Решение № 177 от 8.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 408/2017 г.

Решение № 177 от 8.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 408/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Евгений Стайков Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] и Д. И. П. срещу решение № 9099 от 15.12.2016 г., постановено по в. гр. д. № 10355/2016 г. по описа на Софийски градски съд, III-Б състав, в частта му, с която е потвърдено решение № II-55-106/1.07.2016 г. по гр. д. № 64878/2014 г. на Софийски районен съд, 55 с-в, за осъждането на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД на [фирма] и Д. И. П. да заплатят солидарно на [фирма] сумата от 24 948 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на чл. 9 от договора от 20.08.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.08.2014 г. до окончателното изплащане на вземането. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че съдът е извършил незаконосъобразно тълкуване по чл. 20 ЗЗД на клаузата в чл. 3 договора, поради което неправилно е приел по-ранна дата за срок на изпълнение на задължението на [фирма] да закупи първите 15 кг. кафе. Твърди се, че въззивният съд в нарушение на чл. 12 и чл. 235 ГПК не е обсъдил всички по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и в частност не е обсъдил показанията на свидетеля Д. М., в резултат на което е направил необоснован извод, че е налице пълно неизпълнение на договора за периода до 31.10.2013 г. Излагат се съображения, че въззивният състав не се е съобразил с обстоятелството, установено с 13 бр. фактури и 14 бр. фискални бона, че действието на договора е продължено и след получаване на известието за неговото прекратяване. Касаторите твърдят, че в нарушение на материалния закон съдът не е приел за нищожна неустоечната клауза по чл. 9 от договора на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД като накърняваща добрите нрави. В касационната жалба се оспорва извода на съда, че стойността на неизкупеното кафе представлява вреда за ищеца - пропусната полза от реализирането на доставката за кафе. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част, отхвърляне на претенцията по чл. 92 ЗЗД за сумата 24 948 лв., ведно с лихва за забава, както и присъждане на разноски за трите съдебни инстанции. С определение № 278/28.04.2017 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на решението на Софийски градски съд в обжалваната му част във връзка със следния процесуалноправен въпрос: "Длъжен ли е съда да формира изводите си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка?". Допуснато е касационно обжалване и с оглед на следния материалноправен въпрос, който е обусловен от установяване на едностранното прекратяване на договора по вина на ползвателя, а именно: "Нищожна ли е клаузата за неустойка, която е в размер на стойността на цялото неизкупено минимално количество стока, изчислено за целия срок на договора, като противоречаща на добрите нрави -чл. 26, ал. 1 ЗЗД?" В проведеното открито заседание на 27.09.2017 г. процесуалният представител на касаторите поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. В устните пледоарии и в представената писмена защита се сочат доводи, че през месец октомври 2013 г. не е било налице пълно неизпълнение на договора от страна на [фирма], обуславящо правото на кредитора по чл. 8, т. 3 едностранно да прекрати договора. Същевременно се твърди, че договорът е бил продължен и изпълняван след 1.11.2013 г., както и че уговорената неустойка в чл. 9 от договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и отхвърляне на претенцията за неустойка в размер на 24 984 лв. с присъждане на разноски в полза на касаторите за трите съдебни инстанции. В откритото съдебно заседание пълномощникът на ответното дружество [фирма] оспорва касационната жалба, поддържайки аргументите, изложени в отговора от 14.02.2017 г. В представената писмена защита се акцентира върху становището за недопустимост на свидетелските показания за установяване действителността на договор, за който законът изисква писмена форма. Сочи се, че нито фактурите, нито свидетелските показания, не опровергават извода на въззивния съд за наличие на пълно неизпълнение на договора в периода 20.09.2013 г. - 1.11.2013 г. Излагат се съображения за валидността на неустойката по чл. 9 от договора. Иска се въззивното решение в обжалваната му част да бъде оставено в сила с присъждане на разноски в полза на [фирма] за касационната инстанция. Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Предмет на касационната жалба е въззивното решение на Софийски градски съд в частта му, с която е потвърдено решението на Софийски районен съд по гр. д. № 64878/2014 г., с което на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД ответниците [фирма] и Д. И. П. са осъдени да заплатят солидарно на ищеца [фирма] сумата 24 948 лв., представляваща договорна неустойка за неизпълнение на чл. 9 от договора от 20.08.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.08.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, както и в частта му, с която са присъдени разноски за въззивната инстанция. В останалата му част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждането на ответниците да заплатят неустойка за неизпълнение на чл. 14 от договора в размер на 5 000 лв. и да заплатят неустойка за неизпълнение на чл. 10 от договора в размер на 8 680 лв., въззивното решение е влязло в сила. За да потвърди първоинстанционното решение в посочената му част относно присъдената сума от 24 948 лв., въззивният състав е приел за установено, че на 20.08.2013 г. между страните (при условията на солидарност на ответниците [фирма] и Д. И. П.) е бил сключен договор, по силата на който ищецът [фирма] е предоставил на ответниците за временно ползване описаните в чл. 1 от договора вещи - кафемашина, кафемелачка и миксер срещу задължението на ползвателя [фирма] да ползва вещите в посочения в чл. 4, т. 1 търговски обект - кафе-бар "апартамент", находящ се в [населено място], [улица], и при посочените в т. 9 и т. 17 условия- да закупува уговорените количества кафе и консумативи. Съдът е посочил, че договорът е сключен за срок от три години, считано от подписването му и предаване на вещите на ползвателя- чл. 3 като в чл. 8, т. 3 и т. 4 е предвидено, че договорът може да бъде прекратен едностранно и без предизвестие от [фирма] в случай, че ползвателят е изпаднал в забава повече от 7 дни след уговорения падеж на което и да е от задълженията си по договора, както и в случай, че ползвателят прекрати дейността си в обекта по чл. 4, т. 1. В решението е отразено, че в чл. 9 е уговорена неустойка в полза на [фирма] в случаите на прекратяване на договора по причина, за която отговаря ползвателя, (включително при едностранно прекратяване на договора), равняваща се на стойността на цялото неизкупено минимално количество стоки по чл. 4, т. 9 (15 кг месечно или общо за срока на договора - 540 кг.), изчислено за целия срок на договора като неустойката е дължима в 7-дневен срок от прекратяването на договора. Въззивният състав е приел за установено, че вещите - предмет на договора, са предоставени на ползвателя на 20.09.2013 г. с приемо-предавателен протокол, въз основа на което и на основание чл. 3 от договора, съдът е направил извода, че датата на влизане в сила на договора е 20.09.2013 г. В обжалваното решение е посочено, че с нотариална покана от 30.10.2013 г., получена от ответниците на 1.11.2013 г., ищецът е уведомил ползувателя, че последният не е изпълнил задължението си за закупуване на 15кг. кафе месечно и е поканил ответниците в тридневен срок да върнат получените вещи, както и да заплатят в седмодневен срок уговорените неустойки в договора, включително и сумата 24 948 лв. на основание чл. 9 от договора, представляваща стойността на неизкупеното кафе за целия период на договора. Обсъждайки законосъобразността на едностранното прекратяване на договора, въззивният състав е посочил, че съгласно чл. 4, т. 9 от договора ползувателят се е задължил да закупува ежемесечно от 1 до 30/31 число на съответния календарен месец, еднократно или на части 15 кг. минимално количество кафе "С. С. платинум". Приел е, че ответниците не установяват изпълнение на посоченото задължение за периода от 20.09.2013 г. до 30.09.2013 г., както и за целия месец октомври 2013 г. Посочил е, че представените по делото фактури с получател [фирма] и издател [фирма], са с най-ранна дата 18.12.2013 г., т. е. след отправянето на поканата, респ. след получаването й на 1.11.2013 г. Съдът е посочил, че доколкото липсват издадени фактури за периода 20.09.2013 г. - 30.09.2013 г. в размер на минимум 15 кг. кафе, както и издадени фактури за м. 10.2013 г., следва да се приеме, че е налице пълно неизпълнение на задължението на ползувателя за изкупуване на уговореното минимално количество кафе, в резултат на което е възникнало правото в полза на [фирма] да прекрати договора едностранно на основание чл. 8, т. 3 от същия. Съдът е приел за основателна претенцията по чл. 92 ЗЗД във вр. с чл. 9 от договора за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца неустойка в размер на 24 948 лв. като е посочил, че уговорената в чл. 9 неустойка не е нищожна като накърняваща добрите нрави по см. на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Съдът се е позовал на указанията, дадени в т. 4 на Тълк. решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, съгласно които преценката за нищожност се извършва към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства при съобразяване на примерно посочени в тълкувателното решение критерии. Посочил е, че в случая неустойката по чл. 9 е уговорена в полза на възложителя като целта на уговарянето й е да се обезпечи изкупуване на конкретното количество кафе - 540 кг. Според съда, именно стойността на незакупеното количество кафе представлява вреда - пропусната полза от реализирането на доставката на кафе. Допълнително въззивният състав е изложил доводи, че уговорената неустойка не е прекомерна по смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД. По правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване. Настоящият състав намира, че при обосноваване на решаващия извод на съда за наличието на предпоставките за едностранно прекратяване на договора по вина на ползвателя на оборудването, въззивният състав не е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства. Както бе посочено по-горе, съдът е приел иска за основателен с оглед липсата на представени от ответниците фактури за закупено кафе до 31.10.2013 г. Съдът не е обсъдил относимостта и значението за конкретния спор на показанията на свидетеля Д. М., (на които са се позовали ответниците и във въззивната им жалба), за извършена доставка на 3 кг. кафе през м. октомври 2013 г. (фактурирана в края на м. декември 2013 г.), нито е обсъдил значението за спора на представените по делото 13 броя фактури и 14 броя касови бележки в контекста на твърдението на въззивниците, че страните са продължили действието на договора и след получаване на известието за прекратяването му на 1.11.2013 г. Въпросът "за задължението на съда да формира изводите си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка", в случая е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, която изцяло се споделя от настоящия касационен състав, обективирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 206/31.07.2015 г. по гр. д. № 6832/2014 г. на ВКС, IV г. о, решение № 39/20.07.2016 г. по т. д. № 2476/2014 г. на ВКС, I т. о. решение № 178/24.04.2017 г. по т. д. № 1340/2015 г. на ВКС, I т. о, решение № 222/6.04.2017 г. по т. д. № 425/2015 г. на ВКС, II т. о. и др. Що се отнася до втория въпрос, по който е допусната касация, относно "нищожността на клаузата за неустойка, която е в размер на стойността на цялото неизкупено минимално количество стока, изчислено за целия срок на договора, като противоречаща на добрите нрави -чл. 26, ал. 1 ЗЗД", касационният състав дължи отговор на въпроса в случай, че с настоящото решение приеме, че е ангажирана отговорността на ответниците за заплащане на неустойката по чл. 9 от договора. Въпросът за евентуалната нищожност на конкретната неустойка по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е обусловен от сбъдването на предпоставката за нейното претендиране, а именно - валидно едностранно прекратяване на договора от кредитора по чл. 8, т. 4. По правилността на обжалваното решение. Настоящият състав намира, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно, което налага отмяната му на основание чл. 293, ал. 1 ГПК. По делото не е необходимо да се повтарят или извършват нови съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция. С оглед неоспорената с касационната жалба фактическа обстановка, приета за установена от въззивния съд, очертана по-горе в настоящото решение, касационният състав следва да обсъди оплакванията на касаторите в рамките на правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 3 от договора от 20.08.2013 г. същият е сключен за срок от 3 години като в случай, че до изтичането му ползвателят на оборудването не е изкупил минималното количество стоки по чл. 4, т. 9, определено за целия срок на договора, той продължава действието си до изкупуването му. В чл. 4.9 от договора ползвателят се е задължил да закупува ежемесечно (от 1-во до 30/31 число на съответния календарен месец) минимално количество кафе от 15 кг. Според чл. 8, т. 3 договорът може да бъде прекратен едностранно и без предизвестие от [фирма] в случай, че ползвателят на оборудването е изпаднал в забава с повече от 7 календарни дни след уговорения падеж на което и да е от задълженията му по договора. В чл. 9 от договора е предвидена неустойка в случая на чл. 8, т. 3, дължима от ползвателя, в размер на стойността на цялото минимално неизкупено количество, изчислено за целия срок на договора. По делото са представени 13 броя фактури и 14 броя касови ордери за закупено кафе от [фирма] като първата фактура е с дата 18.12.2013 г., а последната - с дата 23.12.2014 г. Видно от представения приемо-предавателен протокол предоставеното с договора оборудване е върнато на [фирма] на 2.12.2014 г. От показанията на свидетеля Д. М. (на длъжност "маркетинг мениджър в [фирма] към 2013 г.) се установява, че през месец октомври 2013 г. на [фирма] са били доставени 3 кг. кафе, през месец ноември 2013 г. - 4кг. кафе и още 4-5 кг. кафе през месец декември 2013 г. като фактурирането на тези доставки е станало в края на 2013 г. Неоснователно е твърдението на пълномощника на [фирма] за недопустимост на свидетелските показания на свидетеля М. на осн. чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като тези показания не се отнасят до установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт, а касаят установяване начина на изпълнение на задължението на ползвателя на оборудването за закупуване на определено количество стока. В представената по делото фактура № [ЕГН]/18.12.2013 г. е отразена доставка и заплащане на общо количество 10 кг. кафе "супериоре платинум" на стойност 462 лв., което съответства на доставеното количество за месеците октомври, ноември и декември 2013 г. според показанията на свидетеля. Тълкуването на чл. 8, т. 3 във вр. с чл. 4, т. 9 и чл. 3 на договора обосновава извода, че правото на [фирма] едностранно да прекрати договора, е предвидено в случай на пълно неизпълнение на задължението на ползвателя да закупи кафе "спетема супериоре платинум" за съответния пълен календарен месец. Задължението не може да бъде отнесено към периода от 20.09.2013 г. до 30.09.2013 г., тъй като този период не обхваща пълен календарен месец. За периода от 1.10.2013 г. до 31.10.2013 г. не е налице пълно неизпълнение на задължението с оглед обстоятелството, че е била извършена доставка от [фирма] на 3 кг. кафе. Отделно следва да се отбележи, че уведомлението за прекратяване на договора не е изпратено на [фирма] след 7.11.2013 г., когато изтича седмодневния срок от забавата на 31.10.2013 г. При това положение следва да се приеме, че за [фирма] към 1.11.2013 г. (когато е изпратена нотариалната покана за едностранно прекратяване на договора) не са били налице условията по чл. 8, т. 3 от договора. Неизпълнението на задължението на [фирма] да изкупи през месец октомври 2013 г. уговореното минимално количество кафе от 15 кг. месечно не е основание за предсрочно прекратяване на договора и с оглед клаузата в чл. 3 от договора, предвиждаща договорът да продължи действието си след изтичане на срока, за който е сключен, ако до края на срока ответникът не е изкупил цялото количество кафе по чл. 4.9 (540 кг.). В действителност страните са продължили да изпълняват задълженията си по договора като през цялата 2014 г. до връщането на оборудването, [фирма] е доставял на [фирма] кафе при уговорените в договора цени. Липсата на предпоставките по чл. 8, т. 3 от договора за неговото едностранно предсрочно прекратяване от [фирма] към 1.11.2013 г. обуславя неоснователността на претенцията за сумата 24 948 лв., представляваща договорната неустойка по чл. 9 от договора, без да е необходимо касационният състав да обсъжда възражението на касаторите за нищожност на клаузата по чл. 9 поради противоречие й с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД). Въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част като вместо него бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск по чл. 92 ЗЗД за сумата 24 948 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска. По разноските. Предявените искове от [фирма] против [фирма] и Д. И. П. са уважени до размер на 13 680 лв. - неустойки по чл. 10 и чл. 14 от договора и отхвърлени за разликата до 38 626 лв. (искът с правно основание чл. 92 ЗЗД във вр. с чл. 9 от договора е отхвърлен за сумата 24 948 лв). За първата инстанция и за въззивната инстанции ответниците дължат на ищеца разноски съразмерно уважената част от иска в размер на 1 996 лв. (3 637 лв. разноски за първата инстанция + 2000 лв. разноски за въззивната инстанция по 13 680 лв. разделено на 38 626 лв.). За касационната инстанция направените от ищеца разноски остават в негова тежест доколкото касационната жалба се уважава изцяло. От своя страна ищецът дължи на ответниците съразмерно отхвърлената част от исковете сумата 2 979 лв. (1 920 лв. разноски за първата инстанция + 2692.56 лв. разноски за въззивната инстанция по 24 948 лв. разделено на 38 626 лв.). Към посочената сума следва да се прибави изцяло сумата 2 418.96 лв. - разноски за касационната инстанция. Или общо дължимите от ищеца на ответниците разноски са в размер на 5 397.96 лв. (2 979 + 2 418.96 лв.). Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,