Решение № 11210 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4866/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на М Станция" ЕООД срещу решение 1981/27.03.2022 г., постановено по адм. дело 2155/2022 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт Р-22002220007990-091-001/15.10.2021г., потвърден в оспорваната част с Решение 41/07.01.2022г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, София при Централно управление на Национална агенция по приходите. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът Директор на Дирекция ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Кирилов, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е била законосъобразността на РА Р-22002220007990-091-001/15.10.2021г., потвърден в оспорваната част с Решение 41/07.01.2022г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при Централно управление на Национална агенция по приходите, с който на дружеството са установени задължения на жалбоподателя по реда на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, в общ размер на 106206,24лв., в т.ч. главница 87 919,96лв. и лихви 182 86,28лв., вследствие непризнато право на данъчен кредит по 7-седем броя фактури, издадени от Милениум Трейд КонсултЕООД за данъчните периоди м.04.2019г. и от м.07.2019г. до м.12.2019г., ведно със съответните лихви и в частта на установеното задължение за лихва за м.05.2019г., в размер на 2137,55лв., вследствие корекция на упражненото право на данъчен кредит за м.04.2019 г. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е неправилно. Безспорно разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, отговарящ на нормативните изисквания за реквизити, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. В случая РЛ се е справило с доказателствената тежест в процеса. Неправилно първоинстанционния съд е приел, че по делото не са налице доказателства за извършване на процесните доставки. Непризнаване правото на приспадане на данъчен кредите обосновано в РД и РА само поради липса на кадрова и техническа обезпеченост при доставчиците. В съдебната практика на СЕС изрично се посочва, че липсата на кадрова и техническа обезпеченост при доставчиците може да бъде само индиция за липса на реалност на документираните доставки, по които се претендира правото на приспадане, но не може да се вмени в тежест на получателя да ангажира доказателства за нея и на това основание да му се откаже посоченото материално право. В този смисъл е решение по дело С-324/11 / Gabor Toth. Необезпечеността на доставчиците или други установени нередности по доставките при тях могат да бъдат противопоставяни на получателя само при наличие на обективни данни, че той е знаел или е бил длъжен да знае, че доставките са белязани с измама. Данъчна измама по доставки с участието и /или знанието на получателя приходните органи не са установили. Нещо повече, в РД и и РА не се твърди, за данъчна измама, нито е доказана такава. С обжалваното решение са възприети изцяло изводите на органа по приходите изразени в РД и РА като е отказаното правото на приспадане на данъчен кредит по доставки извършени от: МИЛЕНИУМ ТРЕЙД КОНСУЛТ ЕООД. Тези изводи са мотивирани в ревизионния доклад и ревизионния акт единствено на базата на съмнения за липса на реални доставки към нас. Събраните в хода на данъчната ревизия и приети от ревизиращия екип писмени доказателства, както и тези приети в съдебното производство по категоричен начин установяват наличието на реална доставка към жалбоподателя по процесните фактури с издател: МИЛЕНИУМ ТРЕЙД КОНСУЛТ ЕООД, което е задължителна материалноправна предпоставка за настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС, начисляването на данъка, отразяването му като задължение към бюджета, както и възникване и законсъобразно упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Липсата на достатъчно доказателства относно изплатени възнаграждения на наети на договор физически лица, респективно на заплатени осигуровки само по себе си, при доказан факт на осъществяване на данъчното събитие-облагаема доставка не е относимо към правото на данъчен кредит за получателя, тъй като основно понятие на ЗДДС е това на облагаема доставка. То не може да бъде основание за отказ на данъчен кредит за получателя по доставките. Получателят по доставките не е в състояние нито да отговаря за действията или бездействията на своя доставчик, нито да бъде държан отговорен. Съществено в случая е, че от страна на приходната администрация не е установено извършването на данъчна измама, както и не установено ревизираното лице да е участвало в данъчна измама или да е било част от такава, за която е знаело или не е могло да не знае, като безспорно доказателствената тежест за това е върху органите по приходите. В обобщение на изложеното при доказване на реалността на доставките от РЛ, незаконосъобразно му е отказано правото на данъчен кредит. От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на РА. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. Своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от касационния жалбоподател в рамките на първоинстанционното и касационното производство. Същите се установиха в размер на 39 200 лева уговорен и изплатен адвокатски хонорар за двете инстанции, възнаграждение на вещо лице и държавна такса, и следва да бъдат заплатени от НАП, съобразно правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК. В конкретния случай по делото са представени доказателства, от които безспорно се установява, че заплащането на адвокатското възнаграждение е доказано с фактура и разходен касов ордер, същото не е прекомерно съобразно продължителността на делото, събирането на множество доказателствени факти и правна сложност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,