Решение № 10714 от 17.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8296/2009 г.

Решение № 10714 от 17.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8296/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Сируан Омар Саид, гражданин на Ирак, чрез процесуалния представител срещу решение № 5925 от 11.05.2009 година, постановено по адм. дело № 12013 по описа за 2008 година на Върховен административен съд, тричленен състав. Поддържа се, че съдебното решение, с което е потвърдено решението на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за отказ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на основание липса на предпоставките по чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците, е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Подробни съображения са развити в касационната жалба и в съдебното заседание, и се иска решението да бъде отменено като се укаже на административния орган предоставянето на бежански или хуманитарен статут на жалбоподателя. Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като поддържа, че обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия, като прецени наведеното в жалбата касационно основание, приема касационната жалба за основателна по следните съображения: С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Сируан Омар Саид, гражданин на Ирак против решение № 470 от 03.09.2008 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ на молителя е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на Закона за убежището и бежанците. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административният орган правилно, е отказал предоставяне на статут поради липса на материалноправните основания по чл. 8 и чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Така постановеното решение е неправилно. Изводът на съда, че по отношение на жалбоподателя не се установяват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, е в противоречие с разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Според разпоредбата на § 1а от ДР на ЗУБ този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейските общности, като в текста на чл. 15, б. "в" от последната са посочени като тежки посегателства: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Тази разпоредба е транспонирана в националното ни законодателство - в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ . С решение от 17.02.2009 г. Съдът на Европейските общности по преюдициално запитване е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. По делото са налице безспорни доказателства, включително становище на дирекция "Международно право" на Министерството на външните работи, че обстановката в Ирак може да се квалифицира като такава на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международноправните норми. Ситуацията би могло да бъде определена като нестабилна с ширещи се прояви на крайно насилие, груби нарушения на човешките права и като цяло липса на правов ред, то заплахата от тежко посегателство спрямо жалбоподателя е реална. С оглед наличието на въоръжен конфликт в страната и в съответствие с цитираното по-горе тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО неоснователно на молителя е отказано предоставяне на хуманитарен статут с единствения мотив, че същият не е обосновал наличието на основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като не е ангажирал доказателства, от които да се направи извод, че за него Ирак не е сигурна страна по произход. Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите - членки на Общността, да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Постановеното от Съда на Европейските общности тълкуване се инкорпорира в тълкуваната разпоредба. Да прилага Общностното право за националния съд означава да прилага правото на Общността, така както е тълкувано от Съда на Европейските общности. Поради това посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид от административния орган при решаването на настоящия казус. С оглед изложеното съдът приема, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови решение, с което да се отмени решението на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е отказан хуманитарен статут на молителя, а делото да се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по прилагане на закона. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия,