Решение № 6751 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1622/2009 г.

Решение № 6751 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1622/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Национален дворец на културата", гр. София, подадена от пълномощникът адв. К. срещу Решение № 1067/28.11.2008 г., постановено по адм. д. № 4253/2008 г. на Административен съд - София-град. С доводи за материална незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на Заповед № РД-18-24/01.07.2008 г. на директора на Дирекция ДКС" при СО, със законните последици. Ответника Столична община не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - потвърдено като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустимата, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на настоящия касатор срещу Заповед № РД-18-24/01.07.2008 г. на директора на Дирекция ДКС" при СО, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 и 3, ал. 3, ал. 4 и ал. 6 ЗУТ е наредено демонтиране (премахване) на незаконно поставен обект, с неизвестен собственик, съставляващ "рекламно съоръжение - метална рампа", монтирана в дясно от главния вход на северозападната фасада на НДК, поради поставяне без Разрешение за поставяне по чл. 57, ал. 1 ЗУТ. Решението е мотивирано с липса на нарушения на административната процедура по издаване на заповедта. Прието е, че същата е валиден административен акт, тъй като е издадена при надлежна делегация на правомощия със Заповед № РД-09-5545/29.05.2008 г. Обсъден е обстойно доводът на жалбоподателя за липса на действащ подзаконов нормативен акт, а именно: наредба по смисъла на чл. 56, ал. 2 ЗУТ на СОС. Решението е правилно, обосновано и постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. По смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗУТ, върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на Разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинските съвети, а премахването им се извършва по реда и на основанията, визирани в чл. 57 а, ал. 1 ЗУТ. В конкретния случай безспорно е установено, че процесното рекламно съоръжение, конкретизирано изцяло в заповедта е поставено без Разрешение за поставяне, т. е. налице е основанието по чл. 57 а, ал. 1, т. 1 ЗУТ и това е единствения релевантен юридически факт за премахването му, поради което изводът на административния съд за законосъобразност на заповедта е съобразен с фактическата обстановка, още повече, че заповедта е издадена в хипотезата на ал. 5 на чл. 57 а ЗУТ. Доказателства за собственика на рекламното съоръжение не са представени от жалбоподателя, който е адресат на заповедта в качеството си на собственик (стопанин) на имота, в който е поставено съоръжението. Неоснователно е възражението за липса на действащ подзаконов нормативен акт, уреждащ реда за издаване на разрешение за поставяне по ал. 1, чл. 57 ЗУТ, предвид отмяната на Наредбата за преместваемите обекти на територията на Столична община, приета с Решение № 463 по протокол № 53 от 14.07.2005 г. Наредбата е отменена с решение от 12.07.2006 г. по адм. д. № 3658/2005 г. на СГС, влязло в сила на 01.03.2007 г., на която дата е постановено потвърдителното решение № 2127 на ВАС по адм. д. № 11385/2006 г., а констативния акт е изготвен на 13.06.2007 г., като данни за задвижена преди този момент процедура (искане) за издаване на Разрешение за поставяне няма. Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 ЗУТ, Върховният административен съд, второ отделение