Решение № 8331 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3702/2011 г.

Решение № 8331 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3702/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от процесуален представител на Комисия за защита на личните данни (КЗЛ) - София, против решение № 157/6.01.2011 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, по адм. дело № 4767/2010 г., с което е отменено като незаконосъобразно решението на КЗЛ № 82/15.04.2009 г., в частта му по т. I и т. III, като е върната административната преписка за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, а жалбата на министъра на вътрешните работи, в останалата й част, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. В мотивите на съдебния акт е посочено, че оспореното решение е постановено в нарушение на предписаната от закона форма, същото не съдържа фактически основания, обосноваващи постановения резултат, Комисията не е обсъдила дали в случая са налице лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД, както и кои са правните основания за приетото нарушаване на нормите на ЗЗЛД. Посочено е също, че изводът за извършено от министъра на вътрешните работи нарушение е необоснован, а същевременно издателят на справката - Главна дирекция "Гранична полиция" на Агенция "Митници", не е конституиран като страна в административното производство. Така постановеното решение касаторът счита неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, с оглед което претендира отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Станимирова, която поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. От ответните страни: Министърът на вътрешните работи не изпраща представител, постъпили са писмени бележки от юрк. Иванов, с искане решението да се остави в сила. Мариана Иванова Василева от гр. Пловдив не се явява и не се представлява. Управителят на НОИ, гр. София - не изпраща представител, а за Директора на Агенция "Митници", гр. София - юрк. Костурски моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна, а решението на ВАС, като правилно - да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и по същество - за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. За да се произнесе по съществото на спора, Върховният административен съд, в настоящия си петчленен състав при Втора колегия, съобрази следното: От доказателствата по делото е видно, че производството пред административния орган е образувано по жалба на Марияна Иванова Василева, (държавен служител в Агенция "Митници"), с твърдения за нарушения на ЗЗЛД, от страна на Агенция "Митници" и Национален осигурителен институт, изразяващи се в придобиване и използване на класифицирана информация, съдържаща нейни лични данни, по повод извършвана проверка по сигнал, че Василева е била в чужбина по време на разрешен отпуск за временна нетрудоспособност. В резултат на последната се установило, че държавната служителка действително не е била в страната по време на отпуска й по болест, по приложените 12 броя болнични листове, с вписан режим "домашно-амбулаторен". Получавайки (от Главна дирекция "Гранична полиция") исканата информация, Агенция "Митници", в качеството си на осигурител, сигнализирала Националния осигурителен институт, като справката, с оглед факта, че е била с гриф за сигурност - "за служебно ползване", се съхранявала и от Агенция "Митници" и от НОИ, съобразно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация. При така установените от фактическа страна данни, настоящата инстанция споделя становището на тричленния съдебен състав, че решението на КЗЛД, (подписано с две особени мнения в петчленния й състав), с което е приета основателност на жалбата за неправомерно предоставяне на личните данни на Иванова, (от страна на ГД "Гранична полиция" на Агенция "Митници") и е дадено задължително предписание на министъра на вътрешните работи (при предоставяне на достъп до лични данни, обработвани в информационните фондове на министерство на вътрешните работи да се извършва преценка за всеки конкретен случай относно наличие на основание по чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД и преценка относно необходимостта от предоставянето й), е незаконосъобразно. Обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е изводът, че същото е постановено в нарушение на материалноправните норми на ЗЗЛД, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на предписаната от закона форма, поради което правилно е било отменено. Не е спорен фактът, приемат го и Комисията и съда, че в качеството си на работодател и осигурител на Василева, Агенция "Митници" е администратор на личните й данни и обработва същите, което качество има и НОИ, във връзка с държавното обществено осигуряване. На стр. 8 от решението, КЗЛД е посочила и правните основания, по силата на които е извършена вътрешната целева проверка - именно за нуждите на която е изискана процесната справка (чл. 12, ал. 2, т. 1 от УП на Агенция "Митници", вр. чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО), цитирано е дори съдържанието на последната, (засягащо правото да не се изплаща обезщетение за временна нетрудоспособност при нарушаване на режима, определен от здравните органи), което действително е и в обществен интерес, и в защита интересите на администратора - основания по чл. 4, ал. 1, т. т. 5 и 7 ЗЗЛД. Въпреки това, както с основание е отчетено в мотивите на решението, административният орган се е задоволил да обсъжда само нормата на чл. 5 ЗМ, игнорирайки основанията за прилагането й. В същото време са дадени задължителни предписания на министъра, който не е осъществил предоставянето - т. е. действието, чрез което е прието нарушаване на нормите на ЗЗЛД, а в случая не става въпрос за отговорност за вреди, предвидена в чл. 24, ал. 5 ЗЗЛД. Законът позволява обработването на лични данни да се извършва чрез възлагане на обработващ данните, каквото лице се явява директорът на ГДГП. При това положение, приемайки, че изготвилият справката не е администратор по смисъла на закона, а съгласно чл. 10, ал. 1 ЗЗЛД, Комисията разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите и третите лица по този закон, е следвало да отхвърли жалбата на Марияна Иванова и в тази й част. Разпоредбата на чл. 159, ал. 7 от ЗМВР е тълкувана ограничително и изолирано, не са съобразени относимите текстове от Наредба № Iз-1215/2006 г. за реда за достъп до информационните фондове на МВР - чл. 4, ал. 1 от същата визира "информацията", (а не достъп до лични данни - очевидна е разликата с правомощието по чл. 6, ал. 2 от Наредбата), да се предоставя на заявителя или от министъра, или от ръководителя на съответното структурно звено на МВР, каквото е ГДГП по силата на чл. 9, ал. 1, т. 4, вр. чл. 10, ал. 1, т. 4 (МВР, като не е необходимо то да е юридическо лице, за да е участник в административното производство, чл. 6, ал. 1 пък определя начина на произнасяне на "органа по чл. 4, ал. 1" и определя сроковете за това. С оглед тези съображения, касационната жалба е неоснователна. Доводите в нея, целящи допълване и "изясняване" на постановеното решение, не следва да бъдат коментирани. Съдебният акт следва да бъде отменен само в частта му, с която е разпоредено връщане на делото като преписка на КЗЛД за ново произнасяне по жалбата. Връщане не се налага, тъй като делото е изяснено от фактическа страна, попълнено е с доказателства, деянието не е извършено от администратор по смисъла на закона, а въпросът не е предоставен на преценката на административния орган. Не е без значение в тази връзка и фактът, че с протокол № 311, още на 21.04.2010 г., въпросната справка е била унищожена. Отговорността на НОИ не е ангажирана, с основание по отношение на тази страна производството е било прекратено и в тази част съдебният акт, като необжалван от касатора, е окончателен. В останалата му част, като правилно, решението следва да се остави в сила, с оглед което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,