Решение № 10482 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5553/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Община Пазарджик, представлявана от кмета Т. Попов, срещу Решение 185 от 04.04.2023 г., постановено по адм. дело 524 от 2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Касаторът твърди недопустимост и неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли Върховния административен съд /ВАС/ да обезсили обжалваното решение, алтернативно- да го отмени и да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени оспореното разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка от 10.05.2022 г. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, Община- Пазарджик, не се представлява. От процесуалния му представител гл. юрк. Пл. Виячева по делото е депозирано писмено становище с развити в него съображения за основателност на касационната жалбата, съответно за неправилност на съдебното решение. Ответникът, главен инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство гр. Пловдив в Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство при Министерство на културата, редовно призован, се явява лично и се представлява от гл. юрк. Александрова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити устно в хода по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд , трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АС - Пазарджик в производство по чл. 192, ал. 2 от Закона за културното наследство /ЗКН/ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Община- Пазарджик срещу разпореждане от 10.05.2022 г. за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ на основание чл. 192, ал. 1, т. 2, б. а и б. б от ЗКН , издадено от главен инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство гр. Пловдив в Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство при Министерство на културата, с което е разпоредено на Община Пазарджик в срок от три дни от получаване на разпореждането да преустанови изпълнението на външен текущ и авариен ремонт, при който се променят архитектурните и/или художествените характеристики на сграда Младежки дом Пазарджик, [улица], с идентификатор 55155.503.407.5 публична общинска собственост, ПИ 55155.503.407, попадаща в охранителната зона на декларирана недвижима културна ценност Турска хигиенна баня с предварителна категория местно значение. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че разпореждането подлежи на оспорване по АПК, издадено е от компетентен по закон административен орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити и съдържа необходимите фактически и правни основания за издаването му. При постановяването му са спазени всички изисквания на административнопроизводствените правила, както и разпоредбите на материалния закон. Въз основа на представените доказателства и заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза /СТЕ/- основна и допълнителна - съдът е приел за безспорно установен факта, че сградата на Младежкия дом с идентификатор 5155.503.407 попада в териториалния обхват на охранителната зона на недвижимата културна ценност Турската хигиенна баня, която е декларирана с Писмо 4523/04.12.1981 г. като архитектурен паметник на културата с предварителна категория местно значение, с висока културно-историческа стойност и със статут на единична културна ценност. Посочил е, че макар със сключения между Община Пазарджик и 0511 Дизайнс ЕООД договор да е възложено извършването на художествено боядисване по облицовки от каменни плочи, по мраморни колони и по тавани и проходи от Младежкия дом, то тези дейности попадат в дефиницията на текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. АС - Пазарджик е заключил, че в случая правилно е наложена конкретната ПАМ, изрично предвидена като вид и основание в ЗКН , с която са дадени писмени предписания за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях в определен срок, доколкото при проверка е установено, че извършваният външен текущ и авариен ремонт, при който се променят архитектурните и/или художествените характеристики на сграда Младежки дом Пазарджик, не е съгласуван по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН. Именно с цел преустановяване на горното нарушение на ЗКН по чл. 83, ал. 1, т. 2, б. г от ЗКН и отстраняване вредните последици от него предвид лисата на необходимата съгласувателна документация по чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от същия специален закон, административният съд е заключил, че обосновано, при спазване на процедурата за това и в съответствие с материалния закон административният орган правилно е приложил процесната ПАМ. Решението на АССГ е правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати при разглеждане на делото съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната не е нарушено, решението съдържа изискуемите от закона реквизити и мотиви. Обосновано съдът е приел, че постановеното разпореждане за прилагане на ПАМ е законосъобразно. Обоснован е изводът на съда, че наложената ПАМ е издадена от компетентен по смисъла на чл. 192 от ЗКН административен орган главен инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство гр. Пловдив към Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство при Министерство на културата - надлежно оправомощен, при съблюдаване на изискванията за писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл. 59 от АПК /в т.ч. подробни фактически и правни основания/ и при издаването й са спазени процесуалните изисквания на ЗКН - разпореждането се предхожда от надлежни проверки /Констативен протокол за извършени проверки в периода 29.04.2022 г. 05.05.2022 г./. Неоснователни са развитите от касатора доводи за постановяване на административния акт от некомпетентен орган. Заповедта за оправомощаване на длъжностно лице в структурата на Министерство на културата е подписана от министъра на културата, без посочен в нея краен срок на действие. С нея е възложено на длъжностното лице, издало конкретното разпореждане, да прилага принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушения, какъвто е и обжалваният административен акт. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора за това, че Младежкият дом не попада в охранителната зона на единичната културна ценност Турска хигиенна баня. Видно от приетите по делото първоначална и допълнителна съдебно-технически експертизи сградата на Младежкия дом попада в охранителната зона на недвижимата културна ценност в определената от разпоредбата на чл.79, ал.4 от ЗКН хипотеза, както правилно е приел първоинстанционният съд. Правилно АС - Пазарджик е приел, че атакуваното разпореждане не страда и от пороците по чл.146, т.4 и т.5 от АПК същото е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Именно в съгласие с материалния закон и за постигане целите на специалния ЗКН е наложена адекватната, предвидена в закона и приложима в случая ПАМ - преустановяване изпълнението на външен текущ и авариен ремонт, при който се променят архитектурните и/или художествените характеристики на сграда Младежки дом Пазарджик. Съдът е стигнал до законосъобразния извод, че касаторът в качеството си на възложител на текущия и авариен ремонт е допуснал нарушения на материалния закон проектът му за ремонт и боядисване на фасадата на сградата не е предварително съгласуван с компетентните органи при Министерство на културата, каквото е изискването на разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. г от ЗКН. Не могат да бъдат споделени и развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение, поради това че разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. г от ЗКН е неприложима в случая, тъй като разпоредбите на ЗУТ не изискват изготвянето на инвестиционни проекти при извършване на текущ ремонт. Разпоредбите на ЗКН, повеляващи предварително съгласуване на проекти по този закон, са специални по отношение изискванията на ЗУТ, поради което обстоятелството, че по ЗУТ не се изисква изготвяне на проекти за извършване на текущ ремонт не дерогира изискването за съгласуване на подобни проекти по специалния ЗКН при извършването на същия текущ ремонт. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна , а постановеното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено. На Министерство на културата следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение