Решение № 176 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5846/2011 г.

Решение № 176 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5846/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Янко Илиев Илиев, гр. Пловдив, срещу решение № 1180/15.03.2011 г. по адм. дело № 7989/2010 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 33 състав, с което е отхвърлена жалбата му против отказа на Изпълнителния директор при ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция за финансов подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2008 г. Касационният жалбоподател счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. По подробно развити съображения за така заявените пороци моли да бъде отменено и да бъде уважена подадената пред този съд жалба съобразно повдигнатите с нея искания, както и да му бъдат присъдени разноските в производството. В открито съдебно заседание пред ВАС касаторът се явява лично, заявява, че поддържа жалбата си и моли да се отмени решението на съда. Ответникът - Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. София, чрез надлежно упълномощен процесуален представител юрисконсулт Мариана Сълкова оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и оставено в сила първоинстанционното решение, което е правилно и законосъобразно. Представя изготвени от юрисконсулт Ива Зарева писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а решението на Административния съд е правилно, постановено е при изяснени фактически и правни обстоятелства. Касационната жалба е депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 1180 от 15.03.2011 г. по административно дело № 7989/2010 г., в производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, Административен съд София - град, Второ отделение, 33 състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОТХВЪРЛЯ жалбата на Янко Илиев Илиев от гр. Пловдив, против отказ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2008 г., обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 01-6500/20781 от 14.10.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция и с втори диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора, съдът ОСЪЖДА жалбоподателя Янко Илиев Илиев, ЕГН ..., с постоянен адрес: гр. Пловдив, ж.к. "Тракия", бл. 37, вх. Б, ет. 5, ап. 17, да заплати на ответника Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция разноски по делото в размер на 350 лева. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия, като при издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е обсъдил поотделно четирите етапа от административното производство по разглеждане на подадените заявления от земеделските производители, независимо от схемите и мерките, по които кандидатстват: 1. Подаване на заявление за подпомагане от кандидата; 2. Разглеждане на заявлението и извършване на проверка от Разплащателната агенция, които проверки могат да бъдат административни и на място; 3. Изчисляване на полагаемата се субсидия въз основа на размера на допустимите площи за подпомагане и 4. Произнасяне по заявлението за подпомагане и уведомяване на кандидата. На първо място съдът е посочил, че на 15.05.2008 г. Янко Илиев е подал Общо заявление за единно плащане на площ за кампания 2008 г. с Уникален идентификационен номер /УИН/ ... и с Уникален регистрационен номер /УРН/ ..., с което е заявил за подпомагане 60 броя парцели с обща площ 868.53 ха по СЕПП и по СНД. В хода на извършената административна проверка на подаденото заявление са установени площи, заявени от повече от един земеделски производител, като установеното застъпване на декларираните площи е в размер на 493.80 ха и е по отношение на следните земеделски стопани: жалбоподателят Янко Илиев Илиев, "ЕЛИТ МИЛК 2000" ЕООД, "Семенарска къща Смядово" ООД (вярното е Садово) и Йордан Георгиев Ников. Жалбоподателят не се е възползвал от предоставената му с писмо изх. № 01-162/3738 от 15.08.2008 г. възможност да представи доказателства за правото си на ползване върху застъпените площи, като в тази връзка не са кредитирани свидетелските показания за наличието на обективни пречки спрямо жалбоподателя за явяването му в определения в писмото срок. Съдът се е позовал на приетите по делото като доказателства извлечения от ИСАК - Регистър "Директни плащания" за всички 15 броя застъпени блокове на земеделско стопанство, подробно описани в цитираното по-горе писмо, в които извлечения са описани представените документи, удостоверяващи правото на ползване въз основа на които е установена принадлежността на правото на представилия ги земеделски стопанин и сред тези земеделски стопани не фигурира Янко Илиев предвид непредставянето на документи за правото му на ползване /договори за наем, аренда и др./. Съдът е посочил още, че по заявлението на жалбоподателя е извършена съобразно заповед № 43204/17.09.2008 г. на Регионалния технически инспекторат - Пловдив и проверка на място, в хода на която е установено, че част от проверената площ в размер на 6.56 ха не е допустима за подпомагане, тъй като не се стопанисва от кандидата и отново жалбоподателят не се е възползвал от предоставената му с уведомително писмо изх. № 01-164/1290 от 12.10.2008 г. възможност да направи забележки и възражения по констатациите от проверката, обективирани в Контролен лист за проверка на място. Издаденият административен акт е мотивиран от фактическа страна с обстоятелството, че по СЕПП и по СНД размерът на недопустимите за подпомагане площи е 6.56 ха, а недопустимите за подпомагане площи в резултат на двойно застъпване е в размер на 493.80 ха, каквато е и констатацията в изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-техническата експертиза. Съдът се е обосновал защо възприема вариант първи от таблица № 4 от заключението на съдебно-техническата експертиза, както и защо не кредитира заключението в частта му относно втори и трети вариант на таблица № 4, а именно с оглед извършеното разграничение на вида, характера и целта на отделните проверки. Приел е, че по отношение на жалбоподателя процентното отношение на наддекларираните площи спрямо допустимите за подпомагане е над 50 %, поради което законосъобразно в съответствие с чл. 56 на Регламент на Комисията № 796/2004 г., съгласно който "в случаите, в които разликата между декларираните площи и установените след административни и/или проверки на място надвишава 50 % действително стопанисваните площи, помощта се отказва за съответната календарна година", на земеделския производител е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 111059.11 лева по СЕПП /при ставка за ха 127,870204 лева, посочена от вещото лице/ и финансова помощ в размер на 80 737.83 лева по СНД /при ставка за ха 92.959174 лева, посочена от вещото лице/, както и че съобразно чл. 138 от Регламент /ЕО/ № 1973/2004 г. на жалбоподателя е наложена санкция за бъдещ период от три години по СЕПП в размер на 63 840.48 лева и по СНД в размер на 46 410.80 лева. На последно място съдът е посочил, че в Уведомителното писмо изрично са посочени правните и фактически основания за постановения отказ, като същият е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането. Като краен резултат от всичко изложено съдът е направил извод, че административният орган в хода на валидно проведено административно производство правилно е приложил материалния закон спрямо установените в административното производство факти, поради което и отказът за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2008 г. следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника са присъдени направените по делото разноски за възнаграждение на вещото лице (200 лв.) и юрисконсултско възнаграждение като за един адвокат в минимално установения размер, определен съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - 150 лв. или общо разноски в размер на 350 лева. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Не рефлектират върху законосъобразността му допуснатите очевидни фактически грешки като напр. посочване на "Семенарска къща Смядово" ООД вместо "Семенарска къща Садово" ООД или СНД (схема за национални доплащания) вместо НДП (национални доплащания на площ). Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град е законосъобразността на УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ЗА ИЗВЪРШЕНА ОТОРИЗАЦИЯ ПО СХЕМИТЕ И МЕРКИТЕ ЗА ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ с изх. № 01 - 6500/20781 от 14.10.2010 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. Като неразделна част от това писмо е приложена ТАБЛИЦА № 1: За формиране на общата оторизирана сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане. Към таблицата има допълнение, в което подробно е описано съдържанието на съответните колони - 15 на брой. Изложени са фактически и правни основания, което налага извода, че административният акт е мотивиран и не страда от порок по чл. 59, ал. 2, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и всякакви възражения в тази насока са неоснователни. Видно от писмото, адресатът Янко Илиев Илиев от гр. Пловдив, се уведомява за оторизирана обща субсидия съгласно подадено общо заявление за плащания на площ с УИН ..., за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2008 г. в размер на 0.00 лева. Посочено е, че в резултат на извършени административни проверки и проверки на място, ДФ "Земеделие" - РА отказва финансово подпомагане, както следва: По Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) е изчислена искана финансова помощ в размер на 111059.11 лв., а оторизираната сума е в размер на 0.00 лв.; По схемата за национални доплащания на площ (НДП) е изчислена искана финансова помощ в размер на 80737.83 лв., а оторизираната сума е в размер на 0.00 лв. Със същото писмо са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 110251.28 лв., от които в съответствие с чл. 138 от Регламент 1973/2004 за СЕПП - 63840.48 лева и в съответствие с чл. 51 от Регламент 796/2004 за НДП - 46410.80 лева. Предвид съдържанието си писмото, макар и да е наречено "уведомително", носи белезите на индивидуален административен акт, поради което подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. С писмото се засягат правата и интересите на земеделския производител след като за получаване не е одобрена претендираната от него сума, а освен това и са наложени санкции за бъдещ период, което безспорно въздейства неблагоприятно върху правната му сфера, защото тези суми се прихващат в течение на три календарни години от бъдещи субсидии. Следва да се отбележи, че предвид процедурата по издаване на тези писма, приложима за процесния период отнасящ се за кампания 2008 г., регламентирана в Правилника на Отдел "Директни Плащания на Площ" като част от структурата на Централното управление на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, и по-конкретно - Подготовка на уведомителните писма (Оторизация); Осчетоводяване (което е в компетенциите на отдел Финансово обслужване); Разплащания (превод на одобрената сума в банката на ЗС, което е задължение на отдел "Разплащания"), Генериране на уведомителни писма за плащане (етап 34); Изпращане на уведомителни писма (етап 35) и Възможност за обжалване (етап 36), дори и да не носи конкретен подпис, уведомителното писмо представлява административен акт, защото формира волеизявление, а съдържащата се в него информация е генерирана от системата ИСАК (Интегрирана система за администриране и контрол). В писмото е посочено, че може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му пред Министъра на земеделието и храните. Липсва указание, че то подлежи на обжалване пред съд, както и срокът за това. Този пропуск в реквизита на административния акт обаче не е достатъчно основание за неговата отмяна, а е относим към удължаване на сроковете за обжалване при нередовно съобщаване съгласно чл. 140 от АПК. Няма данни земеделският производител да е упражнил правото си на жалба по административен ред пред по-горестоящия административен орган, но тъй като липсва изискване за задължително административно производство, то провеждането на такова не е предпоставка за допустимост на съдебното производство, поради което жалбата срещу това уведомително писмо е процесуално допустима и тъй като писмото е подписано от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, местно компетентен по чл. 133 от АПК да разгледа спора по същество е бил Административен съд София - град. Държавен фонд "Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация (чл. 11, ал. 2, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП); чл. 2, ал. 2, т. 4 от действащия за процесния период Устройствен правилник на фонда, приет с ПМС № 248/15.09.2006 г., с последващи изменения и допълнения, отменен ДВ, бр. 87/3.11.2009 г.; § 3 от Допълнителни разпоредби на Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, издадена от Министъра на земеделието и горите, обн. в ДВ, бр. 82/10.10.2006 г., с изменение и допълнение в бр. 37/8.04.2008 г. Акредитацията, която според § 1, т. 15 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП е "процедура по признаване на статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз", а по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителна разпоредба на Наредба № 79 от 1.06.2006 г. за изискванията и реда за акредитация и годишно сертифициране на Разплащателната агенция (обн., ДВ, бр. 49 от 16.06.2006 г.), акредитация е "процедура за признаване от компетентния орган, че организацията и системата за вътрешен контрол на Разплащателната агенция отговарят на критериите, посочени в приложението", в случая е налице - има издадени заповеди за годишно сертифициране на Разплащателната агенция: Заповед № РД 09-1166 от 20.12.2006 г. на Министъра на земеделието и горите, Заповед № РД 09-835 от 20.12.2007 г. на Министъра на земеделието и продоволствието (по това време) и Заповед № РД 09-863 от 25.11.2008 г. на Министъра на земеделието и храните. За изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), което е изискване по Глава 4 на Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета и дял III от Регламент № 796/2004 г. на Комисията. На основание чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП е издадена и специална НАРЕДБА № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Според чл. 1 от тази Наредба системите са: 1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане; 2. система за идентификация на земеделските парцели; 3. система за идентификация и регистрация на животните; 4. интегрирана система за контрол и 5. интегрирана информационна система. Всички посочени системи с изключение на т. 4 се изграждат и поддържат въз основа на регистри и графична информация като компютризирани база данни. Интегрираната система за контрол служи за извършване на проверки на подадените заявления за подпомагане. Правното основание е чл. 37 от ЗПЗП и чл. 24 от Наредбата. Проверките са два вида: административни и проверки на място. Административните проверки на подадените заявления се извършват като се съпоставят включените в тях данни с данните от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, системата за идентификация на земеделските парцели и системата за идентификация и регистрация на животните и от своя страна включват: 1. проверки за допустимост на кандидата; 2. проверки за допустимост на земеделските площи; 3. кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри; 4. кръстосани проверки между данните в отделните заявления за наличие на едни и същи площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин. Проверките на място се извършват не на всички заявления, а въз основа на анализ на риска само на най-малко 5 на сто от подадените заявления за подпомагане, като се извършват чрез: инспекция на земеделското стопанство и методи за дистанционно наблюдение. Със Заповед № РД 09-53 от 21.01.2009 г. на Министъра на земеделието и храните (която не се намира в кориците на делото, но е служебно известна на съда от други административни дела за кампания 2008 г.) е наредено на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция да планира и обезпечи извършването на бързи проверки на място за всички площи, заявени за подпомагане през 2008 г. в Разплащателна агенция (РА) като пасища, мери и ливади, които не са били предмет на проверки на място от Техническия инспекторат (ТИ) на РА през 2008 г. В конкретния случай спрямо подаденото по реда на Наредба № 107 от 23.08.2006 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ (която е отменена в ДВ, бр. 22/24.03.2009 г., в сила от 1.03.2009 г., но е действала за процесния период), от земеделския производител Янко Илиев Илиев ОБЩО ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ПЛАЩАНИЯ НА ПЛОЩ 2008, са извършени и административна проверка и проверка на място (съгласно заповед № 43204/17.09.2008 г.), за резултатите от които е уведомен със съответните писма. Развитите от Административен съд София - град съображения по отношение на тези проверки, както по процедура, така и по констатации, се споделят и от настоящия състав на ВАС, поради което не следва да се повтарят отново и в касационното решение. В чл. 51 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 796/2004 г. на КОМИСИЯТА от 21 април 2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители, е предвидено намаление или изключване на помощта в случаи на свръхдеклариране. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), когато: "кандидатът е заявил площи, които не стопанисва", а според т. 5 (ДВ, бр. 16/15.02.2008 г.) - когато "за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено". Идентични са и разпоредбите по отношение на другата мярка по Схемата за национални доплащания на площ (НДП) в разпоредбата на чл. 47, ал. 2, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП. В общото понятие "НАДДЕКЛАРИРАНИ" или "СВРЪХДЕКЛАРИРАНИ" ПЛОЩИ и които площи са неодобрени и респективно недопустими за подпомагане се включва площта, попадаща в недопустим по СЕПП физически блок и/или площ с недоказано ползване при заявяването й от друг бенефициент и/или площ, неотговаряща на изискванията за минимален размер на парцел, стопанство и/или площ, която не отговаря на условията за подпомагане при направена проверка на място от Технически инспекторат на Разплащателната агенция. В конкретния случай е налице "наддеклариране" поради двойно заявени площи и поради установена необработваема площ, поради което са налице основанията за отказ или за намаляване размера на плащането, като в случая според процента на недопустимите за подпомагане площи е постановен отказ. Приложените към касационната жалба многобройни Договори за аренда на земеделска земя не променят горните изводи. Тези договори е следвало да бъдат представени пред административния орган и да станат част от административната преписка преди постановяване на административния акт, чиято законосъобразност се преценява към момента на издаването му. Освен това следва да се отбележи, че по принцип доказателства, събрани по едно дело, не могат да се ползват като доказателства по друго дело. Не се налага изключение и в случая - развилото се производство по адм. дело № 1763/2009 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив касае друг административен акт, различен от този, който е бил предмет на разглеждане по адм. дело № 7989/2010 г. по описа на Административен съд София - град. На последно място следва да се посочи, че първоинстанционният съд изрично е указал на жалбоподателя в определението си от 25.11.2010 г., че следва да представи доказателства, които да обосноват доводите му за незаконосъобразност на оспорения административен акт, а какви точно са тези доказателства е въпрос на преценка от самия жалбоподател в защита на своите права и интереси. В тази връзка е необходимо да се констатира, че съдът е уважил доказателствените му искания като е назначил съдебно-техническа експертиза и е допуснал до разпит двама свидетели в режим на довеждане, от единия от които впоследствие сам чрез пълномощника си адв. Кръстев се е отказал видно от протокола от съдебно заседание на 15.02.2011 г. С оглед изложеното, не са налице твърдяните в касационната жалба нарушения на чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 1 от АПК. Позоваването на жалбоподателя на разпечатки от ИСАК, че заявените за подпомагане площи са "изчистени" е неоснователно. Първо, такива компютърни извадки без заверка на дата, подпис, издател не са доказателства по смисъла на ГПК и не могат да удостоверят отразените в тях обстоятелства и второ, това "изчистване" на двойно заявените площи не е в полза на жалбоподателя Янко Илиев, който нито е представил документи за ползване, нито е потвърдил установените застъпвания, а е в полза на тези, за които е било извършено изясняването - "ЕЛИТ МИЛК 2000" ЕООД, "Семенарска къща Садово" ООД и Йордан Георгиев Ников. В контекста на всичко изложено до тук, възраженията в касационната жалба се преценяват като неоснователни и обжалваното с нея съдебно решение следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски, защото е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а след служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо. При този изход на спора, на ответника по делото се дължат своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,