Решение № 5872 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9256/2012 г.

Решение № 5872 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9256/2012 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Вахид Голзадех, гражданин на Иран подадена чрез адв. Снежана Стоилова от САК срещу решение № 2652 от 16.05.2012 г. по адм. д. № 3095/2012 г. на Административен съд София - град. с доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено и решено по същество. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореното решение на АССГ е правилно, постановяването на което е съобразено с процесуалните правила и приложимия материален закон. С обжалваното решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Вахид Голзадех, гражданин на Иран, срещу решение № 116/10.02.2012 г. на Председателя на Агенцията за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че Вахид Голзадех е пристигнал в България, нелегално м. декември 2010 г. от Турция. Подал е молба за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут с доводи, че има основателни опасения за живота му, тъй като бил преследван от официалните власти в Иран, във връзка с незаконното напускане на страна си през 2006 г., когато живял две години в Кипър. Там сменил религията си и понастоящем бил християнин. След двегодишния си престой в Кипър отново се завърнал в Иран. На летището бил арестуван и разпитван относно причината за напускане на страната си. Разказвал е, че по този повод получил присъда от една година затвор, но бил освободен поради заплащане на парична гаранция. Твърдял е също така, че се е отклонил от военна служба, която заедно с промяната на религията се наказвало тежко и това го мотивирало да напусне отново страната си през 2010 г., когато през Турция влязъл нелегално в България и поискал статут на бежанец и хуманитарен статут. В проведените с него две интервюта дава различни обяснения. Причината да напусне Иран е заплаха за живота му и живота на членовете на семейството му. Не е имал взаимоотношения с официалните власти дори и поради твърдяното отклонение от дослужване на военна служба, не е преследван по етнически или религиозни причини. Противно на твърденията на касатора, съдът е обсъдил доказателствата и релевантните за спора факти, въз основа на чийто анализ е извел обоснован извод за законосъобразност на обжалваното решение на председателя на ДАБ за отказан статут на бежанец и хуманитарна закрила на касатора Вахид Голзадех, гражданин на Иран. Правилно е приета липсата на законовите предпоставки за предоставяне на статут на бежанец. От данните по делото не се установяват чужденецът да е бил подложен на преследване в страната си по произход по визираните в чл. 8 от ЗУБ причини, което да се състои в нарушаване на негови основни права посредством тежки по естество или повторяемост действия /ал. 4/. Съдът е обсъдил този факт и основателно е счел за неотносими опасенията на жалбоподателя за претендирания статут. Правилно е прието и това, че не е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и чл. 15 буква "в" от Директива 83/04. Изводът за законосъобразно прилагане на нормата на чл. 9 от ЗУБ е обоснован. За признаване на хуманитарен статут следва чужденецът да е бил принуден да напусне страната си поради заплаха за живота, сигурността и свободата на основата на излагане на реална опасност от тежки посегателства с оглед ал. 1, т. 1 - 3 от цитираната норма. В случая събраните доказателства не налагат подобен извод, като от преценката на обстановката в Иран и бежанската история на жалбоподателя сочат, че напускането на страната не е свързано с реална и тежка лична заплаха срещу живота и личността му като гражданско лице по смисъла на ЗУБ. По отношение на жалбоподателя не са налице сериозни и потвърдени основания да се приеме, че Иран създава опасност за живота и здравето му. Не за всеки гражданин на Иран съществува опасност за живота и здравето му. Това следва да се прецени с оглед конкретната бежанска история. Представената от жалбоподателя бежанска история и подробните справки за политическата обстановка в Иран и по-конкретно в гр. Техеран, където е роден, живял и работил, налагат извод, че не са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут. Неоснователно е възражението в касационната жалба за нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Съдът е обсъдил липсата на достоверни доказателства, които да обуславят действителност на твърденията за основателен страх у кандидата, че при завръщането му в Иран ще бъде подложен на дискриминационно отношение и преследване. Като такова следва да се приеме и твърдението, че неспокойната и непредсказуема обстановка в Иран не е съпоставена с текста на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ ЕО на СЕО. Както административният орган, така и съдът, са обсъдили приложимото към случая общностно право /вкл. и Решение № С-465/07 г. на съда в Люксембург/ и обосновано са приели, че независимо от съществуващите данни, че положението на човешките права в страна се влошава, опасността по отношение на чужденеца е само вероятна. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,