Решение № 4089 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14885/2012 г.

Решение № 4089 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14885/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Стефанов Шойлев против решение № 5622 от 25.10.2012 г., постановено по адм. дело № 448/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването му срещу решение № 577 от 24.11.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУ "СО"), с което е потвърдено разпореждане № 6503186505 от 29.04.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в СУ "СО". Твърди се в жалбата че решението е неправилно и постановено в нарушение на закона - отменително касационно основание по смисъла на чл. 309, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" в представено по делото писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Счита за законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че за жалбоподателят не са налице материалноправните предпоставки по чл. 74, ал. 1 от КСО за получаване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ЛПИОЗ), предвид липсата на минимално изискуем осигурителен стаж. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. Съдът е обсъдил приложените по делото писмени доказателства и правилно е формирал правните си изводи за липса на материалноправните предпоставки на чл. 74, ал. 4 от КСО - минимум 5 години осигурителен стаж, положен до датата на инвалидизиране, по отношение на жалбоподателя. Датата на инвалидизиране е 31.07.1997 г., а касаторът е роден хххх г. В тази връзка са анализирани всички писмени доказателства, които съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО удостоверяват осигурителния стаж (трудови, осигурителни книжки, разплащателни документи и др.) и правилно е установено, че жалбоподателят не е доказал по безспорен начин осигурителния си стаж за периода от 1.02.1990 г. - 30.04.1992 г. по представеното удостоверение УП-30 № 48/21.08.1992 г., издадено от промишлено предприятие "Илиянци", ААФ "Средец". При извършената от пенсионните органи служебна проверка е установено, че в приетата в ТП на НОИ гр. Кюстендил, архивохранилище с. Невестино разплащателна документация на АПК "Средец", клон Илиянци липсват данни за лицето Георги Стефанов Шойлев. С оглед на това пенсионният орган правилно е изключил от обсъждане спорния стаж при преценката за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. За да обоснове изводите си за липса на необходимия стаж, отговарящ на изискванията по чл. 74, ал. 4 от КСО - 5 години до датата на инвалидизиране - съдът е обсъдил и показанията на свидетелите, писмените декларации и останалите доказателства, които не опровергават фактическата установеност по делото. Следователно законосъобразни са изводите на съда, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че оспорените актове са издадени в съответствие със закона и при точно прилагане на материалноправните разпоредби. Оплакването на касатора Георги Стефанов Шойлев, че не е бил уведомен от първоинстанционният съд че му е била отказана правна помощ е несъстоятелно. С нарочно и мотивирано определение държано в открито с. з. на 16.10.2012 г., на което е присъствал лично касатора Георги Стефанов Шойлев, съдът е отказал предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по делото. Това определение не е обжалвано от касатора Георги Стефанов Шойлев по предвидения в закона ред и е влязло в сила. Или въпроса относно законосъобразността на отказа за предоставяне на правна помощ не може да бъде разглеждан отново, тъй като за това има влязъл в сила нарочен акт на компетентния за това съдебен орган. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,