Решение № 5595 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10293/2024 г.

Производството e по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на И. И. Ц. от гр. София чрез процесуален представител адв. Х. Куцаров против решение 10553 от 02.07.2024 год. постановено по адм. дело 1492/2024 год. по описа на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата му против предписание за налагане на принудителна административна мярка по чл.79, ал.2, т.4 от Закона за защитените територии с изх. БРЗТЗЗ-837/37//12.01.2024 год. издадено от директора на РИОСВ Бургас и е осъден да заплати на РИОСВ Бургас сумата от 100 лева разноски по делото представляващи юрисконсултско възнаграждение. По съображения относими към касационните основания по чл.209, т.3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено като неправилно и да се постанови ново по съществото на спора, с което се отмени и потвърденото с него предписание за налагане на ПАМ като незаконосъобразно. Ответникът директорът на РИОСВ Бургас не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211, ал.1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която решението е неблагоприятно и подадена срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл.218, ал.2 от АПК касационната жалба е неоснователна. С решение 10553 от 02.07.2024 год. постановено по адм. дело 1492/2024 год. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на И. И. Ц. срещу предписание с изх. БРЗТЗЗ-837/37//12.01.2024 год. на директора на РИОСВ Бургас, с което на Ц. на основание чл.79, ал.2, т.4 от ЗЗТ и чл.155, ал.2 от Закона за опазване на околната среда е предписано да се премахне от границите на природна забележителност Пясъчни дюни между къмпингите Златна рибка и Градина обособения къмпинг с разположените и изградени обекти каравани, навеси и спомагателни към тях ВиК и ел. връзки и др. и да се премахне ажурната ограда, ограждаща поземлени имоти с идентификатори 67800.1.253 и 67800.1.299 по КК на гр.Созопол; да не се изграждат и монтират временни и други обекти, в това число и обслужващи такива, да не се разполагат каравани, кемпери, да не се навлиза и паркира с моторни превозни средства в поземлен имот с идентификатор 67800.1.253 по КККР на гр.Созопол, както и в други собствени или ползвани имоти в границите на природна забележителност Пясъчни дюни между къмпингите Златна рибка и Градина. Поставени са срокове за изпълнение 20 дни от получаване на писмото и до 22.08.2024 год. За да отхвърли жалбата срещу това предписание първоинстанционният съд е приел, че оспорената принудителна мярка е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без допускане на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимия материален закон и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна безспорно е установено, че на 19.09.2023 год. е извършена планова проверка от РИОСВ Бургас, от която е установено, че в поземлен имот с идентификатор 67800.1.253 по КККР на гр. Созопол, в границите на природна забележителност "Пясъчни дюни", между къмпингите "Златна рибка" и "Градина", е извършено ограждане с обща ажурна ограда на поземлени имоти с идентификатори 67800.1.253 и 67800.1.299 и е обособен къмпинг с разположени каравани, изградени навеси към тях, както и градина. Прието е, че това е в противоречие с определения режим на защитената територия и е съставен Констативен протокол 024296/П1-15-6/19.09.2023 г. от експерти към РИОСВ Бургас. По делото е приета като доказателство и Заповед 2109/20.12.1984 год. на председателя на Комитета по опазване на природната среда при МС, с която е обявена природната забележителност "Пясъчни дюни между къмпингите "Златна рибка" и "Градина", на 30 км. от пътя Бургас - Созопол, землище на гр. Созопол, с площ 38 хектара. Със Заповед РД-536/30.09.2016 год. на министъра на околната среда и водите е актуализирана площта на защитена територия - природна забележителност "Пясъчни дюни между къмпингите "Златна рибка" и "Градина" в землището на гр. Созопол. Видно от същата, в посочената площ попада и имот с идентификатор 67800.1.253 по КККР на гр. Созопол. Касационният съдебен състав споделя правните изводи в проверяваното решение и съображенията в тяхна подкрепа, изложени в него, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В тях е обследвано надлежно, както спазването на дължимата процедура при установяване на процесното нарушение на екологичното законодателство, така и материалната законосъобразност на наложената от компетентния орган принудителна административна мярка, целяща предотвратяване и отстраняване на вредните последици от допуснатото нарушение и увреждането и замърсяването на околната среда в защитената територия. Тежестта на доказване в процеса е разпределена от съда съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. За пълнота следва да се отбележи и следното: В хода на съдебното производство безспорно е установено, че в конкретния случай имотът на касационния жалбоподател с идентификатор 67800.1.253 попада в границите на природна забележителност, съгласно Заповед 2109 от 20.12.1984 год. на председателя на Комитета за опазване на природната среда при Министерския съвет, издадена на основание чл.18 и чл.22 от Закона за защита на природата и Заповед РД-536 от 30.09.2016 год. на министъра на околната среда и водите, издадена на основание чл.42, ал.5 и ал.6 вр. с чл.43 от ЗЗТ. Именно в границите на този имот е установен обособен къмпинг с разположени каравани, изградени навеси към тях и градина, чието премахване е наредено с предписанието, като в случая е без правно значение дали те са поставени от собственика на имота или от трети лица, тъй като поставянето на каравани, навеси и други, т. е. обособяването на къмпинг, е дейност, която води до нарушаване на естественото състояние и естетическата стойност на пясъчните дюни и разпространените редки и защитени видове в тях, и е в нарушение режима на защитената територия. В тази връзка, правилно първоинстанционният съд е посочил, че защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Нормата на чл.11 от ЗЗТ е изрична и е в смисъл, че собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й, а съгласно чл.13, ал.1 от ЗЗТ ползването на обекти в защитените територии се извършва в съответствие с режима на дейностите, установен по реда на Закона за защитените територии. С констатираната от административния орган дейност се поврежда и изменя естествения облик на местността и тази дейност е в нарушение на чл.14, ал.2 и чл.24 от ЗЗТ, като е безспорно включването на природната забележителност в режима на защитената територия, определена с цитираната Заповед 2109/20.12.1984 г. на председателя на Комитета за опазване на околната среда при МС. При наличието на материалноправните предпоставки по чл.79, ал.2, т.4 от ЗЗТ и след като е констатирал наличието на релевантния юридически факт, директорът на РИОСВ Бургас, в условията на обвързана компетентност, е бил длъжен да наложи процесната ПАМ, която, както и правната й квалификация, напълно кореспондират със законовата цел за премахване на последиците от установеното нарушение. Поради липса на твърдените касационни основания по чл.209, т.3 от АПК постановеното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание, чл.221, ал.2, изр.първо, придл.първо Върховният административен съд, шесто отделение,