Решение № 3685 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11506/2009 г.

Решение № 3685 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11506/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кристиян Борисов Кръстев от гр. София, срещу решение от 17.04.2009 г. по адм. дело № 4203/2007 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на Кристиян Борисов Кръстев от гр. София, срещу решение № 14/04.09.2007 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (комисията), с което е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Касационният жалбоподател обстоятелствено развива доводи за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът нарушил съдопроизводствените правила, защото е ценил недостоверен документ, а в административното производство не намира приложение чл. 193 от ГПК. Нарушил е доказателствената тежест. Приложил неправилно закона, защото не е доказано извършване на конкретни действия, с които да е оказвал негласна помощ на органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, регистрационните дневници и протоколите за унищожаване на документи не установяват дейност на секретен сътрудник. От друга страна в особено искане твърди, че разпоредбите на чл. 24 и чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБНА противоречат на Конституцията на РБ и лицето, чиято принадлежност към органите на ДС е установена с решение на КРДОПБГДСРСБНА, няма правна възможност да докаже, че не е сътрудничило. Иска се спиране на производството до произнасяне от Конституционният съд на основание чл. 150, ал. 2 от КРБ за конституционосъобразността на разпоредбите на чл. 25, т. 3 и чл. 29, ал. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА спрямо чл. 41 и чл. 56 от Конституцията на РБ. С доводите за неправилност се претендира и отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на решението на административния орган. Представителят на Комисията за РДОПБГДСРСБНА оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва становището, че решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество и в пределите на проверката по чл. 218 от АПК, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Кристиян Борисов Кръстев от гр. София, срещу решение № 14/04.09.2007 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (комисията), с което е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. За да постанови този правен резултат решаващият съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на установените административнопроизводствени правила и в съответствие с материално - правните разпоредби и с целта на закона. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът е заключил, че по отношение на жалбоподателя се установява наличието на принадлежност към Държавна сигурност под формата на дейност като секретен сътрудник - агент, поради което обявяването й от комисията сочи на правилно прилагане на закона. Решението е правилно. Несъстоятелен се явява доводът на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото са представени доказателства за изясняване на релевантните за спора факти. Първостепенният съд е обсъдил подробно събраните доказателства, като е извършил служебна проверка на законосъобразността на оспорения пред него административен акт, предвид задължението по чл. 168 от АПК. Доказателственият материал е обстоятелствено и задълбочено е обсъден при спазване на процесуалния закон, като са изложени обосновани съображения относно кредитирането на приложената документация. Фактическите констатации и правните изводи в съдебното решение сочат на обективна преценка на относимите доказателства по главните за спора факти. Неоснователно е оплакването, че съдът е нарушил процесуалния закон като се е обосновал с писмени доказателства, за които касационният жалбоподател твърди, че са недостоверни. Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от ГПК е приложима, предвид чл. 144 от АПК и възможността за субсидиарно приложение на ГПК за неуредените в дял III от АПК въпроси. След като истинността на документ не е оспорена надлежно, съдът правилно е обосновал съдебния акт с писменото доказателство. Административният съд няма служебно задължение да проверява извън хипотезата на чл. 193 от ГПК истинността на документ по делото. Служебното начало е очертано в чл. 171 от АПК и се свежда до разпит на лица, дали сведения пред административния орган, на вещи лица, оказване на съдействие за отстраняване на грешки и неясноти в изявленията на страните и да указва, че някои обстоятелства от значение за спора не сочат доказателства. Събирането на нови доказателства, допустими по ГПК, съдът събира само по искане на страните. По молба на жалбоподателя е допусната съдебна почеркова експертиза, заключението на което е ценено. Фактите от значение за решаване на спора са установени при спазване и на чл. 170, ал. 1 от АПК относно тежестта на доказване в съдебното производство. Административният орган, чийто акт се обжалва, има задължение да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая органът е доказал възникването на материалноправните предпоставки, визирани в специалния закон, за което свидетелстват данните в документите от административната преписка. Според разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от АПК, доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът следва да събира доказателства съобразно обхвата на производството, т. е. доказателства за установяване на правно релевантните факти, очертаващи предмета на конкретния спор, което е сторил в случая. Решението е постановено при спазване на материалноправните разпоредби. Изводите на първоинстанционния съд за осъществяване на материалноправните предпоставки, визирани в приложената от административния орган правна норма, са съответни на доказателствата и на приложимия специалния материален закон. Съгласно чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБН принадлежността към органите по чл. 1 от закона се установява при наличието на дейност, което обстоятелство се установява, съгласно чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБН въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, които са посочени за всяка хипотеза отделно. Установяването на дейност на секретен сътрудник по чл. 25, т. 3 от закона става с документи примерно изброени. В случая съдът обосновано е приел, че изцяло неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че комисията не е доказала по безспорен начин извършването на дейност от името и в полза на Държавна сигурност, под формата на извършена съзнателна дейност от жалбоподателя. Специалният закон не поставя такива изисквания към административния орган. Както вече се посочи обстоятелството по чл. 24 от закона (наличието на дейност като щатен или нещатен служител или секретен сътрудник) се установява въз основа на изчерпателно посочените в чл. 25 от закона документи. "Документ" е всяка записана информация, независимо от материалния й носител, включително информацията в автоматизирани и комплексни информационни системи и бази данни - § 1, т. 1 от ДР на закона. Видно от редакцията на оспореното решение жалбоподателят е осъществявал сътрудничество като "агент". Съгласно § 1, т. 4 от ДР на закона "Секретни сътрудници" са български граждани, оказвали негласна помощ на органите по чл. 1 в качеството на резиденти, агенти, съдържатели на явочни квартири, съдържатели на секретни (конспиративни) квартири, осведомители, доверени лица и информатори. Т. е. приложимата за конкретния случай разпоредба относно документите, въз основа на които се установява принадлежност е тази по чл. 25, ал. 1, т. 3 от закона - установяването на дейност като секретен сътрудник се извършва на базата на следните документи, съдържащи се в информационните фондове: собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител; наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители. Анализът на цитираната императивна разпоредба сочи, че изброяването на тези документи е алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да е тях е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. В конкретния случай принадлежността на представените по делото документи - картон (строго секретно) - образец 4 и регистрационен дневник към информационните фондове на МВР се установява от писмо на министъра на вътрешните работи рег. № RB202009-001-05/01-08-1286/10.08.2007 г. С него министърът на вътрешните работи като задължено лице по чл. 16, ал. 1 от закона е изпълнил задължението си по чл. 16, ал. 2, т. 1 и т. 2 от закона да предостави на комисията писмен доклад за наличието на данни след извършена проверка в информационните масиви и архивни фондове на МВР. При тази проверка е открит регистрационен дневник и картон - обр. 4. Установяването на дейност на секретен сътрудник, според нашият законодател в чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБН е допустимо да се доказва и с други документи, посочени примерно в закона, както и на други информационни носители. Такива са приложени към делото, поради което изводът на съда, че административният акт е издаден при наличието на материално-правното основание и въз основа на предвидените от закона документи, се явява обоснован и законосъобразен. В производството пред Комисията не се събират доказателства за извършването на фактическа дейност изразяваща се в съзнателно доставяне на информация като секретен сътрудник, в какъвто смисъл жалбоподателят развива оплаквания. Всъщност начинът на установяване на такава дейност сочи за законова презумпция, според която при наличието на съответните документи или данни в справочни масиви, протоколи за унищожаване или други информационни носители, законът предполага наличието на принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБН, като лицето се счита за извършвало дейност като щатен, нещатен или секретен сътрудник на посочените органи. Административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица за принадлежали към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА приключва с решението на комисията, което няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт - принадлежало ли е лицето, заемащо публична длъжност към съответните държавни служби, посочени в закона или не. Дейността като агент, за какъвто е обявен жалбоподателя, е форма на дейност като секретен сътрудник по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на закона и попада в кръга на дейностите, извършвани от лицата, оказвали негласна помощ на визираните в ЗДРДОПБГДСРСБНА органи. А обстоятелството по чл. 24 от ЗДРДОПБГДСРСБНА се установява въз основа на изброените в нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА документи, като са разграничени различни хипотези според вида дейност. Анализът на чл. 25, т. 3 от закона сочи, че изброяването на тези документи е алтернативно, а не кумулативно и наличието на който и да е тях е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Посочените в решението на комисията документи безспорно са от кръга на посочените в чл. 25, ал. 1, т. 3 на закона писмени доказателства, същите носят информация и отговарят на определението съгласно § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗДРДОПБГДСРСБНА за "документ". Данните в наличните документи съдържат информация за идентификация на лицето - трите имена, дата на раждане и месторождение. Следва да се отбележи, че в процесното административно производство органът упражнява правомощията си при условията на обвързана компетентност, т. е. без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. След като изискващите се по чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА предпоставки са налице по отношение на проверяваното лице, то за комисията не е съществува друга възможност, освен да обяви принадлежността му към ДС, което в случая е сторила. Касационният жалбоподател навежда оплакване, че разпоредбите на чл. 24 и чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБНА противоречат на Конституцията на РБ и лицето, чиято принадлежност към органите на ДС е установена с решение на КРДОПБГДСРСБНА, няма правна възможност да докаже, че не е сътрудничило. Иска се спиране на производството до произнасяне от Конституционният съд на основание чл. 150, ал. 2 от КРБ за конституционосъобразността на разпоредбите на чл. 25, т. 3 и чл. 29, ал. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА спрямо чл. 41 и чл. 56 от Конституцията на РБ. По чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България Върховният административен съд, когато установи несъответствие между закона и Конституцията, спира производството по делото и внася въпроса в Конституционния съд. Понастоящем с оглед данните по делото и релевираните доводи, настоящият състав не установи несъответствие по смисъла на цитираната норма на визираните от жалбоподателя материалноправни разпоредби с норми на Конституцията, поради което искането за спиране на делото на това основание като необосновано и неоснователно следва да се остави без уважение. Неотносимо е позоваването по аналогия на к. р. № 10/22.09.1997 г. по к. д. № 14/1997 г., с което са обявени за противоконституционни чл. 3, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност (ДВ, бр. 63 от 1997 г.) и § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на същия закон тъй като това конституционното решение се отнася за правни норми от отменен закон, а не за действащия ЗДРДОПБГДСРСБНА, поради което не може да бъде приложено. В т. 3 от конституционното решение е посочено, че справочната картотека и регистрационните дневници се съставят и съхраняват едностранно от органите на ДС и съдържанието им се пази в тайна от сътрудниците, поради което са съществували условия за вписване на картотеката и в регистрационните дневници на лица без тяхно знание и без тяхно съгласие и без да са извършвали дейност по доставяне на информация на бившата ДС. Със същото решение е посочено, че унищожаването на някои лични и работни дела на картотекиране и регистрирани лица не е доказателство за наличието на такова сътрудничество. Въпреки това в чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА (обн. ДВ бр. 102/2006 г.) законодателят отново е посочил, че наличието на определени документи, сред които са посочени "наличието на данни за лицето в справочните масиви (регистрационните дневници и картотеки), протоколите за унищожаване, представляват доказателства, с които се установява дейност на секретен сътрудник. По този начин законодателят с действащия закон отново не отдава значение дали има или няма безспорни доказателства за съзнателно доставяна информация на органите на бившата Държавна сигурност, в какъвто смисъл е било к. р. № 10/1997 г. по к. д. № 14/1997 г. на КС на РБ, на което се позовава жалбоподателя. Като е приложил действащия закон, съдът е постановил правилно решение. Предвид изложеното, Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК