Решение № 791 от 24.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1450/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна и частна жалба на Е. Илиев, срещу Решение 6737 от 11.11.2022 г. и Определение 9820 от 14.12.2022 г., постановени по адм. дело 7783/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Счита обжалваното определение, с което е отхвърлено искането му за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи искането му за изменение на присъдените на ответника разноски в посочения от него размер. Ответната страна, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петрова взема становище за неоснователност на жалбите, съответно за правилност на обжалваните съдебни актове. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Жалбите са подадени в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявения от Е. Илиев Срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) на основание чл. 203, ал. 1 АПК иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, претърпени в резултат на отменени заповеди на изпълнителния директор на ответника за прекратяване на служебното му правоотношение, мораторна лихва върху главницата и законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане. Неимуществените вреди основава като лишаване от възможността за натрупване на професионален опит. С оглед обстоятелствата изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която е направил и своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният иск. За да постанови този резултат е приел, че е налице първата от законовите предпоставки по чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, отменени като незаконосъобразни заповеди за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца, но по делото не е доказано настъпване на вреда в пряка причинна връзка с незаконосъобразните административни актове. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е нарушено, решението на съда е мотивирано съгласно изискването на закона. Неоснователни са доводите, че съдът е допуснал нарушение, като не е дал указания на ищеца да представи доказателства за претърпените неимуществени вреди. В определението си за насрочване на делото съдът изрично е указал на ищеца, че върху него тежи доказателствената тежест да установи обстоятелствата на които основава предявения иск, като за него не съществува задължение да указва какви конкретни доказателства могат да установят сочените от страната факти. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие, реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая е установена първата законова предпоставка, но не се доказват останалите кумулативно изискуми се от закона, което обуславя неоснователност на предявения иск. Несъстоятелно е соченото в касационната жалба, че решението е необосновано. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени тези фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Несъгласието на страната с правилните изводи не съда не основава необоснованост на решението. Обжалваното решение е постановено и при правилно приложение на закона. По силата на чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган, отменени по съответния ред. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая не е доказано засягане в гореописания аспект, при което претенцията за обезщетение се явява неоснователна. Ищецът определя неимуществената вреда като лишаване от възможността за натрупване на професионален опит, тъй като в периода, за който се претендират вредите, не е изпълнявал функциите, определени с длъжностната му характеристика, чрез реално изпълнение на възложени му служебни задачи. Счита, че лишаването от професионален опит е пречка за реализиране на права по възникване и развитие на служебно правоотношение. Както правилно е приел и първоинстанционния съд, лишаването от възможност да се полага труд, да се получава трудово възнаграждение за положен такъв, евентуално увеличаване на размера на възнаграждението при определени в закона предпоставки може да основе понасяне на имуществени, а не на неимуществени вреди. Професионалният опит се доказва с официални документи за трудов стаж, служебен стаж, осигурителен стаж, каквито удостоверителни документи ищецът твърди, че притежава. Отделно от това, по делото не се установява невъзможност за професионална реализация на ищеца поради липса на професионален опит. На обезщетение подлежат нанесени вреди тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Такива обстоятелства по делото не са доказани. При приложението на чл. 52 ЗЗД съдът следва да прецени естеството и характерът на причиненото страдание не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, а съобразно установени и доказани конкретни факти, от които тя произтича, при съобразяване и с общите схващания за справедливост, основаващи обезщетяването им. Обосновано и при правилно приложение на закона в случая съдът е приел неоснователност на предявения иск, при недоказано настъпване на твърдени вреди и то в пряка причинна връзка от отменения акт. По изложените съображения решението на съда, с което е отхвърлен предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е неоснователно. Искането на ответника по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, поради което следва да бъде осъден касационният жалбоподател да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за осъществената правна защита от юрисконсулт. Частна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК, с което е отхвърлено искането на ищеца за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ при отхвърляне на иска съдът присъжда в полза на юридическите лица възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съответния вид дело в случая е административно с материален интерес и възнаграждението е в размер от 100 до 360 лева, съгласно чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, в които рамки е определено възнаграждението с обжалваното решение. Неоснователно е позоваването на разпоредбата на чл. 25а, ал. 3 от Наредбата с оглед осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт на ответника, което се изразява освен в предоставяне на писмен отговор по исковата молба и с отделно становище по спора представено по делото преди провеждане на откритото съдебно заседание. Неоснователни са и доводите за липса на процесуално представителство от надлежно оправомощен представител. По делото е представено пълномощно от упражнилия представителната власт юрисконсулт от 14.10.2022 г. след назначаване на нов изпълнителен директор, а такова не е и необходимо с оглед разпоредбата на чл. 34, ал. 4 ГПК при положение, че даденото вече такова не е оттеглено. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение