Решение № 1049 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11522/2012 г.
ВАСIII отделение27.01.2014 г.докладчик Искра Александрова
Диспозитив
ИЗМЕНЯ по жалба на Стефан Миков Бонев решение № 650/30.07.2012 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, засегнати от сервитутната зона на реконструираната част от газопровод отклонение за Перник-Главна разпределителна станция, пресичане при км 15+242,5 в частта относно определеното обезщетение за отчуждените части от имоти по т. 1 и т. 9 от съответната таблица, като УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението за отчуждената част от имот 39.21 от 95 лева на 95,12 лева и размера на обезщетението за отчуждената част от имот 39.35 от 21 лева на 21,17 лева. ОТХВЪРЛЯ жалба на Стефан Миков Бонев № 650/30.07.2012 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, засегнати от сервитутната зона на реконструираната част от газопровод отклонение за Перник-Главна разпределителна станция, пресичане при км 15+242,5 в частта относно определеното обезщетение за отчуждената част от имот 39.30. ОСЪЖДА Министерския съвет на Република България да заплати на Стефан Миков Бонев разноски по делото пропорционално на уважената част от жалбата в размер на 167 (сто шейсет и седем) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1049 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11522/2012 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Стефан Бонев против решение № 650/30.07.2012 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, засегнати от сервитутната зона на реконструираната част от газопровод отклонение за Перник-Главна разпределителна станция, пресичане при км 15+242,5 в частта относно определеното обезщетение за отчуждените части от имоти по т. 1, 8 и 9 от съответната таблица. В допълнение към жалбата (наименована "възражение) се твърди, че при определяне на обезщетението са нарушени законовите изисквания на чл. 32 от ЗДС. Иска се изменение на решението на МС в обжалваната част и определяне на по-висок размер на обезщетението. Ответникът - Министерският съвет на Република България чрез процесуалния си представител оспорва жалбата с искане за отхвърлянето й. Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Заинтересованата страна - Министърът на финансите чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Заинтересованата страна - Агенция "Пътна инфраструктура" чрез свояе процесуален представител оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, тъй като е подадена от заинтересовано лице (съсобственик) на имотите, части от които се отчуждават, както и в рамките на 14-дневния срок по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. По основателността й приема следното: Жалбоподателят е съсобственик на земеделските имотите с № 039021, № 039030 и № 039035 всичките в местност Стово Поляне. Собствеността му върху имотите се установява от съдържащите се в преписката решение № 06 от 06.01.2000 г. на ПК с. Драгичево, община Перник, удостоверение за наследници № 140/17.08.2012 г., издадено от кметство Големо Бучино, удостоверение № 17/16.07.2001 г., издадено от Пернишкия районен съд за вписан отказ от Любка Микова Николова, Вида Методиева Рангелова и Ревка Микова Тасева от наследството на Мико Бонев Велев. Видно от решението в обжалваната му част е, че от имотите се отчуждават части, както следва - от имот 39.21 -0,328 дка за които е определено обезщетение в размер на 95 лева, от имот 39.30 - 1,270 дка, за която е определено обезщетение в размер на 394 лева и от имот 39.35 - 0,073 дка, за която е определено обезщетение в размер на 21 лева. С оглед задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, независимо от оплакванията в жалбата, съдът е длъжен да провери законосъобразността на административния акт в оспорената му част на всички основания по чл. 146, който визира компетентност на органа, формата на акта, спазването на административнопроизводствените правила за издаването на акта, материалноправната законосъбразност на акта и целта на закона. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от МС, т. е от компетентен орган. В чл. 34б от ЗДС се посочва съдържанието на решението - държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на всеки от имотите. В конкретния случай, решението е със съдържанието, посочено в закона. Административнопроизводствените правила за вземане на решението са посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство прави мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него се прилагат документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. В конкретния случай, заинтересованото ведомство е Агенция "Пътна инфраструктура" и тя е направила искане до минисътра на регионалното развитие и благоустройството и до министъра на финансите, видно от искане с изх. № от Агенцията 04-16-93/13.06.2012 г. (лист 77 от делото). Съгласно чл. 34а министърът на МРРБ и министъра на финансите правят предложение за отчуждаване на имотите до МС. В конкретния случай е направено такова предложение видно от писмо до министър-председателя с изх. № от МРРБ 03.07.118/17.07.2012 г. (лист 40 от делото) и приложения към него съвместен доклад на министъра на МРРБ и министъра на финансите. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Решението на МС за отчуждаване на имотите е съгласувано, видно от отразеното в Протокол № 29 от 2012 г. от заседанието на МС. Решението е обнародвано в ДВ, бр. 60 от 7.08.2012 г. Изводът, който се налага е, че решението на МС за отчуждаване на части от процесните имоти в това число и относно определеното обезщетение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му. Относно размера на определеното парично обезщетение за имотите жалбоподателят ангажира съдебно-оценителска експертиза. Назначеният експерт изготви по искане на жалбоподателя заключение (основно и допълнително), което се прие от съда без оспорване от страна на ответника и заинтересованите страни. Вещото лице е определило равностойното парично обезщетение на отчуждените части от имотите в съответствие с чл. 3, чл. 4 и чл. 7б от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, тъй като няма вписани сделки, отговарящи на параметрите на ЗДС за землище, в което се намират процесните имоти. Видно от заключението е, че определено по този начин размера на обезщетението за отчуждаването на частта от имот 39,21 е с 12 стотинки по-голям от размера, определен в решението на МС, размера на обезщетението за отчуждаваната част от имот 39.30 и по-нисъкт от този, определен с решението на МС, а размерът на обезщетението за частта от имот 39.35 е с 17 стотинки по-голям от този в решението на МС. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изработено, във връзка с което преценява, че следва да измени частично решението на МС в обжалваните му частти, а именно относно размера на обезщетението за отчуждените части от имоти 39.21 и 39.35, като го увеличи съответно с 12 стотинки и 17 стотинки. Жалбата срещу решението на МС в частта относно определеното в него обезщетение за отчуждената част от имот 39.30 следва да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора и направеното искане от жалбоподателя за присъждане на направените от него разноски по делото, следва да му се присъдят разноски пропорционално на уважената част от жалбата му, а именно 2/3 от установения по документи размер. Определените по този начин разноски за жалбоподателя, дължими от ответника по делото са в размер на 167 лева. Воден от горните съображения и на осн. чл. 38 от ЗДС вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд