Решение № 8002 от 18.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11919/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. А. А., против Решение 19380/09.10.2024г., постановено по адм.д. 6755/24 година. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. А. А. против Решение 7123 от 18.06.2024 година на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ / при Министерски съвет на Република България в частта, в която е на чужденеца е отказан хуманитарен статут. Касационната инстанция установи, че в диспозитива на обжалваното съдебно решение е допусната очевидна фактическа грешка. Тя се състои в липсата на упоменат отказ на бежански статут, въпреки че съдът е формирал мотиви по него, подробно посочени в решението за отказ и на този вид статут. След връщане на делото на АССГ, очевидната фактическа грешка следва да се отстрани от съда, доколкото тази възможност съществува за него и служебно да го направи, както и безсрочно. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведени са всичките касационни основания по чл.209, т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения. Касаторът иска отмяна на решението със законните последици. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение. Върховната касационна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, доколкото е подадена в срока за касационно обжалване, от страна по делото, за която подлежащото на обжалване съдебно решение, постановено от административния съд е неблагоприятно. Касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Административният съд е отхвърлил изцяло жалбата на чужденеца против решението на административния орган, с което му е отказана изцяло международна закрила. Съдът е възприел изводите и съображенията на органа, че за кандидата не са налице предпоставките за предоставяне на бежански статут. Както председателят на ДАБ, така и административният съд са приели, че кандидатът не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване в страната му на произход по причини, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Административният съд се е позовал на информацията от проведеното с чужденеца интервю, на което той е заявил, че не е бил обект на преследване от страна на държавата, политически партии или организации, или недържавни субекти, поради причините, посочени в чл.8 ЗУБ. Съдът е посочил също така, че от кандидата не са съобщени събития, настъпили след напускане на държавата му на произход, които да пораждат у него опасения от преследване при завръщане, респективно да сочат нужда от международна защита. Административният съд е преценил като правилно решението на административния орган и в частта, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Възприел е преценката на административния орган, че е налице предпоставката на чл.9, ал.1, т.3 от Закона за убежището и бежанците, за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца поради наличието на въоръжен конфликт в страната на произход на кандидата, който заплашва сигурността и живота на чужденеца. Съдът е преценил за законосъобразен отказа на хуманитарен статут поради наличието на изключващата разпоредба на чл.12, ал.2, т.2 ЗУБ спрямо кандидата. В решението си съдът е съобразил безспорния факт, че жалбоподателят е осъден за престъпление от общ характер на 2 години лишаване от свобода и глоба в размер на 6000 лева, като наказанието е отложено за срок от 4 години, за това, че противозаконно е подпомогнал 15 чужденци от сирийски произход да преминат на територията на страната, в нарушение на закона. При преценката си за наличието на изключващата клауза, съдът е съобразил не само тежестта на предвиденото наказание, но и конкретните обстоятелства по извършване на престъплението извършено е с МПС, по отношение на повече от едно лице, в това число и на 4 непълнолетни лица. В този смисъл, неоснователно е възражението на касатора, че при преценката на изключващата клауза е възприета единствено и само тежестта на наложеното наказание. От друга страна, от представената пред касационната инстанция справка относно актуалното положение в Сирия се установява, че то е променено. Видно от съдържанието на справката е, че на власт не е Башар Асад, който е напуснал Сирия, конституцията от 2012 г. е суспендирана, а парламентът е разпуснат. Новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на Сирия и нейните институции. Президентството обявява сформиране на комисия от експерти, натоварена с изготвяне на конституционна декларация, която регулира преходната фаза в Сирия. Обявено е преходно правителство, като поставеният акцент е върху единство за възстановяване на държавата. Отразено е в справката, че в бюлетин на ВКБООН се съобщава за завърнали се сирийци от съседни страни, като завърнали се по домовете си са и вътрешно разселени лица. Става ясно също така, че ВКБООН поддържа ежедневно присъствия на гранично-пропусквателните пунктове на Сирия, както и продължава да предоставя помощ чрез своите обществени центрове, програмата Пари за подслон и различни проекти за препитание във всички провинции. Така установената актуална обстановка в Сирия не сочи на обстоятелства, от които да се направи извод, че при връщането му в Сирия, сигурността и животът на жалбоподателят ще бъдат застрашени. По изложените съображения и на осн.чл.221, ал.2 АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила. Воден от горното и на посоченото правно основание, Върховният административен съд