла в сила на 01.05.10 г. присъда № 193/15.04.10 г. срещу подсъдимия А. С., в частта й, касаеща приложението на чл. 25 - 23 НК и връщане на делото за ново разглеждане в тази му част от друг състав на съда. Искането се поддържа в съдебно заседание.

Назначената служебна защита счита, че искането следва да се уважи.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид направеното искане, становището на страните, постановения съдебен акт и съобрази закона, съдебното минало на С. и ТР № 1/2006 г. ОСНК на ВКС, намира следното:

С атакуваната част на цитираната присъда съдът на осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определил едно общо, най-тежко наказание между определеното със съдебния си акт и наложените по: НОХД № 557/09 г. и НОХД № 60/09 г. на РС - гр. Д. - три години лишаване от свобода, изграждайки една единствена съвкупност. Постановен е съответният режим на изтърпяване, като на осн. чл. 25, ал. 2 НК е приспаднато изтърпяното от А. наказание по НОХД № 557/09 г.

Искането на главния прокурор е основателно.

При постановяване на присъдата е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в липса на мотиви относно приложението на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК. Съдът се е задоволил с констатацията за обща съвкупност между трите осъждания на А. Не е изложил съображения за решението си в противоречие с разпоредбите на чл. 305, ал. 3 НПК. По този начин се нарушават правата на страните в процеса, като се лишават контролните инстанции от възможност да проверят правните доводи на решаващия съд.

Нарушен е и законът. А. е осъждан седем пъти. Предходните четири осъждания, по които наказанията са изтърпени, са обосновали последващата му престъпна деятелност при условията на опасен рецидив, съгласно чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК. При тези условия е ангажирана наказателната му отговорност с три присъди, както следва:

• Присъда № 457/23.10.09 г. по НОХД № 557/09 г. на РС - Д., влязла в сила на 10.11.09 г., за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК на 07.10.09 г. с наложено наказание три години лишаване от свобода;

• Присъда № 93/19.02.10 г. по НОХД № 60/10 г. на РС - Д., влязла в сила на 09.03.10 г., за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК на 28/29.10.09 г. с наложено наказание една година лишаване от свобода;

• Присъда № 193/15.04.10 г. по НОХД № 188/10 г. на РС - Д., влязла в сила на 01.05.10 г., за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК за периода 21.10.09 - 13.11.09 г. с наложено наказание три година лишаване от свобода.

Периодът за извършване на продължаваното престъпление по НОХД № 188/10 г. и датата на влизане в сила на присъдата по НОХД № 557/09 г. водят до извода, че спрямо тези осъждания е неприложима разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, тъй като към момента на довършване на престъплението /13.11.09 г./ по НОХД № 188/10 г. присъдата по НОХД № 557/09 г. е била влязла в сила /10.11.09 г./. При това стечение на обстоятелствата съдът е имал възможност единствено да определи обща съвкупност на наказанията по НОХД № 188/10 г. и НОХД № 60/10 г. в размер на три години лишаване от свобода и постанови отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 557/09 г. от три години лишаване от свобода със съответното приспадане на изтърпяното по това осъждане.

Посочените съображения налагат присъдата на РС - гр. Д. да се отмени в атакуваната й част, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,