Решение № 186 от 4.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1060/2011 г.

Решение № 186 от 4.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1060/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители и граждански ищци - К. Г. и Б. Г., депозирана чрез процесуалния им представител срещу решение № 405 от 25.11.2010 г. на Апелативен съд/АС /- София., по внохд № 563/2010 г., с което е ревизирана първоинстанционната присъда на Пернишки окръжен съд /ОС/, постановена по нохд № 169/2010 г. В касационната жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон при индивидуализация на наказателната отговорност, обективирано в неправилна интерпретация на нормата на чл. 58а от НК и довело до явна несправедливост на определеното по вид наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за извършеното престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 от НК. В съдебно заседание на 24.03.2011 г. пред ВКС, частните обвинители и граждански ищци, и упълномощеният от тях повереник поддържат жалбата и пледират за налагане на наказание ДОЖИВОТЕН З. на З. В.. Подсъдимият В. участва лично и с договорен адвокат пред настоящата инстанция, като в хода на съдебните прения се аргументира позиция за законосъобразност и справедливост на атакувания съдебен акт. Прокурор при ВКП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на К. Г. и Б. Г., и предлага упражняване на касационните правомощия по чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в рамките на инстанционния контрол по чл. 347 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 25/19.07.2010 г., по нохд № 169/2010 г., след проведено съкратено съдебно следствие по предвидената в чл. 371, т. 2 от НПК алтернатива, ОС - Перник е признал З. К. В. за виновен в това, че на 22.10.2009 г., в[населено място] по особено мъчителен начин умишлено умъртвил В. Б. В., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 от НК ангажирал неговата наказателна и гражданска отговорност. При условията на чл. 58а от НК на подсъдимото лице е наложена наказателна санкция - ДОЖИВОТЕН З., при специален режим на изтърпяване и същото е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 90 000 /деветдесет хиляди/ лева в полза на наследниците на починалия - К. Г. и Б. Г.. Визираният съдебен акт е бил предмет на въззивна проверка, приключила с решение № 405/25.11.2010 г. на С. АС, с което присъдата на първостепенния съдебен състав е изменена в санкционната част, чрез замяна на определеното наказание ДОЖИВОТЕН З. с ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ, при строг режим на изтърпяване. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Правилно въззивната инстанция е интерпретирала характера и съдържанието на разпоредбата на чл. 58а от НК, и при съблюдаване на императивните изисквания на чл. 2 от НК преценила нейното правно действие във времето. Цитираната норма с оглед систематичното й място /Глава пета от НК - "Определяне на наказанието"/ и предвид регулираните отношения, свързани с начина на индивидуализация и с параметрите на наказателната отговорност на лицата, е материалноправна. Формираното заключение, разгледано при корелация с предписанията на чл. 2, ал. 2 от НК обосновава необходимост от правоприлагане на най-благоприятния за дееца закон, при промени в нормативната уредба, настъпили във времевите предели от извършване на инкриминираното престъпление до влизане на присъдата в сила. Буквалното и логическо тълкуване на чл. 58а от НК /обнародван в ДВ, бр. 27/10.04.2009 г. и изменен с ДВ, бр. 26/06.04.2010 г./ предпоставя приложимост на разпоредбата в първоначалната й редакция, за инкриминираното в настоящия процес престъпно посегателство по чл. 116 от НК, при очертаната в чл. 371, т. 2 от НПК хипотеза на особеното производство по Глава двадесет и седма на НПК. - В ал. 2 и 3 на актуалната материалноправна норма на чл. 58а от НК, в хронологическа последователност са описани действията на решаващия орган при лимитиране на санкционните последици за подсъдимия в осъдителен съдебен акт, с който финализира диференцираната процедура по чл. 373, ал. 2 от НПК. Според установения регламент в случаите на чл. 57, ал. 1 НК, когато компетентният орган определи като най-подходящо по вид наказанието ДОЖИВОТЕН З., то се заменя с ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от ДВАДЕСЕТ ДО ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ, като конкретната наказателна санкция се отмерва в рамките на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, предвидено в ал. 2 на чл. 58а от НК и в Особената част на НК. Визираните общи правила, съотнесени към лимитираните в чл. 116 от НК санкции, очертават възможност за индивидуализация на наказателната отговорност, в обсега на границите от ПЕТНАДЕСЕТ ДО ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ. В разисквания смисъл следва да се акцентира изрично на обстоятелството, че ал. 1 на разпоредбата на чл. 58а от НК /ДВ, бр. 26/06.04.2010 г./, е неотносима към хипотезите на чл. 57, ал. 1 от НК, при алтернативна наказателна санкция - ДОЖИВОТЕН З.. Сравнителният анализ на тези предписания, при съпоставяне с приложимата при съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, норма на чл. 58а от НК /ДВ, бр. 27/10.04.2009 г./, действаща към момента на инкриминираното престъпление по чл. 116 от НК-22.10.2009 г., сочи на утежняване правния статут на подсъдимия, поради по-висок предвиден максимум на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Разпоредбата на чл. 58а, отменена с обнародваните в ДВ, бр. 26/06.04.2010 г. законодателни промени изключва възможността за определяне на най-тежкото по вид наказание при алтернативно посочени санкции в Особената част на НК. Логическа последица от това е, че при очертаната за инкриминираното престъпно посегателство правна квалификация по чл. 116 от НК е недопустимо налагането на алтернативата ДОЖИВОТЕН З., във визираните от законодателя разновидности и трябва да бъде определено наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, в лимитираните срокове от ПЕТНАДЕСЕТ ДО ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ. В коментираната насока ВКС не споделя тезата, лансирана от повереника на частните обвинители и граждански ищци, че приложеният в настоящия казус материален закон - чл. 58а от НК /ДВ, бр. 27/10.04.2009 г./ позволява налагането на наказание ДОЖИВОТЕН З., която се базира на предвидените в особената норма на чл. 116 от НК възможни санкционни последици - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от петнадесет до двадесет години, ДОЖИВОТЕН З. или ДОЖИВОТЕН З. БЕЗ ЗАМЯНА. Системата от наказания е изчерпателно регламентирана в чл. 37, ал. 1 от НК и в т. 1 изрично е посочено като вид наказание - ДОЖИВОТНИЯТ З., интегриращ в своето съдържание временната и изключителна мярка ДОЖИВОТЕН З. БЕЗ ЗАМЯНА, която се налага за най-тежките престъпления, заплашващи основите на републиката и за особено опасни умишлени престъпни посегателства. В подкрепа на очертаната позиция е и историческият преглед на нормативната уредба на чл. 37 и чл. 38 от НК, словно отразена до въведените с ДВ бр. 50/1995 г. и бр. 153/98 г. законодателни промени, с които беше включен ДОЖИВОТНИЯТ З. в наказателноправната система от налагани санкции и предвиден ДОЖИВОТЕН З. БЕЗ ЗАМЯНА вместо визираното в чл. 37, ал. 2 от НК смъртно наказание; както и последвалите изменения със ЗИДНК /ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г./, довели до актуалната редакция на чл. 58а от НК, ориентирани към засилване интензитета на държавната репресия при тежки престъпления. В контекста на изложеното за приложимия по-благоприятен наказателен закон и при съобразяване с правнозначимите за наказателната отговорност обстоятелства, въззивният съд справедливо е отмерил санкционните последици за извършеното от З. В. престъпно деяние по чл. 116 от НК към лимитирания максимум - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ. При диференциране на наказанието контролираната инстанция компетентно е съобразила фактологията на индивидуализиращите инкриминираното посегателство обективни и субективни характеристики, очертаващи висока степен на обществена опасност на консумираното престъпление против личността. Отчетени са времето, мястото на извършване на деянието; подробно е коментиран механизмът на неправомерните действия срещу В. В., реализиран чрез използуваното средство /нож/ и проектиран в интензитета на упражненото насилие, чрез броя и насочеността на нанесените удари, причинили 18 прободни и порезни рани в главата и тялото на пострадалия; и с юридически усет са анализирани измеренията на прекия умисъл като форма на вина на подсъдимия. Проявен е изключителен професионализъм при обсъждане на предхождащите и последващи инкриминирания акт събития и поведенчески изяви на З. В., индициращи на незначителност на повода за бруталната агресия срещу В.; на демонстрирана упоритост в преследването на жертвата и на предприета дейност по укриване на следите от престъпното посегателство. При определяне на размера на наказателната санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, Софийски АС е изследвал с нужното внимание и фактическите данни за подсъдимия В. /младежка възраст; чисто съдебно минало; примитивна личностова структура, отличаваща се с нисък праг на дразнимост, импулсивност, понижен самоконтрол и с липса на изградена ценностна система в социален аспект/ Очертаните обстоятелства, интерпретирани поотделно и в кореспондираща взаимовръзка с тежестта на престъплението, в спецификата на което намират отражение обществените, психологически и индивидуални качества на дееца; и оценени в аспекта на предписаните от разпоредбата на чл. 36 от НК цели, не мотивират увеличаване на наложената санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. По изложените съображения касационният състав счита, че в обсега на възложената му компетентност и при предоставените му процесуални възможности в настоящото инстанционно производство, следва да остави в сила атакувания въззивен акт, с който е ревизирана присъда № 25 от 19.07.2010 г. на ОС-Перник. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение