Решение № 15071 от 15.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9426/2013 г.

Решение № 15071 от 15.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9426/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, гр. Пловдив против Решение № 6271 от 9.05.2013 г., постановено по адм. дело № 1234/2013 г. на Върховния административен съд, IV отделение, с което по жалбите на "Ел Ен Ди 2009" ООД и " Ид Индъстри" ЕООД, гр. София е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел III, т. 8 и т. 10. Първата жалба се мотивира с отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и противоречие с материалния закон, а освен тях във втората се твърди наличие на касационния порок - съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторите претендират отмяна на атакуваното решение. Ответниците по касационните жалби - "Ел Ен Ди 2009" ООД и " Ид Индъстри" ЕООД, гр. София, чрез общ процесуален пълномощник, оспорват същите като неоснователни и претендират присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, като взе предвид релевираните касационни основания и извърши дължимата преценка по чл. 218, ал. 2 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество същите са основателни поради недопустимост на обжалваното съдебно решение при наличие на настъпило в хода на съдебното производство спрямо оспорването основание по чл. 159, т. 6 от АПК. Този извод следва от извършената от настоящия състав служебна проверка в деловодната система на съда, при която се установи, че с Решение № 14016/28.10.2013 г. по адм. дело № 6077/2013 г. на петчленен състав на ВАС е оставено в сила Решение № 4084/25.03.2013 г. по адм. дело № 12506/2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което по жалба на "Солар Енерджи 77" ООД е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел III, т. 8. С Решение № 8799/17.06.2013 г., постановено по адм. дело № 6086/2013 г. на петчленен състав на ВАС е оставено в сила Решение № 4659/3.04.2013 г., постановено по адм. дело № 13239/2012 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено решение № Ц-33 от 14. 09. 2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по Раздел III, т. 10 по жалба на "Итег" ООД, гр. Свиленград. С постановяването на визираните съдебни актове, спорът относно законосъобразността на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. в обжалвания му идентичен раздел III, т. 8 и т. 10 е разрешен със сила на пресъдено нещо, която съобразно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК има действие по отношение на всички. Аргумент в тази насока е и новелата на чл. 297 от ГПК, приложима в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Следователно и двете съдебни решения са задължителни и за настоящия състав в спора относно законосъобразността на идентични точки от същия административен акт. Формираната сила на присъдено нещо на посочените съдебни решения е абсолютна отрицателна процесуална пречка за надлежното упражняване, както на правото на оспорване, така и на правото на касационна жалба, поради което обжалваното съдебно решение на тричленния състав, с което спорът е разрешен по същество, се явява недопустимо. Спрямо него е налице касационното основание по чл. 209, т. 2 от АПК, за което настоящият състав следи служебно, а констатирането му налага обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на производството по делото. При този изход на спора никоя от страните няма право на разноски. С изключването на правото на достъп до съд са неприложими правилата за възлагане на разноските според това кой е получил защита при решаването на спора по същество - аргумент от чл. 143, ал. 1 и ал. 3, пр. 1 от АПК. В същото време право на разноски не възниква при прекратяване на производството вън от хипотезите на десезиране по чл. 143, ал. 2 и ал. 3, пр. 2 от АПК, а изчерпателното изброяване на случаите на дължимост на разноски при прекратяване на делото препятства субсидиарното прилагане на чл. 78, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Така мотивиран, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,