Решение № 1049 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11522/2012 г.

Решение № 1049 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11522/2012 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Стефан Бонев против решение № 650/30.07.2012 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, засегнати от сервитутната зона на реконструираната част от газопровод отклонение за Перник-Главна разпределителна станция, пресичане при км 15+242,5 в частта относно определеното обезщетение за отчуждените части от имоти по т. 1, 8 и 9 от съответната таблица. В допълнение към жалбата (наименована "възражение) се твърди, че при определяне на обезщетението са нарушени законовите изисквания на чл. 32 от ЗДС. Иска се изменение на решението на МС в обжалваната част и определяне на по-висок размер на обезщетението. Ответникът - Министерският съвет на Република България чрез процесуалния си представител оспорва жалбата с искане за отхвърлянето й. Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Заинтересованата страна - Министърът на финансите чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Заинтересованата страна - Агенция "Пътна инфраструктура" чрез свояе процесуален представител оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, тъй като е подадена от заинтересовано лице (съсобственик) на имотите, части от които се отчуждават, както и в рамките на 14-дневния срок по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. По основателността й приема следното: Жалбоподателят е съсобственик на земеделските имотите с № 039021, № 039030 и № 039035 всичките в местност Стово Поляне. Собствеността му върху имотите се установява от съдържащите се в преписката решение № 06 от 06.01.2000 г. на ПК с. Драгичево, община Перник, удостоверение за наследници № 140/17.08.2012 г., издадено от кметство Големо Бучино, удостоверение № 17/16.07.2001 г., издадено от Пернишкия районен съд за вписан отказ от Любка Микова Николова, Вида Методиева Рангелова и Ревка Микова Тасева от наследството на Мико Бонев Велев. Видно от решението в обжалваната му част е, че от имотите се отчуждават части, както следва - от имот 39.21 -0,328 дка за които е определено обезщетение в размер на 95 лева, от имот 39.30 - 1,270 дка, за която е определено обезщетение в размер на 394 лева и от имот 39.35 - 0,073 дка, за която е определено обезщетение в размер на 21 лева. С оглед задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, независимо от оплакванията в жалбата, съдът е длъжен да провери законосъобразността на административния акт в оспорената му част на всички основания по чл. 146, който визира компетентност на органа, формата на акта, спазването на административнопроизводствените правила за издаването на акта, материалноправната законосъбразност на акта и целта на закона. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от МС, т. е от компетентен орган. В чл. 34б от ЗДС се посочва съдържанието на решението - държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на всеки от имотите. В конкретния случай, решението е със съдържанието, посочено в закона. Административнопроизводствените правила за вземане на решението са посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство прави мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него се прилагат документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. В конкретния случай, заинтересованото ведомство е Агенция "Пътна инфраструктура" и тя е направила искане до минисътра на регионалното развитие и благоустройството и до министъра на финансите, видно от искане с изх. № от Агенцията 04-16-93/13.06.2012 г. (лист 77 от делото). Съгласно чл. 34а министърът на МРРБ и министъра на финансите правят предложение за отчуждаване на имотите до МС. В конкретния случай е направено такова предложение видно от писмо до министър-председателя с изх. № от МРРБ 03.07.118/17.07.2012 г. (лист 40 от делото) и приложения към него съвместен доклад на министъра на МРРБ и министъра на финансите. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Решението на МС за отчуждаване на имотите е съгласувано, видно от отразеното в Протокол № 29 от 2012 г. от заседанието на МС. Решението е обнародвано в ДВ, бр. 60 от 7.08.2012 г. Изводът, който се налага е, че решението на МС за отчуждаване на части от процесните имоти в това число и относно определеното обезщетение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му. Относно размера на определеното парично обезщетение за имотите жалбоподателят ангажира съдебно-оценителска експертиза. Назначеният експерт изготви по искане на жалбоподателя заключение (основно и допълнително), което се прие от съда без оспорване от страна на ответника и заинтересованите страни. Вещото лице е определило равностойното парично обезщетение на отчуждените части от имотите в съответствие с чл. 3, чл. 4 и чл. 7б от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, тъй като няма вписани сделки, отговарящи на параметрите на ЗДС за землище, в което се намират процесните имоти. Видно от заключението е, че определено по този начин размера на обезщетението за отчуждаването на частта от имот 39,21 е с 12 стотинки по-голям от размера, определен в решението на МС, размера на обезщетението за отчуждаваната част от имот 39.30 и по-нисъкт от този, определен с решението на МС, а размерът на обезщетението за частта от имот 39.35 е с 17 стотинки по-голям от този в решението на МС. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изработено, във връзка с което преценява, че следва да измени частично решението на МС в обжалваните му частти, а именно относно размера на обезщетението за отчуждените части от имоти 39.21 и 39.35, като го увеличи съответно с 12 стотинки и 17 стотинки. Жалбата срещу решението на МС в частта относно определеното в него обезщетение за отчуждената част от имот 39.30 следва да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора и направеното искане от жалбоподателя за присъждане на направените от него разноски по делото, следва да му се присъдят разноски пропорционално на уважената част от жалбата му, а именно 2/3 от установения по документи размер. Определените по този начин разноски за жалбоподателя, дължими от ответника по делото са в размер на 167 лева. Воден от горните съображения и на осн. чл. 38 от ЗДС вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд