Решение № 7315 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1397/2018 г.
ВАСVII отделение04.06.2018 г.докладчик Павлина Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 601 от 15.12.2017 г. по адм. д. № 860/2017 г. на Административен съд П.. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7315 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1397/2018 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните П. срещу решение № 601 от 15.12.2017 г. по адм. д. № 860/2017 г. на Административен съд П., с което е отменена заповед № 1280/24.08.2017 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - П., с която на основание чл. 51, ал. 1 и чл. 30, ал. 1, т. 6 от Закона за храните е спряна експлоатацията на обект "Работнически стол с кетъринг" с рег. № 152500109, находящ се в гр. Ч. бряг, общ. Ч. бряг, "Индустриална зона", собственост на фирма "Д. М-2012" ЕООД, считано от 24.08.2017 г. поради допуснати несъответствия в нарушение на чл. 2 от Наредба № 1/26.01.2016 г. за хигиената на храните: фирмата няма открита партида на свое име във "ВиК" ЕООД - П. и не е регистрирана като потребител на "В и К" ЕООД; не представя доказателства за качеството на използваната в обекта вода във връзка с изискванията на Наредба № 9/2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът не възприел правилно относимите към случая нормативни актове. "Д. М- 2012" ЕООД е търговец по смисъла на ЗХ и като такъв, дружеството следва да спазва действащото национално и европейско законодателство в областта на безопасността на храните. Недопустимо е водоснабдяването на хранителен обект, който осигурява изхранването на множество хора всеки ден, да се осъществява чрез маркуч/макар и от материал разрешен за контакт с питейна вода/ от тоалетната на съседно предприятие, което е регистриран потребител на В и К услуги. Сочи се, че никой не носи отговорност и не осъществява контрол върху състоянието на вътрешната водопроводна система на това предприятие. Вземайки решение за отмяна на заповедта съдът не отчел тези факти и високия потенциален риск за здравето на потребителите, консумиращи храна приготвена при тези условия. В случая е налице риск, който сериозно би застрашил здравето на потребителите при консумиране на замърсена храна и замърсени прибори и посуда, при експлоатацията на процесния обект- Работнически стол с кетъринг- гр. Ч. бряг, стопанисван от "Дева М 2012" ООД. При извършената проверка са констатирани несъответствия на Наредба № 1/26.01.2016 г. за хигиената на храните и Наредба № 9/2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. Ответната страна е представила писмен отговор. Сочи, че няма спор, че дружеството е търговец на храни и при осъществяване на своята дейност следва да спазва хигиенните изисквания за да не бъдат застрашени живота и здравето на потребителите. Изпълнението на тези изисквания попада в обхвата на контрола осъществяван от БАБХ чрез регионалните дирекции. Следва да се спазват стриктно и нормите на Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно -битови нужди, за да се избегнат неблагоприятни ефекти на замърсяване. Правилно съдът приел, че не са отклонения от нормативните изисквания. По делото е установено, че е изградено допълнително разклонение от съществуваща водоснабдителна мрежа с разрешени по съществуващите стандарти материали, което е констатирано от представители на В и К -П.. Чрез лабораторни изследвания от лицензирана лаборатория е доказано, че ползваната вода от крайната точка на потребление е питейна без отклонения от нормите. Правилно съдът е приел, че отношенията с други административни органи са ирелевантни за правния спор и попадат извън обхвата на контрола осъществяван от ОДБХ-П.. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в законоопределения срок на 28.12.2017 г., при връчено съобщение за решението на 18.12.2017. Касационният състав намира, че е неоснователна. Съдът е установил, че с доклад от извършена инспекция в обект за производство и търговия с храни от 8.08.2017 г., изготвен от инспектори при ОДБХ - П. в обект Работнически стол с кетъринг - гр. Ч. бряг, " Индустриална зона", стопанисван от "Д. М - 2012" ЕООД е установено, че обектът се захранва с питейна вода от съседно промишлено предприятие с дейност - изработка на метални конструкции и изделия. Изградена е временна инсталация по въздушен път от пластмасова тръба за ВиК цели с ПВП маркуч - черен. Захващането към ВиК мрежата е осъществено в санитарно-битовото помещение на фирма "Дендрит" и поставен контролен водомер. При проверката е представен констативен протокол от ВиК - П. от дата 20.07.2017 г. за водоснабдяването на обекта по описания по горе начин. Взета е проба вода съгласно констативния протокол и е направен снимков материал. Представен е план-график за вземане на микробиологични проби за вода за 2017 г., изследването по микробиологичните показатели е заложено за месец август 2017 г. Изискано е да се представят протоколи от микробиологично изследване по взетите микробиологични проби на вода съгласно изискванията на Наредба № 9/16.03.2001 г., приложение № 2 към чл. 7, ал. 2. С доклад от извършена проверка в обекта от 22.08.2017 г. на инспектори от ОДБХ - П. е установено, че информацията от писмото изх. № У-1915/15.08.2017 г. на ВиК- П., че "Дева М 2012" ЕООД - Ч. бряг няма открита партида на свое име във ВиК - П.. е достоверна. "Д. М. 2012" ЕООД няма открита партида на свое име във ВиК - П. и не е регистрирана като потребител на ВиК услуги. При проверката дружеството не е представило доказателства за качеството на използваната в обекта вода във връзка с изискванията на Наредба № 9/2001 г. Заключението от проверката е, че не са представени доказателства, че използваната вода в обекта е питейна, поради което е предложено издаването на заповед за спиране на производствената дейност. ВиК - П. е потвърдило, че "Д. М 2012" ЕООД не е регистрирано като потребител на водоснабдителни и канализационни услуги и няма открита партида на свое име. Д. М - 2012 е сключила договор за наем от 25.06.2013 г. с "Т." АД - наемодател което дружество има открита партида във ВиК - П.. Никое от двете дружества не е съобщило за промяна в собствеността или ползването на имота за откриване партида на името на наемателя съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, препращаща към Общите условия за предоставяне на ВиК услуги. В писмото е посочено, че при направената проверка както от страна на ВиК- П., така и от ОДБХ - П. е установено изграждането на временна инсталация, захранваща обект - работнически стол, стопанисван от "Д. М - 2012" ЕООД с вода по въздушен път от страна на "Д. П." ЕООД. Последното дружество има открита партида и е регистриран потребител на ВиК услуги, за разлика от "Д. М 2012" ЕООД. Изразено е становище и, че независимо от сключения договор за ползване на питейна вода от 20.06.2017 г. между "Д. П." ЕООД и "Д. М- 2012" ЕООД и уговореното в него изграждане на водомерно отклонение, за подобни инсталации следва да са съобразени специалните императивни норми на Закона за устройство на територията и другите приложими нормативни актове, в това число и Наредба № 4/17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации. Доколко тези изисквания са спазени може да се прецени като се разгледа проекта на въпросното съоръжение, но такъв не е представян във В и К ЕООД - П. за съгласуване. Въпросът за законосъобразното изграждане на отклонението относно съответствието на строителните работи с нормативните изисквания е от компетентността на съответната община, а не на В и К оператора. А въпросът относно качеството на водата и тяхната безопасна консумация е от компетентността на РЗИ. При първата проверка е дадена възможност на жалбоподателя да представи протоколи с резултати от микробиологичното изследване на взетите при проверката проби от водата за съответствието с изискванията на приложение № 2 към чл. 7, ал. 2 от Наредба № 9/16.03.2001 г. При втората проверка е констатирано, че дружеството не е представило протоколи за качеството на водата. Представило е протоколите впоследствие с възражение от 24.08.2017 г. - след издаването на заповедта. Видно от констативния протокол на ВиК, сключения договор между "Д. М 2012" ЕООД и "Дендрит" и докладите от двете инспекции в обекта за производство и търговия с храни, дружеството ползва вода от водопроводната мрежа, към която е изградило присъединително отклонение, посредством което се снабдява с питейна вода от тази мрежа. Съдът направил извод, че видно и от протоколите за изпитване на взетите при проверката проби водата отговаря на изискванията за питейно-битови цели, като не са установени отклонения от нормите. Със съответните протоколи е установено, че не е налице и замърсяване в отклонение от нормите и на работната повърхност, съдове и инвентар и приготвени ястия в обекта. С това е доказано изпълнението на изискването, че качеството на използваната в обекта вода отговаря на нормите на Наредба № 9/16.03.2011 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови нужди, която има за цел да защити здравето на хората от неблагоприятните ефекти на замърсяване на питейната вода, като регламентира изискванията към качеството и безопасността й. В заповедта е посочено, че допуснатите несъответствия са в нарушение на чл. 2 от Наредба № 1/26.01.2016 г. за хигиената на храните. Според посочената разпоредба производителите и търговците на храни, включително лицата, които осъществяват първично производство на храни и свързани с това производство дейности, са длъжни да спазват хигиенните изисквания към първичното производство на храни, обектите за производство и търговия с храни и условията за производство и търговия с храни, регламентирани в Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните. Съдът изложил мотиви, че нормата е бланкетна, тъй като въвежда задължение за производителите и търговците на храни да спазват хигиенните изисквания към първичното производство на храни, обектите за производство и търговия с храни и условията за производство и търговия с храни, регламентирани в европейски регламент, към чиито изисквания препраща. Тя не съдържа конкретно изискване, което в случая да е било нарушено. В заповедта също не е посочено изискването на коя конкретна разпоредба от регламента не е било спазено. В Приложение II - общи изисквания за всички оператори на предприятия за храни, Г. VII т. 1 б. "а" се съдържа изискването за снабдяването с достатъчно питейна вода. В случая е доказано, че в обекта, в който се приготвят храни се ползва питейна вода от водопроводната мрежа и качеството й отговаря на изискванията към водата за питейно-битово водоснабдяване. Отклонения от установените норми за качеството на водата не са установени, не е установено и замърсяване на храните при приготвянето им с ползваната вода. Поради това приел, че ползваната в обекта вода отговаря на изискванията на посочената Наредба № 1/26.01.2016 г. за хигиената на храните и Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните и Наредба № 9/16.03.2011 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови нужди и не съществува риск от замърсяване на храните, нито за здравето на хората. Останалите обстоятелства - дали е открита партида на името на дружеството и дали е регистрирано като потребител на ВиК услуги касаят търговските взаимоотоношения с ВиК оператора по регистриране, отчитане и заплащане на потребеното количество питейна вода, което е неотносимо. Респективно - дали законно е изградено водопроводното отклонение също е неотносимо и касае компетентостта на друг орган, осъществяващ контрол върху строителството. Тези факти и обстоятелства нямат пряко отношение към съществения за настоящото производство въпрос дали ползваната вода е питейна и отговаря на изискванията за качеството на питейната вода. Решението е правилно. Неоснователни са доводите за неправилно приложение на материалния закон, поддържани като касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като по същество възпроизвеждат изложените в първоинстанционното производство. При постановяване на решението съдът е обсъдил всички фактически обстоятелства, свързани с правния спор за законосъобразността на оспорената заповед и е направил обоснован извод за издаването й в нарушение на закона. Нормативната регламентация на условията и реда за производството на храни се съдържа в Закона за храните - ЗХ, като в чл. 26 е посочено, че на официален контрол подлежат всички етапи във връзка с производство и дистрибуция на храни. Компетентен да извършва този контрол е БАБХ, а при определяне на мерки по чл. 30, ал. 1, т. 6 - директора на ОДБХ /чл. 51, ал. 1 от ЗХ/. В качеството си на орган по извършване на контрол съответният директор е приложил принудителна административна мярка по чл. 30 от ЗХ, която се прилага с цел ликвидиране на всяко нарушение на задължителните хигиенни изисквания и санитарни правила, която може да има за последица вредно влияние върху здравето на хората. В правната норма, посочена в конкретната заповед е предвидено налагане на принудителна административна мярка "спиране на експлоатацията на обект за производство и търговия с храни" при установяване на нарушение на нормите и изискванията, определени в нормативен акт. Нормата е препращаща и предполага установяване на конкретни нарушения, описани от фактическа и правна страна от органа. Във връзка с конкретните нарушения, посочени в заповедта - чл. 2 от Наредба № 1/2016 за хигиената на храните и Регламент 852/2004 г., както и Наредба № 9/2011 за качеството на водата, съдът е извършил проверка на законосъобразното прилагане на мярката. Направил е обоснован извод, че не се доказват посочените нарушения на тези норми. Установено е, че се ползва вода от водопроводната мрежа чрез изграденото присъединително отклонение, а качеството на водата е установено посредством протоколите за изискване на проби, сочещи на липса на отклонение от нормите. Поради това се налага извод, че използваната в обекта вода отговаря на нормите на Наредба № 9/2011 г. В чл. 2 от Наредба № 1/2016 е предвидено, че производителите на храни са длъжни да спазват хигиенни изисквания, регламентирани в Регламент 852/04 г. Предвид общия характер на тази разпоредба и липсата на неизпълнение на конкретно изискване, правилно съдът е посочил, че не е налице установено нарушение по смисъла на чл. 30, ал. 1, т. 6 от ЗХ. В приложение II на регламента се съдържа изискване за снабдяване с достатъчно питейна вода, а при липсата на основания за нарушени норми за качество на водата съгласно Наредба № 1/2016 не е установено и нарушение на качеството на водата, което да води до риск за здравето на хората или замърсяване на приготвената храна. Обстоятелствата във връзка с налична партида на името на дружеството и начина на изграждане на водопроводно отклонение не се отнасят до спора за законосъобразността на принудителната административна мярка. Поради това описаните в заповедта нарушения не са от категорията на тези, отнасящи се до хигиената и безопасността на храните, а освен това не са доказани. Решението на административния съд, с което е отменена заповедта е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Материалната законосъобразност се преценява на основата на фактическите основания за издаване на акта, които в случая не са относими към доказно нарушение на хигиенни изисквания водещи до вредни последици за живота и здравето на хората. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. Като има предид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение