Решение № 4620 от 2.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение 162 от 13.06.2022 г., постановено по адм. дело 37/2022 г. по описа на Административен съд /АС/ - Смолян, в частта, в която е отменен Ревизионен акт Р-16002121001442-091-001/04.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърдена с решение Х 6/10.01.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Пловдив, относно допълнително определен на Биоленд 2014 ЕООД корпоративен данък за 2015г., 2016г. , 2017г. и 2018г. в размера над 31 237,95 лв. до размера на 73 002,08 лв., и лихви в размера над 8 120,31 лв. до размера на 20 775,77 лв., както и в частта, в която Националната агенция по приходите е осъдена да заплати на Биоленд 2014 ЕООД разноски в размер на 1 604,79 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната му част по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът е кредитирал само част от събраните доказателства, като е игнорирал други, в резултат на което е достигнал до необосновани фактически и правни изводи. Поддържа се, че е доказано наличието на обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК от страна на приходните органи, което обуславя законосъобразност на РА в така отменената му от първостепенния съд част. Налице са реално установени обективни данни, сочещи за укрити приходи за процесните периоди и водено счетоводство, което не дава възможност да се установи основата за облагане, поради което основата за облагане е правилно установена и неправилно съдът е кредитирал заключението по ССчЕ, което е изготвено на база предположения и хипотези, без да са събрани доказателства, които да установяват реалната стойност на приходите и разходите на ревизираното лице. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което жалбата срещу ревизионния акт, в отменената му част, да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция и разноски за държавна такса за касационното обжалване. Ответникът Биоленд 2014 ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил Ревизионен акт Р-16002121001442-091-001/04.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта потвърдена с решение Х 6/10.01.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Пловдив, с който на Биоленд 2014 ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2015г., 2016г. , 2017г. и 2018г. в размера на 73 002,08 лв., и лихви в размера на 19 378,51 лв. Според мотивите на първоинстанционния съд процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионния акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2, във връзка с чл. 112, ал.2, т.1 ДОПК, органи на приходната администрация. От фактическа страна, АС Смолян е описал установената в хода на ревизията фактическа обстановка, констатациите на органите по приходите за наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред. Споделил е констатациите на органите по приходите, че воденото счетоводство от дружеството не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане и са налице данни за укрити приходи от продажба на диворастящи гъби, които за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., съответно са: 59 997, 04 лв., 18 533, 69 лв., 832 861, 04 лв., 1 179 721, 06 лв. и 433 612, 56 лв. За спорна е приета основата за облагане с корпоративен данък. При определянето на основата за облагане с корпоративен данък, с цел определяне на отчетната стойност на продадените стоки, органите по приходите са взели предвид обобщени данни за реализирани печалби, съответно приходите и доходите на други лица, извършващи същата или подобна дейност, като са посочили декларираните данни в ГФО на дружествата Плантавит ЕООД, Фунги БГ ЕООД, Си Те 09 ЕООД, Еколенд 2016 ЕООД, МКД ООД и Джъмбо ЕООД и въз основа на тези данни са определили средна надценка на продажбите, както следва: 2015 г. - 36%; 2016 г. - 162%; 2017 г. - 51%; 2018 г. - 54, 50% и 2019 г. - 36, 25%. С оглед гореизложеното, в хода на ревизията данъчната основа за облагане с корпоративен данък за ревизираните години е определена, като разлика между установените от ревизията общо приходи (в т. ч. укрити приходи за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. съответно 59 997, 04 лв., 18 533, 69 лв., 832 861, 04 лв., 1 179 721, 06 лв. и 433 612, 56 лв.) и установените от ревизията общо разходи (в т. ч. отчетените разходи за заплати и ЗОВ и определената от ревизията отчетна стойност на продадените стоки за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. съответно : 55 439. 00 лв., 23 428, 51 лв., 601 395. 87 лв., 786 227, 22 лв. и 318 312, 24 лв.). По този начин е формирана данъчната основа по чл. 122 от ДОПК за ревизираните години, установен е дължим корпоративен данък (за 2015 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г.) и са изчислени лихви, на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ. За да отмени РА, в частта на допълнително определен на Биоленд 2014 ЕООД корпоративен данък за 2015г., 2016г. , 2017г. и 2018г. в размера над 31 237,95 лв. до 73 002,08 лв. и лихви в размера над 8 120,31 лв. до 20 775,77 лв., АС Смолян е приел, че неправилно е определена данъчната основа за периода - 01.01.2015-31.12.2019 г., като е кредитирал заключение във вариант втори по назначената съдебно-счетоводна експертиза, според което средната норма на нетната печалба за 2015 г. е 11,59%, за 2016 г. 10,75%, за 2017 г. 13,75%, за 2018 г. -12,84%, за 2019 г. 16,41%, а дължимия корпоративен данък за 2015г., 2016г. , 2017г. и 2018г. е в общ размер на 31 237,95 лв. и лихви в общ размер на 8 120,31 лв. Изложил е аргументи, че макар в хода на ревизията да е приложен протокол 1643753 от 17.08.2021 г. , според който са взети данни от сходни по дейност дружества, то не са събрани писмени доказателства, които да подкрепят изводите на органите по приходите за определяне на средната надценка на продажбите им. Освен това е посочил, че за две от дружества - МКД ООД и Джъмбо ЕООД, вещото лице установило, че посочените резултати не могат да бъдат съпоставими поради различния предмет на дейност или липсата на достатъчно данни за сходна дейност, а липсата на достатъчно данни в преписката относно дейността на посочените търговци не дава възможност да бъде определена идентичността и сходството на дейностите им с РЛ. Приел е, че посочената във вариант 2 от заключението на вещото лице, данъчна основа за облагане с корпоративен данък, се доближава до определените параметри на търговска дейност на задълженото лице и реалната стойност на приходите и разходите, които би осчетоводило, ако водеше отчетността в съответствие с изискванията на ЗСч., поради което е кредитирал с доверие по - благоприятния за РЛ вариант 2 от заключението и отменил РА, над установените със заключението размери за корпоративен данък. Решението, в обжалваната му част е неправилно. Правилно първоинстанционния съд е приел за установено, че воденото счетоводство от Биоленд 2014 ЕООД не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане и са налице данни за укрити приходи от продажба на диворастящи гъби, които за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., съответно са: 59 997, 04 лв., 18 533, 69 лв., 832 861, 04 лв., 1 179 721, 06 лв. и 433 612, 56 лв., поради което са налице основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Неправилно първоинстанционния съд приема, че оборимата презумпция на чл. 124, ал. 2 от ДОПК за истинност на обоснованите констатации на РА, въз основа на които на РЛ са определени посочените по-горе задължения, е оборена със заключение по назначена ССчЕ. Основателен е доводът в касационната жалба, че в съдебното производство не са събрани нови писмени доказателства, а назначената ССчЕ е работила изцяло с доказателствата, събрани в хода на ревизията, като заключението почива на предположения и хипотези. В хода на ревизията, не са представени доказателства за средната надценка, използвана от РЛ, нито за осчетоводени разходи, свързани с продадените стоки, освен за ЗОВ и заплати, затова органите по приходите са взели предвид декларираните данни в ГФО на други шест други дружества със сходна дейност. За да определи различна и значително по-ниска стойност на средната надценка на продажбите на други дружества със сходна дейност, вещото лице се е аргументирало с това, че следва да се изключат данните от ГФО на две дружества - МКД ООД, което има дейност, която включва изкупуване и преработка на диворастящи плодове, освен на диворастящи гъби, както и на Джъмбо ЕООД, поради това, че надценката, декларирана от това дружество най-вероятно е от неправилно отчитане на изкупените гъби или недокументиране на всички доставки. Освен това експертизата е приложила метода на транзакционната нетна печалба, а в кредитирания от съда вариант втори от заключението установената по този метод нетна печалба е намалена по метода на интерквартилния обхват, който метод изобщо не е предвиден в наредбата. При липса на писмени доказателства по делото, които да установяват какъв е размера на действителните разходи за дейността на ревизираното лице, както и липсата на доказателства, които да опровергават констатациите на органите по приходите относно декларираните разходи от дейността на дружествата със сходна дейност, както и липса на доказателства за неправилно декларирани данни в ГФО от дружествата МКД ООД и Джъмбо ЕООД, съдът е следвало да приеме, че ССчЕ е необоснована и дава заключение само по предположения и хипотези, поради което не установява размера на действителните разходи за дейността на ревизираното лице, а само на предполагаемите такива. При тези факти, с оглед неопроверганата презумпция на чл. 124, ал. 2 от ДОПК относно основанието за процесното облагане, решавайки делото по същество, съдът неправилно се е позовал на заключение по ССчЕ, изготвено по предполагаеми данни, защото констатациите на РА относно размера на облагаемата данъчна основа, не могат да се опровергаят с предполагаеми размери на разходите за дейността. С оглед на изложеното и като е достигнал до обратния извод, съдът е постановил едно неправилно решение, в обжалваната му част, което следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Биоленд 2014 ЕООД срещу Ревизионен акт Р-16002121001442-091-001/04.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърдена с решение Х 6/10.01.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Пловдив, в частта на допълнително определен корпоративен данък за 2015г., 2016г. , 2017г. и 2018г. в размер над 31 237,95 лв. до размера на 73 002,08 лв., и лихви в размера над 8 120,31 лв. до размера на 19 378,51 лв. При този изход на спора, решението на административния съд следва да бъде отменено и в частта на разноликите. С оглед материалния интерес по делото пред първата инстанция от 92 380,59 лв., Биоленд 2014 ЕООД дължи на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 3 301,41 лв., определени на основание чл.8, ал.1, т.4 от наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. С оглед обжалвания интерес пред касационната инстанция от 54 081,33 лв., Биоленд 2014 ЕООД дължи на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 3 626,50 лв. и внесена държавна такса от 432,65 лв. или общо разноски за двете инстанции в общ размер на 7 360,56 лв. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,