Решение № 12186 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8516/2015 г.

Решение № 12186 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8516/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Боев груп 77 ЕООД, чрез адв. М. П. обжалва решение № 1132 от 03.06.2014 г. на Административен съд, град П., постановено по адм. дело № 2911/2013 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 161301536/05.06.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП град П., потвърден с решение № 859/15.08.2013 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно -осигурителна практика, гр. П.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания, уточнени с молба от 16.10.2015 г. са за неправилна преценка на заключението на вещото лице Ж. в частта относно доставките, изброени в т. II от жалбата. Според жалбоподателя преценката, дали определени материали е възможно да бъдат вложени след въвеждане на сградата в експлоатация, изисква специални знания, поради което оспорва изводите в този смисъл на съда като необоснован. По доставките, описани в т. I от жалбата се твърди, че е доказана тяхната реалност.

Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град П. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение в обжалваната част, в която е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 26 379.50 лева, по съображения, изложени в представени по делото писмено възражение и писмена защита на юрк. Р. С. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу тази част от решението, която е неблагоприятна за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

С обжалваното решение съдът е отменил частично оспореният от Боев груп 77 ЕООД ревизионен акт и е отхвърлил оспорването в останалата част. Предмет на касационното обжалване е само частта от решението, с която жалбата е отхвърлена като неоснователна - по отношение на отказ на право на данъчен кредит в общ размер от 26 379.50 лева и съответните лихви, както следва:

по т. I от жалбата:

• в размер на 1729 лева по фактури, издадени от Дуе - Кар ЕООД за доставка на препарати за почистване и извършено почистване на обект.

• в размер на 5262 лева по фактури, издадени от Универсал - Консулт 10 ЕООД за изработка на дизайнерски проект, извършена рекламна услуга и извършено озеленяване;

• 13 009 лева по фактури, издадени от Строй корект 2011 ЕООД - с предмет изработване и монтаж на подово отопление, изработка и монтаж на врата и ограда от ковано желязо, извършено саниране по договор, извозване на строителни отпадъци и почистване на строителен обект;

по т. II от жалбата:

• по фактури, издадени от Пехикс ООД, Оптроника ЕООД, Екосист ООД, Радина 21 - Йорданов и Сие СД; Йома строй ЕООД Марио ЕООД Бравис и Ко ООД и Соло 1 ООД, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС.

По отношение на първата група доставки съдът е приел, че не се доказва осъществяването на реални доставки по чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС и настъпването на данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС, поради което данъкът се явява неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС.

По отношение на доставките, по които кредитът е отказан на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС съдът е обосновал извод, че от страна на оспорващия не е установено използването на предмета на доставките за целите на икономическата му дейност.

По доставките на интериорни, метални и вътрешни врати от Оптроника ЕООД по фактура № 0...243/24.01.2011 г. и от Радина 21 - Йорданов и Сие СД по фактура № 0...226/27.02.2011 г. и фактура № 0...243/31.07.2011 г., съдът не е кредитирал заключението на СТЕ относно възможността влагането на посочените материали да е станало след въвеждане на сградата в експлоатация с разрешение за ползване № ДК-07-19-22.06.2010 г. Според съда заключението в тази част е в противоречие с представения по делото договор от 15.09.2009 г. сключен между Аказа ООД и Боев груп 77 ООД за доставка на 10 броя блиндирани врати и представените приемо - предавателни протоколи 25.06.2010 г. и 08.07.2010 г., според които закупените апартаменти са напълно оборудвани с блиндирани и интериори врати, преди издаването на процесните фактури.

По доставките от Пехикс ООД - с предмет производство и монтаж на дограма по три фактури, съответно от 26.10.2010 г., 28.12.2010 г. и 31.01.2011 г., доставката на система за подово отопление и соларна система по фактура, издадена от Екосист ЕООД през м. 01.2011 г., направа на гранитогрес по фактура от Йома строй ЕООД през м. 05.2011 г., доставката на дограма от Марио ЕООД през м. 05.2011 г., на дограма и стъклопакети по фактура от 28.07.2011 г. издадена от Бравис и Ко ООД и на ламиниран паркет, перваз, скоби и др, по фактура от Соло 1 ООД, съдът е приел, че използването на стоките не може да се установи от заключението на вещото лице по СТЕ, с оглед момента на завършване на сградата с разрешение за ползване - 22.06.2010 г., данните от купувачите на апартаментите, според които към момента на закупуване на обектите в сградата е имало монтирана дограма, четирикамерна и данните от одобрените проекти, съгласно които обектите е следвало да бъдат довършени включително и с ламинат и гранитогрес.

При тези фактически данни, съдът е приел, че предметът на спорните доставки не е използван за целите на икономическата дейност на ревизираното лице, която в ревизирания период е свързана със строителството на жилищна сграда, находяща се в гр. П., ул. Ихтимански проход № 3А.

Решението е правилно постановено.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че доставките, предмет на фактурите, издадени от Дуе - Кар ЕООД, Универсал - Консулт 10 ЕООД и Строй корект 2011 ЕООД са доказани.

Правото на данъчен кредит по тези фактури е отказано поради липса на реално осъществени доставки. Поради това правилно съдът е обсъдил събраните по делото доказателства с оглед установяване на фактите по доставяне на стоките (почистващи материали, ламинат и др.) и извършването на услуги. Съгласно чл. 68, ал. 2 във връзка с чл. 25 от ЗДДС това са юридически факти, пораждащи настъпването на данъчно събитие по доставки на стоки и услуги и възникването на правото на данъчен кредит.

По доставките от Д.-К. ЕООД по делото са представени само преписи от процесните фактури. В хода на съдебното производство, ревизираното дружество се е отказало от допуснатият му при режим на призоваване свидетел В. К. М. - управител на дружеството - доставчик за установяване на обстоятелства по изпълнение на процесните доставки. Доказателства за осъществяване на доставките не са събрани и по реда на чл. 192 ГПК от Деу - Кар ЕООД.

Представеният по делото договор от 10.06.2011 г. с бланкетен предмет - изработка на дизайнерски проекти и извършване на рекламна услуга, преписи от спорните фактури със същия бланкетен предмет, дневни фискални отчети и контролни ленти от фискалното устройство на доставчика, отчетните регистри по ЗДДС и извлечения от счетоводни сметки на доставчика, фактури с предмет "извършена услуга" от предходен доставчик Софстрой 2010 ЕООД, не доказват изпълнението на конкретни услуги от Универсал - Консулт 10 ЕООД, представляващи облагаеми доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС.

По доставката с предмет "извършено озеленяване", правилно съдът е приел, че заключението на вещото лице - ландшафтен архитект, според което в обекта на ревизираното лице в гр. П., ул. Ихтимански проход № 3А има извършено озеленяване не може да се обвърже с изпълнението по фактура № 289/27.07.2011г, издадена от Универсал - Консулт 10 ЕООД.

По доставките от С. К. 2011 ЕООД съдът е обсъдил представените по делото писмени доказателства във връзка с приетите експертни заключения и правилно е приел, че не се доказва изпълнението им. По делото не са налице конкретни доказателства за осъществяване на документираните услуги - изработване и монтаж на подово отопление, изработка и монтаж на врата и ограда от ковано желязо, извършено саниране по договор, извозване на строителни отпадъци и почистване на строителен обект. Конкретни обстоятелства за осъществяване на такива дейности от доставчика не се установяват и от събраните гласни доказателства. Изложените в решението мотиви за момента на издаване на фактурите и момента на завършване на сградата на ул. Ихтимански проход № 3А, кореспондират с писмените обяснения на ревизираното лице и документите за изпълнение на строежа, поради което не следва да бъдат повтаряни.

По останалите доставки, данъчният кредит е отказан на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Цитираната норма предвижда, че правото на данъчен кредит не се признава независимо от изпълнението на условията по чл. 69 или чл. 74, когато стоките или услугите са предназначени за дейности различни от икономическата дейност на ревизираното лице.

По тези доставки оплакването в касационната жалба е, че за извършената от съда преценка относно момента на извършване на процесните услуги и момента на завършване на строежа, са необходими специални знания. Възражението е неоснователно. Съдът в съответствие с чл. 202 от ГПК е извършил преценка на експертното заключение по СТЕ с оглед на представените по делото писмени доказателства относно завършването на строежа с издаване на разрешение за ползване на сградата. За извършване на тази преценка не са му необходими специални знания.

По делото не са налице доказателства, че освен изграждането на сградата, находяща се в гр. П., ул. Ихтимански проход № 3А дружеството извършва друга строителна дейност. Недоказано е останало и твърдението му, че предмета на спорните фактури е вложен в строителни дейности, извършени по сградата на ул. Ихтимански проход № 3А след издаване на разрешението за ползване от 22.06.2010 г.

По тези съображения следва да се приеме, че не са налице твърдените от касатора нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК решението в обжалваната част следва да се остави в сила. За пълнота на изложеното, следва да се посочи, че процесният ревизионен акт е валидно издаден от орган по приходите, определен със заповед за определяне на компетентен орган по чл. 119, ал. 2 ДОПК, (ред. действаща преди изменението в сила от 01.01.2013 г.) във връзка с § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК.

При този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1321.39 лева, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,