Решение № 4835 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14248/2013 г.

Решение № 4835 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14248/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив и на Севда Хрельова Караджова от гр. Карлово срещу решение № 1969 от 09.09.2013 г. по адм. д. № 3911/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, II отделение, ХVII състав. I. По касационната жалба на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив. С тази жалба се атакува решението на съда, в частта му, с която решение № 319 от 21.11.2011 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, е отменено, в частта му, с която административният орган е отхвърлил жалбата на Севда Хрельова Караджова от гр. Карлово срещу разпореждане № 4412067316/протокол Ра-12 от 05.01.2012 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив. Оплакванията са за нарушение на материалния закон и са свързани с твърдяно от касатора неправилно прилагане на института на погасителната давност. Иска се отмяна на съдебния акт в цитираната му част и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата - Севда Хрельова Караджова, от гр. Карлово, моли съдебното решение, в обжалваната му част, да бъде оставено в сила по съображения, изложени в отговор. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок от страна с правен интерес и процесуално е допустима, а разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: С решение № 319 от 21.11.2011 г., в тази му част, директорът на ТП на НОИ - гр. Пловдив, е приел, че остатъкът от дълга на Караджова към 06.01.2012 г. е в размер на 21 870,46 лв., представляващи главница за времето от 01.01.2002 г. - 31.12.2011 г. в размер на 11 551,40 лв. и 10 319,06 лв. лихви за минало време, които суми са дължими. В хода на изпълнителното производство пред ТД на НАП, на 28.06.2012 г. Караджова е направила възражение за давност и с писмо изх. № 94-00-5648#4 от 30.07.2012 г. на директора на Дирекция "Събиране" при ТД на НАП - гр. Пловдив, случаят е поставен за разглеждане на РУСО - гр. Пловдив. Предметът на спора в тази му част се е свеждал до това: за времето от 01.01.2002 г. - 31.12.2011 г. налице ли е период, за който вземанията на ТП на НОИ са погасени по давност, предвид разпоредбата на чл. 115, ал. 1, предложение първо КСО, предвиждаща 5-годишен давностен срок. Според чл. 171, ал. 1 ДОПК и чл. 115, ал. 1 КСО, (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 41 от 2007 г., доп., бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.), вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. Следователно за вземанията за 2002 г. началният срок е 01.01.2003 г. и е изтекъл на 01.01.2008 г., за вземанията за 2003 г. началният срок е 01.01.2004 г. и е изтекъл на 01.01.2009 г., за вземанията за 2004 г. началният срок е 01.01.2005 г. и е изтекъл на 01.01.2010 г., за вземанията за 2005 г. началният срок е 01.01.2006 г. и е изтекъл на 01.01.2011 г., за вземанията за 2007 г. началният срок е 01.01.2008 г. и е изтекъл на 01.01.2012 г., за вземанията за 2008 г. началният срок е 01.01. 2009 г. и изтича на 01.01.2013 г. В тази връзка е съществено да бъде установено към кой момент давността е прекъсната. Пред вид спорния период, който обхваща времето от 01.01.2002 г. - 31.12.2011 г. следва да се имат пред вид разпоредбите на чл. 115, ал. 2 КСО (сега ал. 3) в редакциите им от доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г. до бр. 77 от 04.10.2011 г. Всички те предвиждат прекъсване на давността с влизането в сила на разпореждането за установяване на вземането - чл. 115, ал. 2, т. 1 КСО. В конкретния случай разпореждането за установяване на вземането е разпореждане № 4412067316/протокол Ра-12 от 05.01.2012 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, а не разпореждане № 4412067316/протокол ПР-3586 от 09.12.2011 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив. С последното се отменя предходно разпореждане от 30.06.2000 г. и последващите разпореждания и се отпуска пенсия на основаниие - чл. 68, ал. 4 КСО, считано от 06.12.2009 г. без да се установява размера на дълга - главница и лихви. Но предвид обжалването му първоначално пред директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив и впоследствие по съдебен ред, разпореждане № 4412067316/протокол Ра - 12 от 05.01.2012 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, не е влязъл в сила административен акт. В случая е приложима хипотезата на чл. 115, ал. 2, т. 3 КСО (сега ал. 3), съгласно която давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. Видно от преписката на ТД на НАП - гр. Пловдив, която се съдържа по първоначалното дело, това е съобщение за доброволно изпълнение изх. № 0559 - 000002 от 14.06.2012 г., издадено на основание чл. 221 ДОПК от публичен изпълнител в Дирекция "Събиране" при ТД на НАП - гр. Пловдив. Ето защо се приема, че давността е прекъсната на 14.06.2012 г. От изложеното се налага извода, че за процесния период погасени по давност са вземанията на НОИ от 2002 г. до 2007 г. включително, а за тези от 01.01.2008 г. до 31.12.2011 г., давностният срок не е изтекъл. При това положение първоинстанционният съд незаконосъобразно е отменил решение № 319 от 21.11.2011 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив във втората посочена част. В мотивите към първоинстанционното решение в тази му част неправилно е прието, че вземанията на НОИ до 31.12.2008 г. са погасени по давност, както и че давността е прекъсната с разпореждане № 4412067316/протокол ПР-3586 от 09.12.2011 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив. В тази връзка следва да се имат предвид съображенията, изложени в тези мотиви. Не е преценено също така, че след като съдът констатира, че само за част от спорния период вземанията на НОИ са погасени по давност, то решението на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, в тази му част, следва да бъде отменено частично, а не изцяло. II. По касационната жалба на Севда Хрельова Караджова от гр. Карлово. С цитираната се атакува съдебния акт в частта му, с която е отхвърлена жалбата срещу решение № 319 от 21.11.2011 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, в частта му, с която е потвърдено разпореждане № 4412067316/протокол ПР-3586 от 09.12.2011 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, по съществото на спора, с което обжалвания административен акт да бъде отменен. Претендира се присъждането на разноски. Ответникът - Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив моли решението да бъде оставено в сила в цитираната му част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съдебният акт, в оспорената му част, не страда от визираните в тази касационна жалба отменителни основания. По първоначалното дело е било установено, че с разпореждане № 159 от 30.06.2000 г., на Севда Хрельова Караджова от гр. Карлово, е отпусната пенсия за изслужено време и старост по чл. 2, ал. 1 ЗП (отм.), считано от 06.12.1999 г. Към документите за осигурителен стаж кандидатстващата за пенсия е представила удостоверение обр. УП-30 изх. № 1545 от 17.02.2000 г., издадено от осигурителя СД "Маргарита-62" със седалище и адрес на управление в гр. Карлово. В това удостоверение е посочено, че Караджова е работила като "продавач-консултант" в периодите 01.01.1990 г. - 31.12.1990 г.; 01.03.1991 г. - 31.01.1992 г.; 01.07.1995 г. - 31.07.1996 г. Цитираният осигурителен стаж е взет предвид при отпускане на пенсията. От решение № 522 от 29.01.1991 г. по ф. д. № 1619/91 г. по описа на Пловдивския окръжен съд се установява, че едва към тази дата КФ "Маргарита-62 КТ" е вписана в регистъра за фирми на граждани. Следователно преди датата на регистрацията на фирмата е невъзможно Караджова да е полагала трудов и осигурителен стаж в тази фирма. При извършената от контролните органи на ТП на НОИ проверка в СД "Маргарита-62-Тотев сие", резултатите от която са обективирани в протокол вх. № 2105 от 07.10.2011 г., е установено, че дружеството в ликвидация не е имало наети работници и служители, управителите не са сключвали трудови договори с такива, не са издавали документи обр. УП 30 и не са подписвали разплащателни ведомости. По молба на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, е образувано предварително производство № 8824/2012 г. по описа на Районна прокуратура гр. Пловдив. В постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 20.01.2013 г. е било прието, че през 2000 г. Невенка Четинова е съставила неистински официални документи, сред които е и удостоверение обр. УП 30 изх. № 1545 от 17.02.2000 г. Установено е по безспорен начин, че Севда Караджова и други лица, също през 2000 г., съзнателно са използвали тези неистински документи пред РУСО - гр. Пловдив. Независимо от изложеното е прието, че относителната давност за преследване на извършените престъпления е изтекла през 2005 г., а към 2008 г. е изтекла и абсолютната давност за наказателно преследване. По тези съображения предварителното производство е приключило с отказ за образуване на досъдебно производство и преписката е прекратена. Както в обясненията си от 04.12.2012 г., дадени в предварителното производство, така и в съдебното заседание, състояло се на 21.03.2013 г., Караджова никога не е твърдяла, че е работила като продавач-консултант, а същата е ползвала цитираното удостоверение обр. УП 30, в което е записана именно такава длъжност. По делото е било безспорно установено, че трудовите договори са подписвани за управител на дружеството от счетоводителката Четинова, без същата да има пълномощия за това. Цитираното лице не е служител на Събирателното дружество, а само е осъществявала счетоводно обслужване на фирмата. Контактите на Караджова са с единствено с Четинова и ако първата има претенции да докаже трудов и осигурителен стаж за спорния период, то тя следва да го стори именно на база тези контакти, но не и чрез документ, издаден от СД "Маргарита-62-Тотев сие" При това положение правилно първоинстанционният съд, обсъждайки подробно прецизно събраните по делото писмени и гласни доказателства е стигнал до извода, че на Караджова не се е дължала пенсия до 06.12.2009 г., както и че при подаване на документите си за отпускане на пенсия тя е била недобросъвестна. По изложените съображения тази касационна жалба се възприема като неоснователна, а решението в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно, се оставя в сила. С оглед изхода на делото пред касационната инстанция в полза на ТП на НОИ гр. Пловдив е присъждат разноски в размер на 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба на Караджова е неоснователна и по нея не се дължи адвокатско възнаграждение, а за осъществената защита по първата жалба се присъжда сумата 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,