Решение № 3599 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2201/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Д. М. Х., [ЕГН], срещу Решение № 40102 от 01.12.2025 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 10356/2025 г., с което е отхвърлена жалбата ѝ против Ревизионен акт № Р-22220222002493-091-001/06.12.2022 г. на органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, в частта потвърдена с Решение № 219 от 15.02.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК е ангажирана отговорност в качеството ѝ на управител на „ЕКСПЕРТ М-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, [ЕИК], за задължения на дружеството в общ размер на 160 075,00 лв. Д. М. Х. е осъдена да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 30 197,48 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за три съдебни инстанции. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно на основание чл. 209, т. 3 АПК, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че първоинстанционният съд в нарушение на материалния закон неправилно е приел, че в случая са доказани предпоставките по чл. 19, ал. 2 ДОПК, тъй като не е налице скрито разпределение на печалбата, за да е необходимо да се изследва добросъвестността на жалбоподателката. Посочва, че в случая липсват доказателства за реално изплащане на дивидент, тъй като се касае за формално разпределяне на дивидент, без реално изплащане на такъв. Последното е видно от финансовото състояние на дружеството към 2021 г. и 2022 г., когато то реално не е разполагало със сумите – предмет на разпределение. Оформянето на разпределението на въпросния „дивидент“ било станало единствено за счетоводни цели, без такъв реално да се изплаща. Това било направено с оглед действията на НАП по отношение на юридическите лица, които счетоводно имат неразпределена печалба. Претендира отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на разноски по списък за всички съдебни инстанции. Ответната страна, Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение, след като обсъди твърденията на страните и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. С оспорения пред първоинстанционния съд ревизионен акт е реализирана отговорността на Д. Х. на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК за непогасени публични задължения на „ЕКСПЕРТ М-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за данък върху добавената стойност, за корпоративен данък, за данък по чл. 42 ЗДДФЛ; за вноски за ДОО като осигурител; за вноски за ДЗПО – УПФ като осигурител; за вноски за ЗО като осигурител за различни данъчни периоди през 2020 г. – 2022 г. в общ размер след обжалването му по административен ред, съгласно представената молба и справки на стр. 15 и сл. от адм.д. № 10356/2025 г., на 124 724,09 лв. Задълженията на „ЕКСПЕРТ М-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД са установени по подадените годишни данъчни декларации, справки-декларации по ЗДДС и декларации обр. 1 и 6 за дължими осигурителни вноски на наетите по трудови правоотношения 33 лица. Към момента на процесната ревизия „ЕКСПЕРТ М-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е действащо предприятие, като едноличен собственик и управител е касаторката. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 17.11.2017 г. и дерегистрирано на 27.08.2021 г. При извършената насрещна проверка са представени счетоводни регистри, от които е установено, че счетоводна сметка 422 „Подоотчетни лица“ към 31.12.2019 г., към 31.12.2020 г. и 31.12.2021 г. е с дебитно салдо. От представените писмени обяснения от Д. Х. е констатирано, че периодично е теглила от банковата сметка на дружеството парични средства, с които е плащала възнаграждения за заплати и разходи за външни услуги. Същата е потвърдила, че счетоводството на дружеството е водено лично от нея, както и разпореждането с финансовите активи на дружеството. Установено е в хода на ревизията, че през 2021 г., в резултат на взети решения на едноличния собственик на капитала на „ЕКСПЕРТ М-БЪЛГАРИЯ“ ООД, е извършено разпределение на неразпределената печалба, формирана от минали години, общо в размер на 223 171,29 лв., от които са прихванати суми в размер на 79 012,72 лв. /отчетени по Счетоводна сметка 422 „Подотчетни лица“/. При извършена проверка в ИС „Събиране“ е установено, че към 06.12.2022 г. е образувано ИД № 180587910/2018 г. за непогасени публични задължения на „ЕКСПЕРТ М-БЪЛГАРИЯ“ ООД в общ размер на 417 572,37 лв., от които главници 337 426,80 лв. и лихви – 80 145,57 лв. По образуваното изпълнително дело периодично постъпват плащания, които не са достатъчни да покрият всички задължения. Дружеството не разполага с движимо или недвижимо имущество, със средства в брой и по банкови сметки на стойност или в размер, достатъчни за погасяване на натрупаните задължения. Органите по приходите са установили, че Д. Х., в качеството си на собственик, е получила дивидент от дружеството за периодите от 04.05.2021 г. до 21.03.2022 г. в размер на 160 075,00 лв. в брой. За така получения дивидент са представени счетоводни хронологични справки, от които е видно счетоводното отразяване на изплатените суми от юридическото на физическото лице, като е деклариран и удържан данък върху разпределен дивидент. Между страните по делото е било спорно дали са налице условията по чл. 19, ал. 2 ДОПК, в приложимата за случая редакция, за ангажиране на отговорността на Х. в качеството ѝ на управител на „ЕКСПЕРТ М-БЪЛГАРИЯ“ ООД във връзка с горепосочените парични плащания от касата на дружеството към едноличния собственик на капитала. С обжалваното решение административният съд отхвърля жалбата на ревизираното лице срещу ревизионния акт, като приема, че задълженото лице е било управител на дружеството и по отношение на него са налице предпоставките на чл. 19, ал. 2 ДОПК (ред. - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) за ангажиране отговорността на Х. като управител на „ЕКСПЕРТ М-БЪЛГАРИЯ“ ООД за задълженията на дружеството. Съдът споделя извода на органите по приходите, че от косвените доказателства в ревизионното производство е установено разпореждане с парични средства и недобросъвестност на Х.. Съдът приема, че в случая е налице и причинно-следствена връзка между невъзможността да бъдат събрани публичните задължения на дружеството и поведението на управителя Д. М. Х., в резултат от което управителят носи отговорност за несъбраните задължения. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият състав не споделя изводите на административния съд, че са доказани предпоставките по чл. 19, ал. 2 ДОПК, в приложимата редакция, за ангажиране на отговорността на ревизираното лице. Към периода на настъпване на фактите, за които органите по приходите считат, че осъществяват състава на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК, разпоредбата гласи: Управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 носи отговорност за непогасените задължения на юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. Извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Очертаните от разпоредбата предпоставки за реализиране на отговорността на управителя предполагат той недобросъвестно да е извършил плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или да е отчуждил имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните и вследствие на това имуществото на задълженото лице да е намаляло, вследствие от което да не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. При доказване на тези елементи се носи отговорност по посочената разпоредба до размера на намалението на имуществото. Тежестта на доказване на предпоставките за реализиране на отговорността на лицето е на органите по приходите. В случая безспорно е установено, че касаторката е имала качеството на управител на дружеството към момента на извършените разпореждания с парични суми от касата на „ЕКСПЕРТ М-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, представляващи изплащане на дивидент, поради което може да носи отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Не е доказано обаче недобросъвестното извършване на плащания в натура или в пари от имуществото на дружеството, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаване на имущество на дружеството, включително предприятието, безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Тези действия трябва освен това да са довели до намаление на имуществото на задълженото лице, вследствие от което да не са погасени публичните задължения. Както е отбелязано и в решението на директора на Дирекция ОДОП – София и в съдебното решение, при анализа на записванията в счетоводните документи на „ЕКСПЕРТ М-БЪЛГАРИЯ“ ООД са констатирани редица несъответствия. На с. 4 от решението на административния орган е посочено, че е установено, че през 2021 г., в резултат на взети решения на едноличния собственик на капитала на дружеството е извършено разпределение на неразпределената печалба, формирана от минали години, общо в размер на 223 171,29 лв., от които са прихванати суми в размер на 79 012,72 лв. /отчетени по счетоводна сметка 422 Подотчетни лица/, съгласно протокол за прихващане от 16.11.2021 г. Не са представени първични счетоводни документи, от които да е видно кога точно са възникнали задължения на Д. Х. към дружеството, тъй като сч.сметка 422 Подотчетни лица е с начално дебитно салдо към 01.01.2019 г. в размер на 66 418,88 лв. Изпълнителното дело при публичен изпълнител за задължения на дружеството е било образувано още през 2018 г., като по него периодично са постъпвали плащания, които не са достатъчни да покрият задълженията. Т.е. не е безспорно установено наличието на тези суми в касата на дружеството, за които са съставени документи, че са били изплатени, следователно не е безспорно установено извършено разпореждане с имущество, вследствие на което да са останали непогасени публичните задължения. Съгласно чл. 51 ДОПК, вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството. В процесния случай, от ревизиращите е установена нередовност на счетоводството. С оглед изложеното настоящият състав намира за недоказан извода за наличие на причинно-следствена връзка между евентуалното недобросъвестно действие, намаляване на имуществото и непогасяване на задълженията. Предвид това първоинстанционният съд неправилно е приел, че фактическият състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК е осъществен и отговорността на Х. е ангажирана незаконосъобразно. Това налага отмяна на решението на административния съд и отмяна на ревизионния акт. При този изход на делото на касатора следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски пред двете съдебни инстанции в общ размер 14 219,57 евро (представляващи държавна такса пред административния съд в размер на 10 лв., държавна такса пред касационна инстанция в размер на 646 евро, адвокатски хонорар пред административен съд 13 260,00 лв. и адвокатски хонорар за първото гледане на делото пред касационна инстанция 13 260,00 лв.). Направеното възражение за прекомерност е необосновано и неоснователно, предвид претенцията за юрисконсултско възнаграждение в по-висок размер за четирите съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс Върховният административен съд, Първи състав на VІІІ отделение,