Решение № 7089 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4002/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. С., гражданин на Сирия, чрез адвокат С. Нитова против решение 2444/14.03.2025 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. дело 400/2025 г., с което е отхвърлената жалбата му срещу решение 748/21.01.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Твърди, че е напуснал Сирия, поради наличие на заплаха за живота и сигурността му. Актуалната обстановка в Сирия е несигурна. Жалбоподателят не може да се ползва от ефективна защита в Сирия. На основание чл. 8, ал. 6 ЗУБ счита, че опасенията от преследване могат да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си на произход. Поддържа, че са налице и основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 и ал. 5 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не може сигурно да пътува в страната, да получи достъп до района където е живял и се очаква да се установи. Позовава се на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, според която норма хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер. Искането е за отмяна на решението. Ответникът - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрк. Е. Хичовски оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Представя справка от 19.05.2025 г. за актуалната обществено - политическа обстановка в Сирия. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспореното решение 748/21.01.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на М. Д. С., гражданин на Сирия, роден на [дата]., е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал.1, т. 2 и 4 ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и 9 ЗУБ. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в установената (от закона) писмена форма. Съдът не е констатирал нарушения в административното производство, които да са ограничили правото на защита на чужденеца, търсещ закрила. Изискано е становище на ДАНС съгласно чл. 58, ал.10 ЗУБ. Проведено е интервю, в което търсещият закрила е изложил причините за напускане страната на произход. Интервюто е проведено в присъствието на преводач от арабски език. За проведеното интервю е съставен протокол съгласно чл. 63а, ал. 3 ЗУБ, в който е отразено, че молителят е изложил всички причини, поради които е напуснал страната си и не желае да се върне в нея, подписал е изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него в съответствие с чл. 63а, ал. 9 ЗУБ. Съдът е констатирал, че е налице разместване в името на молителя - бащино и фамилно - С. (бащино) и Д. (фамилно), които се извеждат като изрично вписани в оспорения акт. По приложението на материалния закон съдът е приел, че административният орган е извършил преценка на всички факти, посочени от молителя и на писмените доказателства по делото и законосъобразно е приел, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ или хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. От фактическа страна съдът е установил, че М. Д. С., от мъжки пол, роден на [дата]. в Сирия, адрес гр. Дума, обл. Риф Дамаск, [ЛНЧ], етническа принадлежност [етническа принадлежност], религия: [вероизповедание], семейно положение неженен е подал молба за закрила на 03.09.2024 г. В проведеното интервю молителят е заявил, че е напуснал Сирия на 15.08.2024 г., нелегално, за Турция, където останал около 2 седмици. Преминал в България нелегално на 02.09.2024 г. през отвор в оградата /с други хора/. Ходили 10 часа в гората, после били качени в кола от трафикант и откарани в Харманли, където се предали на полицията. Не е арестуван или осъждан в Сирия. Не сочи да е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност. Не е участвал в религиозни организации. Виждал е представители на международни организации там, където живее, но не е знаел кои са. Разведен е. Майка му, брат му и сестрите му живеят в Сирия. Няма роднини в друго населено място. Има начално образование, работил е като шеф готвач. Служил е в периода от 2010 г. 2012 г. като гвардеец /охрана/. Не е членувал в политическа партия или въоръжена групировка. Напуснал Сирия заради войната, тъй като ако бил останал, щели да го мобилизират, а не искал да воюва. Икономическото положение било много лошо, нямало условия за живот. Знаел какво се случва в Сирия, но имало хаос и не бил оптимист за бъдещето на страната. Бил свидетел на бомбардировки /вкл. и химически бомби/ и сражения между редовната и свободната армии. Негови съседи били убити през 2014 г., а къщата им била разрушена. Виждал е представители на групировки, но никога не е влизал в отношения с тях. Нямало инциденти, с изключение на бомбардировки на руснаците. Близките му не напуснали, защото някой трябвало да се грижи за майка му. Към него били отправяни заплахи през 2012 г. 2013 г. от редовната армия, тъй като бил против властта на Асад. Не били отправяни към семейството му заплахи, нито оказвано насилие. Не било оказвано насилие и на него Твърди, че не би се завърнал в Сирия, тъй като семейството му живеело в постоянен страх, нямало сигурност и стабилност, икономическото положение било лошо. Не знаел какво ще му се случи, ако се върне в Сирия. Подал молба в България, защото била мирна и спокойна държава, а и имал приятел, който живее тук и му разказал само хубави неща. При тези факти, първоинстанционният съд е приел, че М. Д. С., не е обосновал твърдения за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините, предвидени в чл. 8, ал.1 във връзка с ал. 4 от ЗУБ - раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Съдът не е констатирал нарушени основни права или осъществена съвкупност от действия, водещи до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не е заявил да е преследван, поради етническата си или религиозната си принадлежност в страната по произход. Не са заявени от него конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група е достатъчно основание за опасения от преследване. Според съда не представлява основание за предоставяне на статут заявеният факт, че връщайки се в Сирия, молителят ще има проблеми с тези, които управляват Дамаск, тъй като не сочи в какво точно се изразяват тези проблеми и в действителност кога са се породили. Същевременно се твърди, че преди е бил срещу режима на Асад. Заявеният факт, че би могъл да бъде мобилизиран, въпреки че е отбил военна служба, съдът е преценил, че не представлява основание за предоставяне на статут, тъй като молителят не е доказал в административното производство, че е призован да служи в армията и кога се е случило това, вкл. и, че напускането на Сирия е в резултат от призоваването. Молителят не е арестуван, осъждан или политически ангажиран. Спрямо него не е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл.8, ал. 5 ЗУБ. Съдът е посочил, че липсват данни за извършвана от чужденеца дейност след напускането на страната на произход, която да обоснове опасения от преследване. Молителят е напуснал Сирия заради войната, но майка му, брат му и сестрите му са останали да живеят там. Молителят е напуснал Сирия по собствено желание и не изразява намерение да се връща. В подкрепа на този извод съдът е посочил и твърденията, че годеницата му се намира в Германия. По тези съображения, съдът е приел, че законосъобразно, на основание чл. 75, ал.1 т. 2 ЗУБ е отказан статут на бежанец. По отношение на хуманитарния статут, съдът е посочил условията за предоставянето му по чл.9, ал.1 ЗУБ и е приел, че в конкретния случай не е установена реална опасност от тежки посегателства спрямо М. Д. С.. Съдът е изключил основанията по чл. 9, ал.1, т.1 и 2 ЗУБ, тъй като молителят изрично е заявил в интервюто, че не е бил арестуван или осъждан в страната си на произход и не е бил подложен на посегателство (физическо или психическо) по смисъла на чл. 3 "Забрана за изтезания" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ съдът е преценил с оглед тълкуването на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО, дадено в решение на Съда на ЕД по дело С-465/07. Съдът е обсъдил обществено - политическата обстановка в Сирия, като на основание чл.142, ал.2 АПК е взел предвид и промените в политическата и икономическата ситуация в страната, след издаване на оспорения административен акт. Съдът е обсъдил всички данни от представените справки и личната бежанска история на жалбоподателя и е обосновал извод, че правилно искането за хуманитарен статут е отхвърлено като неоснователно. В решението е прието че не са налице и основанията за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, тъй като липсват данни член на семейството по смисъла на §1, т. 3 ДР на ЗУБ да има предоставена международна закрила. Основание за предоставяне на хуманитарен статут, според съда, не представлява тежката хуманитарна криза в Сирия и района, тъй като не попада в обхвата на понятието други причини от хуманитарен характер по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Не е приложим и принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал.3 ЗУБ. Не е опровергана по делото, че Турция, в която молителят е бил около две седмици, вече не попада в обхвата на понятието "трета сигурна страна" по смисъла на §1, т. 9 от ДР на ЗУБ. В тази връзка съдът е посочил, че М. Д. С., е напуснал Сирия, доброволно, за да се засели другаде, от желание за промяна и по причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. Решението е правилно постановено. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и при неправилна преценка на условията за предоставяне на статут по ЗУБ. Първоинстанционният съд е установил фактите от бежанската история на М. Д. С. и е извършил проверката за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт в съответствие с чл.168, ал.2 АПК, като е изложил подробни мотиви за липса на всяко от основанията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, предвидени в чл. 8 и 9 от ЗУБ. По силата на чл. 8, ал.1 ЗУБ статут на бежанец се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец на М. Д. С.. Липсват твърдения и не са налице данни, че за него съществуват опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група., нито са посочени действия, които да се определят като такива по преследване съгласно чл. 8, ал. 5 ЗУБ. В административното производство молителят е заявил, че е напуснал Сирия заради войната, която изобщо не е сигурен, че е приключила и поради страх от мобилизация, тъй като не желае да воюва. Като причина за напускане на страната на произход е посочил и много тежкото икономическо положение и липсата на елементарни условия за живот. В съдебното производство твърди, че не може да се върне в Сирия, защото има стари проблеми с тези, които в момента управляват в Дамаск, заради които е напуснал страната. Избягал, защото ако го хванели, със сигурност щял да е в затвора. Твърди, че ако в момента го върнат, със сигурност ще бъде убит. Тези обстоятелства законосъобразно съдът е преценил, че не представляват опасения от преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ. По отношение на хуманитарния статут доводите в касационната жалба са за неправилна преценка относно наличието на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по чл. 9, ал.1, т.3 ЗУБ и са неоснователни. Правилно съдът е извършил преценката си въз основа на фактите от бежанската история на чужденеца и данните за актуалната обществено - политическа ситуация в страната на произход. Обосновано е приел, че не е налице безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ , което да е основание за предоставяне на субсидиарна закрила, като се е позовал на решението на Съда на ЕС по дело С-465/07, т.39. С това решение е въведено правилото за обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие за предоставянето на такава закрила. Доколкото личната бежанска история на кандидата се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок следва да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Правилно съдът е преценил, че в конкретния случай риск от такива тежки посегателства, не е установен по делото. Тези изводи се потвърждават и от справката за актуалната обществено - политическа обстановка в Сирия от 19.05.2025 г., представена в касационното производство. Неоснователни са и доводите за предоставяне на статут в хипотезата на чл. 9, ал. 8 ЗУБ - поради наличието на други причини от хуманитарен характер. Това са причини, извън посочените в чл.9, ал. 1 ЗУБ, които разкриват реален риск от тежки посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. В разглеждания случай такива причини не се установени по отношение на М. Д. С., поради което законосъобразно съдът е приел, че не са изпълнени предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. По тези съображения, настоящият касационен състав преценява, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,