Решение № 6077 от 30.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11552/2012 г.

Решение № 6077 от 30.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11552/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Байкор БГ" ЕООД - гр. София срещу решение № 4102/16.07.2012 г., постановено по адм. дело № 1504/2012 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № К1100846/11.07.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с решение № 8/03.01.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за месеците октомври и декември 2010 г. в размер на 29 000 лв. по фактури № 106199/13.10.2010 г. и № 106455/14.12.2010 г., издадени от "Балкам" АД с предмет на доставките рекламно кафе, както и 18 932,43 лв. по фактура № 1254/03.2010 г. (допусната техническа грешка в решението вместо 2010 г. е изписана 2012 г.), издадена от "Кресли Адвъртайзинг" ЕАД за външна реклама съгласно договор. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора решението на съда е повторение на твърденията на органите по приходите, залегнали в ревизионния акт, респ. в ревизионния доклад и в потвърдителното решение на решаващия орган, без фактическите и правни изводи да са подложени на каквато и да било преценка и анализ. В касационната жалба се съдържат оплаквания, че съдът не е обсъдил всичките му доводи и възражения, като твърди, че органът по приходите не оспорва реалното осъществяване на облагаемата доставка по фактурите, издадени от "Балкам" АД, нито факта, че данъкът е платен от ревизираното лице и внесен от доставчика в бюджета. Твърди се, че неправилно е тълкуван § 1, т. 9 от ДР на ЗДДС и неправилно съдът е приел, че се касае за серия доставки. Относно доставката от "Кресли Адвъртайзинг" ЕАД касаторът излага оплаквания неправилно съдът е приел, че не е изпълнена хипотезата на чл. 74, ал. 3, т. 6 ЗДДС с оглед на това, че тази доставка е преди регистрацията на дружеството по ЗДДС. Касаторът се позовава на практика на СЕО в Люксембург и на Съда за правата на човека в Страсбург. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на ревизионния акт. По делото е депозирана и писмена защита от адв. Ася Тодорова, която в съдебно заседание поддържа касационната жалба, която е направила и искане за присъждане на всички направени по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП с променено наименование, считано от 01.01.2013 г. с ДВ., бр. 94/2012 г. на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" чрез процесуалния си представител юриск. Калоферова я оспорва и моли да се остави като правилно обжалваното решение по подробно изложените съображения в решението на решаващия орган. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователно поради следните съображения: По издадените от "Балкам" АД фактури № 106199/13.10.2010 г. и № 106455/14.12.2010 г. с предмет аванс и доставка на рекламно кафе, първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за приспадане на данъчен кредит. Според съда цената на една опаковка кафе от 1 кг. е договорена от страните по доставката с договор № 2880/09.10.2010 г. е 33,60 лв. и затова не отговаря на понятието "стоки с незначителна цел", което съгласно § 1, т. 9 от ДР на ЗДДС, когато пазарната цена е под 30 лв. и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице. Въз основа на тази разпоредба съдът е приел, че процесната цена на рекламното кафе за една опаковка не отговаря на определението за нея в § 1, т. 9 от ДР на ЗДДС. Освен това съдът е счел, че по делото не са доставени от жалбоподателя за проведена от него рекламна кампания (място и дата на провеждането и разпространение на рекламния продукт), както и не са ангажирани доказателства, че това рекламно кафе е било раздадено на неограничен кръг получатели, включително и на кабинковия лифт в гр. Банско и Бизнес Център Сердика. Относно представените в съдебното производство декларации от представители на 6 юридически лица и един земеделски производител, съдът не ги е кредитирал като годни доказателства, установяващи посочените в тях обстоятелства и затова с тях е прието, че не се оборват констатациите в ревизионния акт. По доставката от "Кресли Адвъртайзинг" ЕАД по фактура № 1254/03.12.2010 г. съдът е установил, че е сключен договор между жалбоподателя и посоченото дружество на 05.01.2010 г., което е преди регистрацията на жалбоподателя по ЗДДС (16.05.2010 г.). Съдът е обсъдил клаузите на този договор, които сочат на договаряне за предоставяне на свободни рекламни площи, тип "Мегаборд" в София, на път Е-79, гр. Перник и гр. Пазарджик, като тази услуга обхваща и монтаж на рекламен материал по предоставен от възложителя "Байкор БГ" ЕООД проект и експониране. Съдът е обсъдил и допълнително споразумение, което е част от договора, в което са посочени рекламните периоди, отделните периоди, единичната цена на услугата и общия размер 240 280,80 лв. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е извел извод, че доставките са осъществени през периода 11.01.2010 г. - 30.05.2010 г., както и че жалбоподателят е подал първата си СД с нулева стойност, то той е имал възможността да приспадне данъчен кредит в периода преди регистрацията му по ЗДДС само ако са били налице условията по чл. 74, ал. 3, т. 6 ЗДДС, поради което е счел, че законосъобразно органите по приходите са отказали това право на жалбоподателя за период месец декември 2010 г. Обжалваното решение е правилно постановено. По доставките от "Балкам" АД настоящият съдебен състав счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че стойността на единична опаковка кафе е в размер 33,60 лв., поради което не попада в дефиницията на § 1, т. 9 от ДР на ЗДДС на "стоки с незначителна стойност". Съдът не се е съобразил с клаузите на сключения договор между "Байкор БГ" ЕООД и "Балкам" АД, според които цената на рекламното кафе за единична опаковка от 1 кг е 33,60 с включен ДДС. В определението за пазарна цена, съдържащо се в § 1, т. 8 от ДР на ДОПК изрично законодателят е посочил, че това е цената без ДДС, поради което цената за една опаковка кафе е в размер на 28 лв., т. е. под 30 лв. В същото време обаче, в § 1, т. 9 от ДР на ЗДДС освен, че е посочено, че стоки с незначителна стойност са тези, чиято пазарна цена е под 30 лв. и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице. Тези две предпоставки в дефиницията в § 1, т. 9 от ДР на ЗДДС са в условия на кумулативност, за да е налице основанието по чл. 70, ал. 3, т. 5 ЗДДС. Втората предпоставка в процесния случай не е доказана. Правилно първоинстанционният съд не е приел представените декларации като категорични доказателства за посоченото обстоятелство. Не е установено от касатора предаването на рекламното кафе на посочените 6 юридически лица и е земеделски производител, както и че то е предоставено с рекламна цел на конкретните лица, които са получили кафе. С декларациите не може да се установи по безспорен начин, че не е налице отрицателната предпоставка на § 1, т. 9 от ДР на ЗДДС, поради което и законосъобразно жалбата срещу ревизионния акт в тази й част е отхвърлена като неоснователна и недоказана. По фактурите от "Кресли Авъртайзинг" ЕАД законосъобразно първоинстанционния съд, че касаторът не се е възползвал от възможността да приспадне данъчен кредит преди регистрацията съгласно чл. 74 ЗДДС. Нещо повече, първата СД, която е подал е нулева. Приспадането на ДДС като данъчен кредит за месец декември 2010 г. е без основание, след като данъчното събитие е възникнало в много по-ранен момент. По-важният аргумент обаче да не се признае това материално право е свързано с извършване на услуги преди регистрацията по ЗДДС. Касае се за доставки на услуги, свързани с рекламна дейност. Тези услуги са извършени през периода 05.01.2010 г. 30.05.2010 г., а датата на регистрация по ЗДДС на касатора е 19.05.2010 г., поради което отказът на приспадане на данъчен кредит е частичен, само досежно наема на свободните рекламни площи, предоставени по договора за наем от 05.01.2010 г. за период преди регистрацията. Уредбата на право на приспадане на данъчен кредит преди датата на регистрация по ЗДДС е в чл. 74, ал. 1 ЗДДС и тя допуска да се признае такова право за стоки, а в ал. 3 е дадена такава възможност и за услуги, които обаче трябва да са пряко свързани с регистрацията на лицето по реда на ТЗ, а процесните услуги не са такива. С оглед изложеното като е отхвърлил жалбата и в тази й част първоинстанционният съд не е допуснал сочените от касатора нарушения, водещи до отмяна на обжалваното решение. Последното като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от ответника, на същия не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено с първоинстанционното решение и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,