Решение № 7794 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14062/2017 г.

Решение № 7794 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14062/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. В. Б., в качеството й на полицейски инспектор в 01 група "АНД" в 03 сектор "Административно обслужване" на отдел "Пътна полиция" при СДВР, против Решение № 6410/07.11.2017 г., постановено по адм. дело № 3003/2017 г., по описа на Административен съд С. - град, с което по жалба на Д. И. П., е отменена като незаконосъобразна нейна Заповед № 17 - 4332 - 000297/26.01.2017 г., за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против оспорения административен акт бъде отхвърлена като неоснователна. О. Д. И. П., с писмен отговор и в съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. - град е отменил като незаконосъобразна по жалба на Д. И. П. Заповед № 17 - 4332 - 000297/26.01.2017 г., за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от Закон за движение по пътищата, издадена от Г. В. Б., в качеството й на полицейски инспектор в 01 група "АНД" в 03 сектор "Административно обслужване" на отдел "Пътна полиция" при СДВР. За да постанови този резултат съдът е приел, че шест броя наказателни постановления не са влезли в сила поради липса на доказателства за редовно връчване и отбелязаните в същите контролни точки не следва да се считат за отнети по смисъла на чл. 4 от Наредба № I - 139/16.09.2002 г. По тази причина към момента на издаване на заповедта не е установено наличие на хипотезата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП, поради което и жалбоподателят като водач на МПС не е загубил правоспособността си и за него не възниква задължение да върне свидетелството си за управление. Решението е неправилно. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП при издаване на свидетелство за управление, притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. В., на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен, по силата на разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. За неизпълнение на това произтичащо от закона задължение в чл. 171, т. 4 от ЗДвП е предвидено налагане на ПАМ "изземване на свидетелството за управление". Законосъобразността на принудителната мярка изисква на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление. В проведеното съдебно производство по оспорване законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ не може да се преценява законосъобразността на връчването на НП, тъй като оспорването на процедурата по издаването и съобщаването на НП се извършва по реда на ЗАНН. Заявеният още с първоначалната жалба спор по този факт е от компетентността на районния съд, а доказателство, годно го да опровергае е съдебно удостоверение за висящо НАХД (респ. подадена и приета за допустима жалба по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН ) пред съответния районен съд. Недопустимо е извършването на такава самостоятелна преценка от друг правораздавателен орган, в различно по характер съдебно производство (каквото е това по глава Десета, дял Трети АПК за проверка законосъобразността на административен акт за прилагане на ПАМ). В случай, че се допусне възможност законосъобразността на връчването да се преценява паралелно и от административния съд по повод проверка съществуването на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ, хипотетично може да се стигне до противоречиви преценки на двете съдилища, а реално - до подмяна предмета на делото, като на административния съд се възлага провеждането на недопустим инцидентен съдебен контрол върху предпоставки за реализиране на административнонаказателно процесуално правоотношение. Връчването на НП е процесуален способ за уведомяване на дееца за наложените му санкции и най-късно към датата на съобщаване на заповедта за прилагане на ПАМ адресатът е уведомен за съществуването на посочените актове за ангажиране на административнонаказателната му отговорност, които би могъл да обжалва пред компетентния съд. Без да е упражнил надлежно процесуалното си право на жалба по чл. 59 от ЗАНН, нарушителя не може да се позовава на неговото съществуване в друго съдебно производство и то неограничено във времето. Обратната теза би довела до обективна невъзможност за санкциониране на неизряден водач на МПС, който има интерес да осуетява надлежното връчване на НП, с цел да избегне изтърпяване на наложеното му административно наказание, а не да установява незаконосъобразността на налагането му. По този начин се игнорира и възможността за прилагане на ПАМ, тъй като с отмяната на съответната заповед, нарушителят по същата причина няма интерес да оспорва НП, послужили като основание за прилагането й. Ето защо спорът относно редовността на процедурата по връчване на НП е част от административнонаказателното производство и не може да бъде предмет на съдебно-административно производство по чл. 145 и сл. от АПК . Изложеното води до извод за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, съответно до извод за законосъобразност на оспорения административен акт. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него бъде постановено друго, с което жалбата на Д. И. П. против Заповед № 17 - 4332 - 000297/26.01.2017 г., за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, издадена от Г. В. Б., в качеството й на полицейски инспектор в 01 група "АНД" в 03 сектор "Административно обслужване" на отдел "Пътна полиция" при СДВР бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение