Решение № 493 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9585/2020 г.

Решение № 493 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9585/2020 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" (УТС) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и ръководител на Националния орган (НО) по програма "ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България 2014 - 2020 г.", със седалище в гр. София, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 17-19, чрез юрк. С. Стоянова, срещу решение № 530/9.04.2020 г., постановено по адм. дело № 469/2019 г. по описа на Административен съд (АС) – Благоевград. С описаното решение, по жалба на "Сдружение Международни инициативи за сътрудничество", гр. Разлог – Сдружение с нестопанска цел с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Баня, ул. "Първа" № 12, представлявано от председателя на Управителния съвет на Сдружението - К. Тодорова, е отменено решение № РД-02-14-384/22.04.2020 г. на директора на Дирекция "УТС" и ръководител на НО по Програма "Балкани – Средиземно море" 2014 - 2020 г., с което по проект 2091 "Handicrafts and social economy: A driver for sociality inclusive growth in the CB region", акроним "Social crafts" по Програмата за трансгранично сътрудничество е определена финансова корекция в размер на 100 % (или 9 000 евро) от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по Договор № 3/SC на стойност 9 000 евро, отчитан в бюджетна линия № 4 "Външна експертиза и услуги", сключен с "Найденов Консултинг К и Г" ООД на 28.12.2017 г. По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и присъждане на разноски за двете инстанции. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за правомерно наложена финансова корекция. Развива съображения, че са допуснати сочените в акта нарушения на чл. 6 и чл. 30 от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (Регламент 966/2012), във връзка с чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), квалифицирани като основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ, обуславяно от извод за извършена нередност по т. 2 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередности/Наредбата). Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доводи на страните и не е анализирал събраните по делото доказателствени материали - поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, поради което е достигнал до неправилни правни изводи. В противоречие с доказателствата по делото, съдът е приел, че сайтът https: socialcraftsproject. wordpress. com, изрично цитиран в оспорения индивидуален административен акт, не е този, който е действително изработен по сключения договор по проекта. Съгласно направеното разпределение на доказателствената тежест в първоинстационното производство, установяването на обстоятелството, че действително изработеният сайт не е https: socialcraftsproject. wordpress. com, а www. socialcraft. eu, е в тежест на бенефициера. Последният, според касатора, не е ангажирал никакви доказателства, от които да се установи истинността на това му твърдение, както и на факта на уведомяването на НО относно изработката на този сайт. В тази връзка, откритото по искане на Сдружението производство по оспорване истинността на уведомлението за съмнение за нередност, вменява в тежест на бенефициера да докаже неистинността на твърденията в документа, а именно - че посоченият в същия сайт - https: socialcraftsproject. wordpress. com, не е цитиран надлежно. Това не се е случило, още повече - от заключението на вещото лице, прието по делото, на което съдът се е позовал при формирането на извода си в тази насока, както и от представените писмени доказателствени средства – фактури и приемо-предавателен протокол, се установява по безспорен начин, че посоченият в уведомлението сайт е правилният такъв. Потвърждение за това е и обстоятелството, че изпълнението по договора е прието от възложителя на 26.07.2018 г. с подписването на приемо-предавателен протокол, а четири дни след това е извършено плащане с издаването на фактура от 30.07.2018 г. В тази връзка и доколкото видно от заключението на вещото лице, действията по изработката на сайта www. socialcraft. eu са започнали едва на 30.07.2018 г., то обективно е било невъзможно към датата на подписването на протокола за приемане на изпълнението по договора, да е визиран именно този сайт. По същество мотивира становище, че изработеният сайт - https: socialcraftsproject. wordpress. com, не съответства на заложените в договора изисквания, т. к. същият е единствено на английски език, в съдържанието му не фигурира опцията за провеждане на консултации, не разполага с аудио и видео-съдържание, както и не е изпълнено изискването на Насоките за достъпност на уеб съдържанието WCAG, ниво АА, съгласно чието предписание следва да бъдат предлагани надписи за цялото аудио съдържание на сайта и да се осигури аудио описание за всички записани видео-съдържания. Противно на възприетото от АС - Благоевград счита, че е налице нередност по т. 2 от приложението към Наредбата, т. к. са нарушени принципите на чл. 4, § 8, чл. 7 и чл. 8 Регламент 1303/2013. Представената Интернет платформа не е с подходящо качество, не са изпълнени голяма част от задълженията на изпълнителя, и доколкото последният е избран за такъв по критерия за възлагане "най-добра цена", а с оглед неподходящото качество цената не може да бъде определена като такава, то следва извод, че е налице нарушение на принципа на икономичност, заложен в чл. 30, § 2 Регламент 966/2012. Въпреки, че намира за безпредметен анализа досежно съответствието на сайта www. socialcraft. eu, т. к. същият не е действително изработеният и предаден на възложителя по сключения с него договор, касаторът излага становище, че изводите на съда в тази част са неправилни. Видно от договорените условия за минимално ниво на съответствие АА, една от целите, които се преследват с изработката на уеб сайта, е неговото съдържание да бъде достъпно и за зрително затруднени хора. Излага, че АС - Благоевград неправилно е приел, че съдържанието на цялата документация, свързана с изготвянето на сайта, в това число и сключените договори, не съдържа изискване за изготвяне на презентация в самия сайт, която да е на три езика. Допълва, че именно липсата на достъпност на три езика за зрително затруднени хора е довела до несъответствие с целите на проекта, респ. с принципа на добро финансово управление. Сочи, че не е доказано по безспорен начин функционирането на изисканите тристранни консултации, както и наличието на аудио-съдържание на три езика. По тези съображения счита, че е извършено твърдяното нарушение. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на първоинстанционната жалба. Ответникът – Сдружение "Международни инициативи за сътрудничество", чрез процесуален представител – адв. К. Иванчев, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва подадената касационна жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: С атакуваното съдебно решение е отменено решение № РД-02-14-384/22.04.2020 г. на директора на Дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" (УТС) и ръководител на НО по Програма "Балкани – Средиземно море" 2014 - 2020 г., с което по проект 2091 "Handicrafts and social economy: A driver for sociality inclusive growth in the CB region", акроним "Social crafts" по Програмата за трансгранично сътрудничество е определена финансова корекция в размер на 100 % (или 9 000 евро) от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по Договор № 3/SC на стойност 9 000 евро, отчитан в бюджетна линия № 4 "Външна експертиза и услуги", сключен с "Найденов Консултинг К и Г" ООД на 28.12.2017 г. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че Сдружение "Международни инициативи за сътрудничество" е водещ бенефициер по проект "Занаяти и социална икономика: движеща сила за социално приобщаващ растеж в трансграничния регион – Social crafts" - B2-9 c по сключен между него и УО на програмите за европейско териториално сътрудничество на Министерството на икономиката и развитието на Република Гърция Договор за субсидия № B2. 9 c. 02 от 31.10.2017 г., с който е договорено предоставянето на субсидия за изпълнението на проекта, одобрен с решението на Комисията за наблюдение на програмата за сътрудничество, и са определени условията за финансиране. С последващ Договор за предоставяне на национално съфинансиране по програма ИНТЕРРЕГ V-A Гърция – България 2014 - 2020 г., сключен на 16.01.2018 г. между НО и Сдружение "Международни инициативи за сътрудничество", е предоставено от страна на НО национално съфинансиране под формата на безвъзмездна финансова помощ. Общата стойност на допустимите разходи по отношение на Сдружението като бенефициер, възлизат в размер на 111 268, 50 евро, при национален принос (съфинансиране) от 15 % от тази сума или 16 690, 28 евро. Срокът за изпълнение на договора е обвързан с този по основния договор за субсидия от 31.10.2017 г. и изтича на 16.01.2020 г. В изпълнение на ангажиментите при осъществяване на разходите по проекта, на 28.12.2017 г., между Сдружението в качеството му на възложител, от една страна, и "Найденов Консултинг К и Г", с. Баня, в качеството му на изпълнител, от друга, е сключен Договор № 3/SC за директно възлагане. Изпълнителят се е задължил да извърши срещу възнаграждение следното: "Изработка на уебсайт в рамките на проект "handicraft and social economy: A driver for sociality inclusive growth in the CB region – Social crafts" (Занаяти и социална икономика: двигател за социално приобщаващ растеж в трансграничния регион), с № B2. 9 c. 02. Съгласно чл. 1. 2. от посочения договор изпълнителят се е задължил да разработи напълно достъпен уебсайт на проекта на 3 езика (WCAG2. 0 – ниво АА, минимум) с ограничен достъп на партньорите и Управителния орган и механизъм за провеждане на открити консултации на 3 езика. Срокът за изпълнение е фиксиран – до 31.07.2018 г. С приемо-предавателен протокол по договор № 3 от 28.12.2017 г., подписан на 26.07.2018 г. е удостоверено от двете страни по договора, че дейността е изпълнена съобразно договорените условия и е предаден изработения напълно достъпен уебсайт, който е на три езика (WCAG2. 0 – ниво АА, минимум) с ограничен достъп на партньорите и на УО и притежава механизъм за провеждане на открити консултации на три езика. В протокола е отразено изрично, че изпълнението е прието без възражения. На същата дата е издадена фактура на стойност 7 040. 99 лева, по която е извършено плащане, за което по делото е представено платежно нареждане. Във връзка с извършен контрол за верифициране на разходите по проекта и доколкото са констатирани основания за това, в дирекция УТС към МРРБ е постъпило уведомление за съмнение за нередност. Бенефициерът е уведомен за сигнала с писмо с изх. № 99 от 20.03.2019 г., връчено на негов представител на 25.03.2019 г., като му е предоставена възможност да депозира своите възражения във връзка с откритото производство по чл. 73 ЗУСЕСИФ. След като такива не са постъпили в указания срок, НО е издал оспореният административен акт, с който е индивидуализирал нарушените разпоредби – чл. 6 и чл. 30 Регламент № 966/2012, във връзка с чл. 4, § 8 Регламент 1303/2013, представляващи основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ, квалифицирани като нередност по т. 2 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередностите, обосноваваща определянето на финансова корекция в размер на 100 % от допустимите разходи по засегнатия от нарушението договор. При анализ необходимостта от намаляване размера на предвидената за това нарушение финансова корекция от 100 %, НО е счел, че такава не е налице, т. к. не са изпълнени основни договорни задължения – изработен е сайт, който не е на три езика, няма механизъм за провеждане на открити консултации и не е достигнато ниво АА на Насоките за достъпност на уеб съдържанието. Актът е връчен на представител на дружеството на 2.05.2019 г. По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, с посочени конкретни задачи. Експертът е представил и мотивирал в открито съдебно заседание своето заключение, базирано на писмените доказателствени средства, намиращи се в кориците на делото, както и на извършена справка в сайта на Сдружението. Вещото лице е констатирало, че създаденият сайт по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ България – Гърция 2014 - 2020 г. на МРРБ е https//socialcraft. eu и същият отговаря на заложените в договора технически изисквания и параметри по отношение на функциите и съдържанието му, за което са представени визуални извадки от сайта. Създаването му е извършено в срока на договора. По отношение на прикачения на основната страница на сайта звукозапис, експертът посочва, че същият представлява презентация на дейността, която е само на един език и това не влиза в противоречие с поставените изисквания. Допълва, че Интернет адресът https: //socialcraftsproject. wordpress. com принадлежи също на бенефициера и има налична информация за проекта, заедно с лого и кратка по обем анотация за целите му, като същият е качен на готова платформа, без предварителен процес по разработване и собствено уеб пространство. Изказва предположение, че вероятно този сайт е използван за създаването на основния такъв, и има характер на предхождащ, въвеждащ и подготвящ последния. Въз основа на установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на общностно и национално ниво, съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕСИФ. При преценката за съответствието на наложената финансова корекция с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните нормативни разпоредби, като я е анализирал във връзка с твърденията за нередност по смисъла на т. 2 от Приложение № 1 към Наредбата, вр. с чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ. Приел е, че бенефициерът не е допуснал нарушение на принципа за добро финансово управление в съответствие с чл. 30 Регламент 966/2012 г. Неправилно, според съдебния състав на АС - Благоевград, административният орган е приел в решението си, че бенефициерът е посочил като интернет адрес, предмет на договорното задължение уебсайта https: //socialcraftsproject. wordpress. com. Позовава се изцяло на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, според която сайтът, създаден по проекта и в изпълнение на задълженията по сключения с бенефициера договор, е https//socialcraft. eu, а посоченият в оспорения административен акт - https: //socialcraftsproject. wordpress. com, има подготвителен спрямо основния сайт характер. В тази връзка и доколкото навсякъде в кореспонденцията между страните НО е сочил като предмет на договора именно уебсайта https: //socialcraftsproject. wordpress. com, а доказателства, от които да се установи по категоричен начин този факт от страна на ответника не са представени, съдът е стигнал до извода, че поставяйки във фокуса на осъществения административен контрол уеб адрес, различен от изработения и качен в интернет на 30.07.2018 г, а именно https//socialcraft. eu, е довело до незаконосъобразност на всички следващи уведомлението констатации, включително и на оспорения индивидуален административен акт. В този смисъл и твърденията в документа, по отношение на който е открито производство по оспорване по реда на чл. 193 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, се явяват неверни, поради което същият не следва да бъде кредитиран като доказателство. На следващо място, съдът е приел, че в съдържанието на оспореното решение не са посочени конкретни факти и обстоятелства, както и не са изложени мотиви относно наличието на нарушение на принципите по чл. 4, § 8 Регламент 1303/2013 г. и Регламент 966/2012 г. Единствено е възпроизведено съдържанието на нормите, което е довело до липсата на мотиви на решението в тази му част. Идентични изводи е формирал и по отношение на бланкетното посочване на останалите нарушение в акта, обективирани в окончателното становище на НО. Политиката за достъпност на уеб сайтовете на публичните институции, публикувана през 2002 г. и стандартът WCAG 2. 0, публикуван през 2008 г., определят критериите, въз основа на които се преценява съответствието на определен уеб сайт с конкретните нива на съответствие, както следва: А, АА, ААА. Всяко ниво на съответствие от своя страна притежава нива на приоритетност, които са три вида – приоритетност 1, приоритетност 2 и приоритетност 3, всяко от тях с различно съдържание. По тази причина и доколкото в акта не е посочено кои конкретни изисквания като критерии на приоритетност, в частност: приоритетност 1 и/или приоритетност 2, не са спазени, то в тази част актът е немотивиран и в този смисъл незаконосъобразен. С тези мотиви първоинстанционният съд е отменил обжалвания административен акт. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на формата и процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК (Доп. ДВ, бр. 77/2018 г.) не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Предвид застъпените защитни тези, спорните въпроси се свеждат до това - в уведомлението относно съмнението за нередност, връчено на бенефициера на 25.03.2019 г., вярно ли е посочено, че изработеният по проекта и в изпълнение на договора, сключен между Сдружение "Международни инициативи и сътрудничество" и "Найденов Консултинг К и Г", уебсайт се намира на интернет адрес https: //socialcraftsproject. wordpress. com, или е следвало да бъде посочен Интернет адресът https//socialcraft. eu? В този смисъл, дължима е преценка успял ли е жалбоподателят в първоинстанционното производство да оспори успешно по реда на чл. 193 ГПК, вр. с чл. 144 АПК съдържанието на документа, наименуван "уведомление за съмнение за нередност" от 20.03.2019 г. в частта, в която е посочен сайтът https: //socialcraftsproject. wordpress. com и ако това е така – отговаря ли на заложените в договора изисквания сайтът https//socialcraft. eu? Изследвайки съдържанието на представеното уведомление от 20.03.2019 г. на първо място, следва да се определи характерът му като документ, доколкото различните видове доказателствени средства притежават различна доказателствена сила и стойност в процеса. В тази връзка единствено документите, ползващи се с материална доказателствена сила, могат да бъдат оспорени по отношение на съдържанието им. Документите в гражданския, респ. в административния процес, представляват вещи, върху които с писмени или електронни знаци е материализирано конкретно изявление. С оглед авторството им документите се делят на официални и частни. Официалните материализират волеизявление на длъжностно лице, направено в това му качество и при изпълнение на функциите му като такова, при спазване на определен ред и процедура по издаването, както и при зачитане компетентността на издателя му и предвидената в закона форма. Частните документи от своя страна, са такива, които не притежават белезите, присъщи за официалните документи. И двата вида – официалните и частните документи, според естеството на материализираното в тях волеизявление, биват свидетелстващи или диспозитивни. Свидетелстващ е този документ, който обективира резултата на възприети от автора му факти и материализира неговото удостоверително изявление, с което той свидетелства за съществуването или несъществуването на конкретни факти и обстоятелства, а диспозитивният документ представлява изявление относно факт, който не е вън от волята на издателя му, а напротив – материализира именно неговото отношение по конкретен въпрос. Разликата между диспозитивния и свидетелстващия документ е от значение за тяхната доказателствена сила, т. к. съгласно изричното правило на чл. 179, ал. 1 ГПК, ако един документ е официален и в този смисъл е издаден от длъжностно лице в рамките на службата му по установените форма и ред, то същият представлява доказателство за направените изявления и извършените пред него и от него действия. Следователно законът изрично задължава съда да приеме за доказани фактите, обективирани в официалния документ, който е и свидетелстващ такъв, в случай, че съдържанието на този документ не е опровергано по предвидения за това ред в разпоредбата на чл. 193 ГПК. В конкретния случай уведомлението безспорно представлява официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. На първо място, същото е издадено от компетентния за това орган – видно от представените в първоинстанционното производство писмени доказателствени средства, издателят на уведомлението, а именно: директорът на УТС към МРРБ е оправомощен да ръководи и организира дейността на НО по програма ИНТЕРРЕГ V-A Гърция – България, включително да издава всички административни актове по ЗУСЕСИФ. Т. к. процесният документ е изрично визиран в разпоредбата на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, то същият безспорно представлява акт по ЗУСЕСИФ и в този смисъл е издаден от предвидения за това орган. На второ място, доколкото актът е постановен именно в хода на предвидената по закона процедура по налагане на финансова корекция, в изпълнение на функциите на издателя му на НО по конкретната програма за сътрудничество, то следва извод, че същият представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. От друга страна, т. к. твърдението, че сайтът, посочен от бенефициера и представляващ обект на изпълнение по договора, е https: //socialcraftsproject. wordpress. com, представлява по съществото си изявление, касаещо осъществени факти и събития, а не личен акт на автора, то следва, че в тази част уведомлението има характер на официален свидетелстващ документ и в този смисъл притежава материална доказателствена сила и в случай, че не бъде опровергано съдържанието на волеизявлението в частта относно този факт, съдът е длъжен да приеме, че последният е верен, наистина осъществил се. За оборването на материалната доказателствена сила на процесното уведомление в частта относно посочения уебсайт, пред АС - Благоевград е било открито производство по реда на чл. 193 ГПК. В тежест на бенефициера е било да докаже, че това волеизявление е с невярно съдържание. Настоящата касационна инстанция намира, че бенефициерът не е представил доказателства, от които да следва категоричния извод, че в уведомлението погрешно е посочен уебсайтът https: //socialcraftsproject. wordpress. com и в този смисъл изводът на съда в тази част е неправилен. В подкрепа на доводите си, че в уведомлението е следвало да бъде посочен именно интернет адресът www. socialcraft. eu, бенефициерът е представил протокол от 18.10.2019 г., с който двете страни по договора – Сдружението и "Найденов консултинг К и Г" ООД, удостоверяват, че сайтът-предмет на договора, е изработен надлежно и точно от "Найденов консултинг К и Г" ООД, заплатен е изцяло от Сдружението, като същият се намира в интернет на адрес: www. socialcraft. eu. Позовава се и на изготвената съдебно-техническа експертиза, в частта, в която вещото лице е стигнало до заключението, че сайтът, предмет на договора, е www. socialcraft. eu. В този смисъл съдебната преценка е следвало да се концентрира в отговор на въпроса, дали от съдържанието на тези две доказателствени средства, най-вече, но не и единствено, следва, че изработеният в изпълнение на договорните задължения на "Найденов консултинг К и Г" ООД уебсайт е www. socialcraft. eu, респ. че уебсайтът https: //socialcraftsproject. wordpress. com е посочен неправилно в уведомлението. На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 2.1.2 от договора, сключен между Сдружението и "Найденов консултинг К и Г" ООД, възложителят се е задължил да изплати оставащата сума от договора – балансовото плащане, в размер на 40%, в определен срок след представяне на приемо-предавателен протокол за приемане на изпълнението. Следователно фактът на изпълнението в конкретния случай, видно от договореното между страните, се доказва със съставянето на протокол. По тази причина, на 26.07.2018 г. страните са подписали такъв за предаване на изпълнението. В него е отбелязано, че дейността е изпълнена надлежно, според договореното, и е приета без забележки. Действително, видно от съдържанието на протокола, страните не са конкретизирали уеб адреса на сайта, който е бил предмет на изпълнението. Видно от изготвената съдебно-техническа експертиза обаче, дейността по изработката на www. socialcraft. eu е започнала на 30.07.2018 г. (и по отношение на това обстоятелство не съществува спор), поради което следва изводът, че обективно е било невъзможно предаденият на 26.07.2018 г. сайт да се намира на този Интернет адрес, т. к. същият не е съществувал в Интернет пространството към този момент. Експертът е посочил изрично в отговора си на поставения въпрос № 2, че сайтът с линк www. socialcraft. eu е качен в Интернет на 30.07.2018 г. на основния домейн, видно от направената справка за първоначална база данни за създаването на сайта в Интернет. От отговора на въпрос № 2 от допълнението към съдебно - компютърната техническа експертиза, става ясно още, че не може да се каже със сигурност дали сайтът, намиращ се на адрес www. socialcraft. eu към момента на предаване на изпълнението, а именно – 26.07.2018 г., е отговарял на заложените в договора, респ. Насоките за достъпност на уеб съдържанието WCAG за ниво АА, т. к. действията по изработката на сайта www. socialcraft. eu са започнали едва на 30.07.2018 г. В тази част заключението е неясно и неточно, защото съвсем логично е, ако сайтът не е съществувал към 26.07.2018 г., какъвто извод експертът е формирал при отговора на въпрос № 2 от експертизата, същият да не отговаря на определените изисквания. Нещо, което не съществува, със сигурност не отговаря на поставените от страните изисквания, поради което за вещото лице би следвало да отговори негативно на поставения въпрос с оглед заключенията си относно момента на създаване на процесния сайт. Следователно от заключението на вещото лице, на което се позовава съдът, а и бенефициерът в процеса на домогването си да докаже неистинността на съдържанието на оспорения документ, следва, че към момента на съставянето на приемо-предавателния протокол за приемане на изпълнението е било невъзможно сайтът, предмет на договора, да бъде www. socialcraft. eu, т. к. към този момент такъв не е съществувал. Обратен извод не следва и от отговора на въпрос № 1 от експертизата. Съдържанието на въпроса, поставен към експерта, е следното: "Съответства ли завършеният сайт на всички, заложени в проекта, договорите и в основанията на оспорения акт технически параметри"? Очевидно е, че тук направеният анализ касае съответствието на конкретния сайт със заложените изисквания. На вещото лице не е поставян въпросът дали сайтът, предмет на договора и на предаденото изпълнение, е www. socialcraft. eu или някой друг. Предмет на изследване е било съответствието на този сайт с изискванията към 26.07.2018 г. и моментът на създаването, респ. завършването му. Затова се явява неправилно позоваването от първоинстанционния съд на заключението на вещото лице, което според съда е в смисъл, че сайтът, създаден по Програмата за трансгранично сътрудничество е именно www. socialcraft. eu, а другият сайт - https: //socialcraftsproject. wordpress. com, е само със спомагателен характер. Такива изводи на вещото лице са недопустими или най-малкото неотносими, т. к. излизат извън рамките на поставените му задачи, а формирането на заключението на АС - Благоевград единствено върху тях, е неправилно и е довело до неправилно приложение на материалния закон. Неверността на твърдението, че сайтът, предмет на изпълнението, е www. socialcraft. eu, създава съмнения за евентуална симулация при съставянето на приемо-предавателния протокол от 18.10.2019 г. Доколкото обаче по отношение на този документ не е откривано производство по чл. 193 ГПК, респ. по чл. 164, ал. 3 ГПК, то доказателствената му стойност се цени с оглед всички доказателства по делото. Съдържанието му не следва да бъде кредитирано, т. к. в него е записано, че сайтът, предмет на изпълнението, предадено на 26.07.2018 г., се намира на Интернет адрес, за който е установено с приета по делото съдебно-компютърна техническа експертиза, че не е съществувал към този момент. На следващо място, неправилно при преценката досежно оспорването истинността на процесното уведомление съдът е приел, че аргумент за невярното му съдържание представлява и фактът, че от страна на ответника не са представени документи, от които да се установява по категоричен начин факта на посочване на уеб адреса https: //socialcraftsproject. wordpress. com. Същият не е носил тежестта да докаже истинността на твърдението си, обективирано в издадения официален документ, т. к. по отношение на него съществува оборима материална доказателствена сила, като в случай на оспорване по реда на чл. 193 ГПК, съгласно предписанието на ал. 3, тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва, в случая – жалбоподателят в първоинстанционното производство. Следователно, непредставянето на допълнителни доказателства, които да подкрепят истинността на факта, обективиран в официалния документ от страна на неоспорващия го субект, е недопустимо да бъде в негов ущърб, както неправилно е приел АС - Благоевград. Обратно, съдържанието на волеизявлението, обективирано в уведомление за нередност от 20.03.2019 г., не се опровергава и от всички останали доказателства, представени в рамките на първоинстанционното производство. Изложеното води до извод, че не се установява по безспорен начин, че съдържанието на оспорения официален свидетелстващ документ, наименуван "уведомление за съмнение за нередност" от 20.03.2019 г., в частта, в която е посочен уеб сайтът https: //socialcraftsproject. wordpress. com, е невярно. Неправилен се явява обратният извод на първоинстанционния съд. Доколкото правните изводи на съда относно вменените нарушения са формирани върху заключението, че сайтът, предмет на изпълнението, е www. socialcraft. eu, което от своя страна е неправилно, и доколкото не е доказана неистинността на факта, че уеб сайтът https: //socialcraftsproject. wordpress. com е предмет на приетото изпълнение на 26.07.2018 г., то следва извод, че формираните изводи на съда са несъответни на материалния закон, т. к. в конкретния случай следва да се преценява съответствието с изискванията на сайта, намиращ се на адрес https: //socialcraftsproject. wordpress. com, а не това на www. socialcraft. eu, каквото е сторено в първоинстанционното производство. Преценката относно това съответствие означава да бъде съобразено доколко сайтът https: //socialcraftsproject. wordpress. com отговаря на заложените критерии, а именно дали същият е на три езика (WCAG 2. 0 – ниво АА, минимум), с ограничен достъп на партньорите и УО и механизъм за провеждане на открити консултации на три езика. По делото не съществува спор, че сайтът https: //socialcraftsproject. wordpress. com не отговаря на изискванията, които са поставени със сключването на договора между страните, нито към момента на предаването на изпълнението, нито към сегашния такъв. От страна на представител на бенефициера в открито съдебно заседание, проведено на 22.10.2019 г. дори е заявено, че този сайт е любителски, временен, докато от IT-специалисти бъде изработен другият, истинският сайт, поради което следва извод, че действително се констатира пълно неизпълнение на задълженията по сключения договор, а именно – изработен е сайт, но същият не отговаря на заложените критерии. В тази връзка е неправилен изводът на съда за липса на извършено нарушение на правото на ЕС, в частност на визираните в акта норми на чл. 30 от Регламент 966/2012 г., във вр. с чл. 4, ал. 8 Регламент № 1303/2013 г. Нарушението правилно е определено като основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ и квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 Наредбата за посочване на нередности, обуславяща упражнената от УО властническа компетентност за налагане на финансова корекция. В тази връзка следва да се посочи следното: Съгласно чл. 4, § 8 Регламент 1303/2013 Комисията и държавите-членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с изискванията на член 33, член 36, § 1 и член 61 от Финансовия регламент. Съгласно чл. 33, § 1 Регламент 2018/1046, бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват принципите на икономичност, ефективност и ефикасност. Принципът на икономичност изисква ресурсите да се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добра цена. В случая този принцип е нарушен, т. к. предоставените ресурси, представляващи безвъзмездна финансова помощ, са използвани за заплащането на услуга, състояща се в изработката на сайт, който при предаването му, а и след това, не е отговарял на заложените критерии. Пълното неизпълнение на сключения договор безспорно води до разходване на средства в неподходящо количество, качество и не на най-добра цена. От друга страна, принципът на ефикасност изисква да бъде постигнато най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите. В конкретния случай и това не е постигнато, защото дейността, предмет на изпълнението, в цялост не е осъществена, както е заложено, поради което очевидно не са постигнати и целите на проекта. Принципът на ефективност от своя страна изисква да се определи степента, в която се постигат поставените цели, посредством предприетите действия. Т. к. поставените цели обективно е невъзможно да бъдат постигнати при наличие на пълно неизпълнение на договорните задължения, то следва, че е нарушен и този принцип. При тези аргументи следва изводът, че е налице нарушение на чл. 4, § 8 Регламент 1303/2013 г., допуснато с извършените плащания по договор, който не е надлежно изпълнен спрямо уговореното, което правилно е квалифицирано като основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ. Доказан се явява и третият елемент от фактическия състав на нередността по чл. 2, т. 36 Регламент (ЕС) № 1303/2013, а именно - нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС. Финансовото отражение на нарушението върху бюджета на общността се изразява в нарушаване на принципите за разходване на средствата, предоставени под формата на безвъзмездна финансова помощ, и по-специално тези на доброто финансово управление, а именно: ефективност, икономичност и ефикасност. В случая като е допуснато да бъдат заплатени средства за изработен сайт, който не отговаря на заложените изисквания в пълнота и това е довело до пълно неизпълнение на договора, е нарушена разпоредбата на чл. 4, § 8 Регламент 1303/2013 г., представляващо основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ. В акта на НО коректно са изложени съображения за определения от органа процентен показател, който в случая е в предвидения в цитирания подзаконов акт максимален размер. Правилно органът не е констатирал основания за намаляване на предвидения размер от 100 %, доколкото не са изпълнени задълженията по договора, за което са заплатени средства, представляващи безвъзмездна финансова помощ. Финансовата корекция като административна мярка има за цел да възстанови фактическото положение отпреди нарушението, като върне в бюджета на общността размера на средствата от ЕСИФ, който е неправомерно разходван. Законосъобразно е определена и основата, формирана спрямо стойността на допустимите разходи по засегнатия договор, финансиран изцяло със средства на ЕСИФ. Следователно, като е отменил решението на НО, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Издаденото от НО решение е законосъобразно, поради което първоинстанционната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По отношение на твърдението за неправилност на първоинстанционното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът не сочи конкретни доводи, обосноваващи порока по чл. 209, т. 3, предложение 2-ро АПК. Налице е бланкетно твърдение за наличието му, поради което и във връзка с предписанието на чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция не дължи служебно произнасяне по него. Съдът е приел представените доказателства, изяснил е правнорелевантните факти по делото, надлежно е обсъдил доказателствата и относимите доводи на страните, като вярно е издирил и приложимата правна уредба. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след логически анализ на всички доказателства, при правилно установена фактическа обстановка, обжалваното решение се явява обосновано. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции е основателна и следва да бъде уважена. Размерът на същото съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата на заплащането на правната помощ на 200, 00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2-ро АПК, Върховният административен съд, седмо отделение