Решение № 59 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6491/2014 г.

Решение № 59 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6491/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Тодор Бориславов Цончев срещу решение № 126/01.04.2014 г., постановено от Великотърновския административен съд по адм. д. № 993/2013 г. С обжалваното решение са отхвърлени обективно съединените искове на Тодор Цончев против Община Велико Търново, за заплащане на обезщетение за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди. Със същото решение, ищецът е осъден да заплати на ответника и направените от последния разноски по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведени са всичките основания за касационно обжалване, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Община Велико Търново оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищеца в разултат на незаконосъобразните действия на главния архитект на общината във връзка с издаването на оттегленото впоследствие разрешение за строеж № 9/09.01.2007 г. Приел е, че имуществените вреди, чието обезщетяване се иска се изразяват в заплатени от ищеца такси и разходи за издаване на скица, виза за проектиране, архитектурен проект, конструктивен проект, технически паспорт на строежа, такса за одобряване на проектите и за издаване на разрешението за строеж, както и направените разноски по воденото на административни дела пред АСВТ и ВАС. Прието е, че претендираните неимуществени вреди са за болки и страдания, изразяващи се във влошено здравословно състояние и развитие на хипертонична болест на сърцето и стенокардия вследствие на стреса, на който е бил подложен при водените години наред съдебни дела. Съдът е приел за установено, че разрешението за строеж е издадено за ремонт и преустройство на навеса, който е съществувал в УПИ № 257002 в м. "Голямата ливада" в землището на с. Войнежа, който парцел е бил съсобствен на ищеца и дружество "Ловец". Разрешението за строеж е било за ремонт и преустройство на навеса с цел обособяване на канцеларии, с разгъната застроена площ от 104 кв. метра. По повод жалба на дружество "Ловец" срещу издаденото разрешение за строеж, главният архитект на Община Велико Търново оттегля издаденото разрешение, което е направено със становище с рег. Индекс № 94/23.03.2007 г. Оттеглянето е потвърдено с влязло в сила решение на Великотърновския административен съд, което от своя страна е потвърдено с решение на Върховния административен съд. Впоследствие е издадена заповед № ДК-02-СЦР-69/08.06.2012 г. на началника на РДНСК-Северен централен район, с която е било разпоредено премахване на незаконен строеж "навес-преустройство", извършен след издаденото и впоследствие отменено разрешение за строеж. Тази заповед е отменена с влязло в сила съдебно решение на АСВТ, потвърдено с решение на ВАС. След като е посочил законоустановените предпоставки за уважаване на иск с пр. осн. чл. 1 от ЗОДОВ, съдът е приел, че вредите, които ищецът претендира произтичат от издадено незаконосъобразно разрешение за строеж, което впоследствие е оттеглено. Съдът е приел, че в случая става въпрос за акт с позитивно съдържание, което по никакъв начин не засяга неблагоприятно правната сфера на ищеца. По натам в решениет си, съдът е посочил, че в мотивите на съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу оттеглянето, съдът е приел, че не е спазена процедурата по чл. 185, ал. 2 и чл. 183, ал. 2 от ЗУТ. Съдът е посочил, че в решението, с което е отменена заповедта на РДНСК е прието, че не е било необходимо издаване на разрешение за строеж по отношение на извършените от ищеца строителни работи съгласно чл. 151 от ЗУТ. Съдът е формирал извод, че от приетото за установено в посочените съдебни решения, не може да се направи извод за материална незаконосъобразност на издаденото разрешение за строеж, тъй като съдът потвърдил оттеглянето на разрешението за строеж не е изследвал въпроса, дали е трябвало да се издава разрешение за строеж. Административният съд е приел в обжалваното решение, че този въпрос не може да се разглежда наново в производството, образувано пред него при наличието на влезли в сила съдебни актове. Съдът е посочил, че съдебното решение, с което се отменя заповедта на началника на РДНСК-СЦР за премахване на незаконен строеж, коментира вече извършените строителни дейности, но не и обема строителни дейности, каквито са били предвиждани да бъдат осъществени с издаденото разрешение за строеж. Съдът е приел, че въз основа на това съдебно решение не може да се приеме изначалната липса на основание за издаването на разрешението за строеж. Съдът е приел, че в случая не са налице незаконосъобразен административен акт и претърпени вреди от действието на този акт. Посочил е, че административният акт, чиято незаконосъобразност е установена по надлежния ред е заповедта на началника на РДНСК за премахване на незаконния строеж, но в случая ищецът не претендира вреди от този акт. Съдът е посочил, че дори да се приеме, че не е било необходимо издаването на разрешение за строеж, няма установени вреди, които да са произлезли от издаденото разрешение. Приел е, че заплатените от ищеца такси и разходи за издаване на скица, виза за проектиране, архитектурен проект, конструктивен проект, технически паспорт на строежа, такса за одобряване на проектите и за издаване на разрешението за строеж, не представляват вреди, а и за тях не са представени доказателства за реалното им извършване. Съдът е приел, че не представляват вреди и разноските, заплатени от ищеца по водените административни дела, приключили не в полза на ищеца. Посочил е, че няма право основание загубилата делото страна, да търси вреди от противната страна-административен орган, претърпени в резултат на постановения съдебн акт по ЗОДОВ. Допускането на обезщетяването по реда на ЗОДОВ на загубилата делото страна срещу административиня орган, за разноските, за които е осъдена по административните дела, би означавало заобикаляне на закона. Съдът е отхвърлил иска за присъждане на неимуществени вреди, приемайки, че заболяванията на ищеца са доказани от съдебно-медицинската експертиза, но не е доказана пряката причинно-следствена връзка между тях и незаконосъобразен административен акт. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е частично неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В конкретния случай се касае за поредица от издадени индивидуални административни актове, които засягат правната сфера на ищеца, тъй като са във връзка с притежавания от него имот. Безспорно е, че началото на тази поредица е поставено с издаването на разрешение за строеж № 9/09.01.2007 г., издадено от главния архитект на Община - Велико Търново. Безспорно е също така, че това разрешение за строеж е оттеглено от административния орган, който го е издал. От съдържанието на Заповед № ДК-02-СЦР-68/08.06.2012 г. на началник на РДНСК-В. Търново се установява, че във връзка с оттеглянето на разрешението за строеж, изграденото е преценено като незаконен строеж и е разпоредено премахването му. Установено е от съда, че тази заповед за премахване на строежа е отменена с влязло в сила съдебно решение, в мотивите на което, съдът е приел, че извършеното преустройство попада в изключението на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, за което не се изисква издаване на строително разрешение. В основата на исковите претенции на ищеца е твърдението му за незаконосъобразност на строителното разрешение, чието издаване не се е изисквало с оглед вида и същността на преустройството и приложимите разпоредби от ЗУТ. По този съществен за спора въпрос, административният съд не е изложил мотиви. Съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от АПК, която регламентира, че когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Следователно, по силата на сочената разпоредба, административният съд, сезиран с исковете за присъждане на обезщетение е следвало да изложи съображения относно законосъобразността на издаденото строително разрешение и по конкретно, налице ли са били материалноправните предпоставки за издаването му. Липсата на мотиви по съществения за спора въпрос е съществено процесуално нарушение. Не става ясна волята на съд относно преценката му за законосъобразността на разрешението за строеж. Липсата на мотиви по този съществен за спора въпрос препятства и проверката на касацинната инстанция. По отношение на иска за присъждане на неимуществени вреди, съдът е допуснал и друго съдопроизводственото нарушение, като не е изискал уточняване от страна на ищеца, на периода, за който искът е предявен. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като неправилно решението на административния съд в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени суми за такси и разходи за издаване на скица, виза за проектиране, архитектурен проект, конструктивен проект, технически паспорт на строежа, такса за одобряване на проектите и за издаване на разрешението за строеж, както и в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на неимуществени вреди. Решението в посочените части следва да се отмени, а делото се върне в посочената част за ново разглеждане от друг съдебен състав на административиня съд. Правилно е решението на съда, в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направените от ищеца разноски по адм. д. № 189/07 г. по описа на АСВТ и адм. д. № 408/08; 6515/11 и 11109/11 по описа на ВАС и по изпълнителните дела № 860/2009 г. и № 262/2012 г. Разноските по посочените дела са направени във връзка с обжалването на оттеглянето на разрешението за строеж, като жалбата е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение. Правилен е изводът на съда за липса на пряка причинно-следствена връзка с издаденото разрешение за строеж, тъй като разноските по тези дела са направени във връзка с обжалването на друг индивидуален административен акт. С оглед изхода на делото следва да се измени и решението в частта за разноските, като присъдените в полза на ответника следва да се редуцират до сумата от 52 лева. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд