Решение № 12665 от 26.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2550/2019 г.

Решение № 12665 от 26.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2550/2019 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Василев, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ОЗ-Пловдив, подадена чрез адв. Стоянов против решение № 2585/6.12.2018 г., постановено по адм. дело № 2215/2018 г. от Административен съд Пловдив, с което е отхвърлен искът на Василев против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за периода 5.05.2017 г. до 30.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. В жалбата се излагат бланкетни доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на производствените правила и е необосновано. Сочи, че искът е следвало да бъде уважен. Излага, че ищецът е разполагал с под 3 кв. м. жилищна площ, като под нетна площ на обитаваното помещение следва да се разбира площта, след приспадане на заетото от леглата на други затворници място. Цитира решение "Нешков и други срещу България". Иска да се отмени решението, а предявеният иск да бъде изцяло уважен. Ответникът - ГД "Изпълнение на наказанията" - София, в писмен отговор и писмено становище, подадени чрез процесуални представители възразява срещу основателността на касационната жалба. В становище изразено в съдебно заседание претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и е отбелязал основателността и правилността на мотивите на съдебния акт. Сочи, че презумпцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е оборена. Излага, подробни съображения при съобразяване на фактите по делото. Приема, че не се доказват незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ГДИН, поради което сочи, че съдът правилно е отхвърлил иска за обезщетяване на неимуществени вреди. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2585/6.12.2018 г., постановено по адм. дело № 2215/2018 г. Административен съд Пловдив е отхвърлил иска на Василев с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София за периода 5.05.2017 г. до 30.08.2018 г., в размер на 20 000 лв. ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. От фактическа страна съдът е приел за установено, че Василев е настаняван в спални помещения, в които е имало санитарен възел и постоянно течаща вода, с достъп до естествена дневна светлина, отваряеми прозорци с ПВЦ дограма и същите са били в съответствие с изискването за минимална жилищна площ. Констатирано е, че в светлата част на деня лишените от свобода имат достъп до престой на открито, а вратите на спалните помещения не се заключват през светлата част на деня и лишените от свобода могат да се предвижват свободно в коридора. По повод обезпаразитяването е констатирано, че фирма, с която ГДИН има сключен договор, ежемесечно третира кухненските блокове и общите помещения в Затвора Пловдив, а при постъпили оплаквания се третират и спалните помещения. Основано храната е посочено, че същата е приготвяна съобразно утвърдената Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен, като храната се приготвя от главен готвач и домакин хранителен склад, подпомагани от квалифицирани лишени от свобода. Установено е, че Василев не е подавал жалби и оплаквания относно качеството на храната, лоши санитарно-битови условия или проблеми свързани с количеството и качеството на храната. Лицето не е търсило помощ от инспектор "СДВР", психолог, психиатър или член на ръководството на Затвора заради причинени стрес или друг дискомфорт, както и няма данни спрямо него да е осъществявана принуда да извърши нещо противно на волята му, или да е подлаган на обидно или унизително отношение. Съобразявайки фактическата установеност съдът е изложил, че в проведеното исково производство не са били установени незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на затвора, които да имат за последица унижаването на човешкото достойнство на ищеца. Административният съд е посочил, че при определяне на фактическия състав на отговорността и при липса на който и да е от елементите му, не може да се реализира отговорността на ГДИН. Така мотивиран съдът е отхвърлил исковата молба на И. Василев. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо и съответно на материалния закон. В специалния Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража, е предвидена отговорност на държавата за вреди, причинени на лишени от свобода и задържани под стража лица от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от с. з. От своя страна той сочи, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като за такова нарушение се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. За установяване на горното съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. С препращане към нормите на ЗОДОВ, се установява, че при съобразяване основателността на исковете за обезщетения за вреди причинени от държавата и общините, следва да е налице кумулация на незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. При обсъждане на всички събрани доказателства писмени и гласни в тяхната съвкупност са направени правилни изводи, че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а презумпцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е оборена. Обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда, че в конкретния случай не е налице действие и бездействие на затворническата администрация, което да е в противоречие с техните задължения. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от АС Пловдив съображения за липса на предпоставките за уважаване на претенцията на Василев по основание и размер. С касационната жалба бланкетно са посочени доводи за неправилност на решението. Безспорно е установено в производството относно твърдените за пренаселеност на килията, че отклонение в разполагаемата жизнена площ не е налице и същата отговаря на изискванията за 4 кв. м., предвидени в чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 1 от ППЗИНЗС. Ищецът първоначално за периода от постъпването му в затвора - 6.10.2017 г. до 13.10.2017 г. е бил настанен в приемно отделение с реална жилищна площ от 27, 2 кв. м и 2, 66 кв. м санитарен възел с течаща студена вода. Единствено в така посочения период от 7 дни Василев е пребивавал съвместно с между 6 и 11 лишени от свобода. На 13.10.2017 г. Василев е разпределен в пета група заедно с още от 4 до 6 човека където пребивава до напускането на Затвора на 6.08.2018 г., като реалната жилищна площ на помещението е била 26, 8 кв. м и 2, 47 кв. м санитарен възел с течаща студена вода. С оглед горното не е налице и твърдяната пренаселеност на помещенията, което да доведе до дискомфорт. Обективно съдът е установил, че не са налице и отклонения свързани с приложението на практиката на ЕСПЧ. В § 166 от Пилотното решение от 27 Януари 2015 г. за условията в българските затвори "Нешков и други против България", се установява, че ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията. В хода на производството и след разглеждане на доводите по жалбата не е установено нарушение на изискванията на чл. 43 от ЗИНЗС в тяхната цялост. Установено е, че количеството дневна светлина и степента на изкуственото осветление е достатъчно, тъй като килията притежава отваряем прозорец и допълнително осветление, а помещенията, в които е настаняван лишеният от свобода са притежавали санитарни възли и течаща. Неоснователни и голословни са доводите относно липсата на зъби вследствие на причинен стрес. Видно от приложената по делото Докладна записка от д-р В. Врачев - лекар - ординатор в МЦ при Затвора Пловдив, в документацията на И. Василев няма отразена загуба на зъби, от постъпването на 6.10.2017 г. до екстрадицията му на 6.08.2018 г. Обосновано административният съд е констатирал невъзможността за ангажиране отговорност на затворническата администрация за болестите на лицето и настъпването им в резултат на лоши условия в затвора. Съдът е изпълнил задълженията си по чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, а предполагаемите вреди по ал. 5 са оборени от констатациите на съда във връзка с условията на изтърпяване на наказанието от жалбоподателя Василев. С оглед липсата на установяване на незаконосъобразни действия и бездействия на органите на ответника, от които да са последвали вреди за лицето, съдът е извел законосъобразни правни изводи. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и на основание чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ /тълкувани в тяхната взаимовръзка/ се явяват специални по отношение общата разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, поради което в производство по ЗИНЗС с препращане към нормите на ЗОДОВ при отхвърляне изцяло на исковата претенция ищецът не дължи на ответника заплащането на юрисконсултско възнаграждение, поради което искането на ответника ГДИН за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение