Решение № 7677 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16530/2009 г.

Решение № 7677 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16530/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Захари Русинов Найденов от гр. Монтана срещу решение от 29.10.2009 г., постановено по адм. д. № 526 по описа за 2009 г. на Административен съд - Монтана. С обжалваното решение съдът е отхвърлил подадената жалба срещу заповедта на кмета, издадена с правно основание в § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. В касационната жалба се съдържа оплакване, че съдът изобщо не се е произнесъл по заявеното искане в първоначалната жалба. В нея жалбоподателят не е оспорвал законосъобразността на заповедта на кмета, но твърди, че тя е следвало да включва и съседния имот, който е предоставен на ползвател, на когото съдът не е признал правото на трансформация. Посочено е и решение на административния съд, което не е приложено по делото. Ответната страна - кметът на община Монтана не е взел становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът правилно е установил фактическата обстановка, като е извел правилни изводи за законосъобразност на обжалваната заповед. Счита, че тя е издадена след влизане в сила на заповедта на областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти. Съдържанието на заповедта на кмета, издадена на основание чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ не може да има друго съдържание относно границите на имота, освен това, посочено в плана на новообразуваните имоти. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал 1 АПК, а разгледана по същество и за основателна, по следните съображения: Захари Русинов Найденов е обжалвал заповед № 1672 от 23.07.2009 г. на кмета на община Монтана. Със заповедта, издадена въз основа на описаните в нея фактически и правни основания, кметът на общината е възстановил правото на собственост на наследниците на Русин Найденов Нешов върху новообразуван имот с № 17.330 в местността "Парта", землището на гр. Монтана, с площ от 1 337, 4 кв. м, при описаните съседи на имота. От тях съседен на имота е и имот № 17.331 записан на Иван Георгиев Иванов. Не е било спорно по делото, а това се установява и от представените писмени доказателства, че Захари Русинов Найденов е единствен наследник на Русин Найденов Нешов. На последния е възстановено правото на собственост на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ върху нива от 7.300 дка, трета категория, находяща се в терен по § 4 на мах. "Кошарник" в местността "Сулимагина ливада", с решение № 24РГ от 22.01.1998 г. на Общинската служба по "Земеделие" - Монтана. При тези данни съдът е приел за предмет на жалбата заповедта на кмета № 1672 от 23.07.2009 г. Разгледал я е по същество и като е установил че е законосъобразна, а жалбата срещу нея е преценил като неоснователна, я е отхвърлил. Решението е недопустимо, което налага неговото обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане, след изясняване на предмета на спора. Жалбоподателят Захари Найденов няма правен интерес от обжалването на заповедта на кмета, издадена с правно основание в чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, респективно - § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, защото с нея се възстановява правото на собственост на наследодателя му, а той е единствен негов наследник. Заповедта по правната си същност е благоприятна за него. Само индивидуален административен акт, с който се засягат неблагоприятно или биха се засегнали права и законно защитими интереси или се създават задължения, може да се оспорва. Заповедта, която съдът е приел за предмет на жалбата не е такава. Тя е благоприятна за жалбоподателя и той няма правен интерес от оспорването й. Правният интерес от оспорването на административния акт е задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата. Жалба, подадена без правен интерес е процесуално недопустима. Съдът не е извършил задължителната проверка по допустимостта на подадената жалба, по приетия от него за неин предмет. Разгледал е по същество процесуално недопустима жалба и е постановил недопустимо решение в нарушение на чл. 159, т. 4 АПК. Допуснатото нарушение е касационно основание за отмяната му по чл. 209, т. 2 АПК, което налага неговото обезсилване. Делото ще следва да се върне за ново разглеждане на административния съд, като при новото разглеждане ще следва да се изясни на първо място какъв е предмета на жалбата. От първоначалната жалба и приложените скици към нея и от изложеното в касационната жалба може да се направи извод, че се касае за съседен имот на този, описан в заповедта на кмета № 1672 от 23.07.2009 г. Това е имот с № 17.331 записан като собствен на Иван Георгиев Иванов, както в издадената скица, а така също и в приложената таблица за изчисление на дължимото обезщетение на собствениците - лист 19 от делото. В нея в колона № 5 за имот с № 17031 от 600 кв. м по плана на новообразуваните имоти, за собственик е записан Иван Георгиев Иванов. В първоначалната си жалба до съда и допълнението към нея жалбоподателят сочи на решения по административни дела, по описа на Административен съд-Монтана, за които твърди, че с тях на този ползвател не му е признато правото да придобие собствеността върху имота, който освен това не му е и заплатен. Поради това смята, че заповедта на кмета е следвало да включва и имот № 17. 331 освен имот № 17.330. Дали това е така ще следва да се установи при изясняване на предмета на жалбата. На следващо място ще следва да се установи и дали не се обжалва мълчалив отказ на кмета да издаде заповед по чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ за имот с № 17.331 на името на наследодателя на жалбоподателя или се касае за жалба срещу издадена заповед, за този имот. Ако има издадена такава заповед ще следва да се съобрази, че тя също подлежи на обжалване, според последното изречение на чл. 28а, ал. 1. Без изясняване на предмета на жалбата е невъзможно разглеждането й по същество. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 3, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение