Решение № 5032 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8766/2015 г.

Решение № 5032 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8766/2015 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт " [наименование]" и началника на Митница Варна, чрез юрк. Д. против решение № 1352/15.06.2015 г., постановено по адм. д. № 2415/2014 г. по описа на Административен съд - Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението се претендира отмяната му със законните последици. Ответникът – [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и предлага да се отмени решението като незаконосъобразно и да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Върховният административен съд, второ отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество – основателна, по следните съображения. С обжалваното решение по жалба на [фирма] е отменено решение към ЕАД № 11 BG002002 H0069555/26.08.2011 г., с вх. № 32-51756/27.05.2014 г. на началника на МП "[наименование]", потвърдено с решение № 32-68473/27.06.2014 г. на началника на Митница Варна, с което са допуснати промени в декларираните данни по ЕАД с ЕАД № 11 BG002002 H0069555/26.08.2011 г. - кл. ЗЗ, "тарифен код" е променен на 7019590010 В999, кл. 34, за "държава на произход" е посочена CN-Китай и в кл. 47, за внесената стока "стъклофибърна мрежа 5 х5 мм, 145 г/м? - 216000 м? с нето тегло 31320 кг" са определени вида и размера на дължимите митни сборове и други държавни вземания, вкл. сумите, подлежащи на досъбиране - антидъмпингово мито в размер на 44 515, 49 лв. и ДДС в размер 24 048, 27 лв. Прието е, че е проведено надлежно производство по реда на чл. 78, § 2 от Регламент 2913/92 на Съвета (отм.); , за извършена последваща проверка, във връзка с вноса по ЕАД № 11 BG002002 H0069555/26.08.2011 г. Прието е от една страна, че оспореното решение е издадено в съответствие с материалноправните изисквания, съдържа подробни мотиви от фактическа и правна страна, по отношение на безспорно установения произход на процесната стоката, във връзка с доклада на ОЛАФ. След подробно обсъждане на доказателствата, събрани в административното производство и представени в хода на процеса е изведен решаващият правен извод, че произхода на процесната стъклофибърна мрежа е от Китай. Спори се по приложимия правен режим – този на Регламент 791/2011 г. или на Регламент 672/2012 г. Прието е, че процесния внос е осъществен на 26.08.2011 г., т. е. след влизане в сила на Регламент 791/2011 г., но преди откриване на разследването с Регламент 672/2012 г., поради което попада в междинния период и разширения обхват не е приложим. Предвид изложеното, актът е отменен като незаконосъобразен. Така постановеното решение е неправилно. Оспореният пред административният съд акт на началника на Митница Бургас е издаден в надлежно проведено производство по чл. 78, § 2 от Регламент 2913/92 (отм.); на Съвета, действащ към датата на издаване на оспорения акт, респ. чл. 46, § 1 от Регламент 952/13 на Съвета. Безспорно е установено, че процесната стока стъклофибърна мрежа по ЕАД № 11 BG002002 H0069555/26.08.2011 г. само е пренесена през територията на Малайзия от Китай през пристанище Кланг, съгласно доклада на ОЛАФ, ведно с приложенията към него. Съгласно чл. 1, § 1 от Регламент № 672/2012 г. на Съвета от 16.07.2012 г., обхватът на окончателното антидъмпингово мито, приложимо към "всички други дружества", което е наложено с чл. 1, § 2 от Регламент (ЕС) № 791/2011 г. върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1, 8 мм, както на дължина, така и на широчина, с тегло над 35 г/м?, с изключение на дисковете от стъклени влакна, с произход Китайската народна република, се разрешава вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1, 8 мм, както на дължина, така и на широчина, с тегло над 35 г/м?, с изключение на дисковете от стъклени влакна, с произход Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия. Следователно, обхватът на регламент № 791/2011 г. не се ограничава по отношение на посочените стоки с произход Китай. Производството по делото е било спряно до приключване на производството по дело С-222/16 г. Съгласно определение от 15.11.2016 г. по дело № С-222/16 г. на СЕС, чл. 1, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 г. на Съвета от 03 август 2011 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република, трябва да се тълкува в смисъл, че окончателното антидъмпингово мито, наложено с тази разпоредба, се прилага по отношение на вноса на посочените в нея мрежести тъкани от стъклени влакна с деклариран произход от Тайланд, осъществени преди датата на влизане в сила на Регламент (ЕС) № 437/2012 г. от 23 май 2012 г. за започване на разследване, във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент за изпълнение № 791/2011 г., и за въвеждане на регистрационен режим за внос, какъвто е разглежданият в главното производство внос, когато е установено, че посочените мрежести тъкани от стъклени влакна всъщност са с произход от КНР. Определението препраща и към решение от 30 юни 2016 г. по дело С-416/15 г., като изрично е визирано, че въпреки наличните сертификати за произход, при извършване на последваща проверка може да бъде установен действителния произход на тъканите. Предвид постановеното с решение от 30.06.2016 г. по дело С-416/2015 г., т. 37, където СЕС приема, че обстоятелството, че стоките имат сертификат за произход, не е пречка за събирането на дължимите за вноса на тези стоки мита, ако след вноса бъде установено, че информацията в сертификата не е достоверна /в този смисъл и решение от 17 юли 1997 г., C-97/95, т. 55—57/, правилно е прието от административният съд, че процесната стока е с произход Китай. В решенията е прието, че решаващо е обстоятелството на проведено международно разследване, в резултат на което по изготвен финален доклад на OЛАФ e установено, че стоката е с произход НР Китай и само е претоварена в третата държава, а след като преференциалният произход на стоката от третата държава не се установява, а се потвърждава нейният произход от НР Китай, е дължимо начисляването на антидъмпинговото и конвенционално мито. Неоснователно е възражението досежно доказателствената сила на приложения към делото доклад на OЛАФ, тъй като с оглед нормата на чл. 179 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, същият съставлява официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностни лица на Европейската служба за борба с измамите по установените за това форма и ред, след разследване, предвидено в европейското законодателство. В чл. 9, § 2 от Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25.05.1999 г. е визирано, че докладите от разследването представляват допустими доказателства в административното и съдебното производство на държавите-членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо, по същия начин и при същите условия, които важат за административните доклади, изготвени от инспекции на националната администрация, и същото трябва a fortiori да се прилага и към производствата пред европейските съдебни институции. Регламентът има пряко и непосредствено действие за всички субекти на държавите-членки, а визираното приложение "където използването на тези доказателства е признато за необходимо" визира правомощието на съответните административни или съдебни органи да преценят относимостта на доказателството към съответните казуси, с оглед конкретната доказателствена нужда. В този смисъл, на констатациите в доклада на OЛАФ не може да се противопостави сертификата за произход, като документ с материална доказателствена сила, поради това, че е бил обект на разследването на OЛАФ, в рамките на което е установено, че стоките не са произведени от износителя, който не разполага с производствени ресурси за този вид стока, и не са с декларирания произход от Малайзия. Освен това, от констатациите в доклада се установява, че процесната стока "стъклофибърна мрежа 5 х5 мм, 145 г/м? - 216000 м? с нето тегло 31320 кг " е внесена от Китай. Тези констатации, залегнали и в мотивите на оспореното решение, не са оборени от оспорващото дружество, в чиято тежест е да докаже твърдения положителен факт, че процесната стока е с декларирания от него произход. В доклада на ОЛАФ и анексите към него се съдържа подробно описание с фактите на вноса от Китай и износа от Малайзия, конкретните пратки на стъклофибърна мрежа, регистри ZB1/ZB2 и други, а данните са съгласувани с официалните власти в Малайзия и управлението на пристанището, където е претоварвана стоката. Освен това доказателствата по делото и административната преписка сочат, че процесната стока не е била подложена в Малайзия на "съществена и икономически обоснована" обработка/преработка, довела до нов продукт, т. е. няма основание да се приеме, че стоката е с произход от Малайзия. Стоките, регистрирани в регистър ZB1 и впоследствие в регистър ZB2, какъвто е настоящият случай, са само претоварвани, т. е. запазват своя произход. В тази връзка е и безспорно установения факт, че Малайзия само търгува с стъклофибърна мрежа, но не произвежда стъклофибърна мрежа. Предвид изложеното и безспорното установяване по делото, че реалният произход на стоките е от Китай, оспореният акт решение към ЕАД № 11 BG002002 H0069555/26.08.2011 г., с вх. № 32-51756/27.05.2014 г. на началника на МП "[наименование]", се явява законосъобразен. Като е приел обратното, тълкувайки неправилно приложимостта на Регламент (ЕС) 672/2012 г., във връзка с Регламент (ЕС) 791/2011 г., административният съд е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и да се постанови друго по реда на чл. 222, ал. 1 АПК, с което да се отхвърли оспорването като неоснователно. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от касатора, ответникът дължи разноските за двете съдебни инстанции - юрк. възнаграждение в размер на 400 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г./ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,