Решение № 4823 от 10.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11562/2008 г.

Решение № 4823 от 10.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11562/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Виолетка Георгиева Тодорова, подадена чрез пълномощник, против решение № 1009/14.07.2008 год., постановено от Административен съд - Варна, ХIХ-ти състав по адм. дело 2561/2007 год., с което отменена заповед № РД-18-30/19.06.2007 год. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, за одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър за територията на административен район "Владислав Варненчик", гр. Варна, в частта относно имот с идентификатор 10135.4510.367, изпратено е делото, като преписка, на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София, за решаване на въпроса по същество, в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, присъдени са и разноски. С оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт, се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, или постановяване на решение по съществото на спора от настоящата инстанция. В съдебното заседание касационната жалбоподателка, редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответниците по жалбата - Светлозар Николаев Стоянов, Станислав Стоянов Стоянов и Соня Стоянова Табакова, не се явяват и не се представляват. От пълномощника им - адв. Пюскюлева е депозирано писмено възражение, с доводи за неоснователност на касационната жалба, настоява се решението, като правилно, да бъде потвърдено. Ответникът в касацията - Изпълнителен директор на Агенция по кадастъра, не изпраща представител. От юрк. Лефтеров е постъпил писмен отговор, с изложени съображения в подкрепа на касационната жалба. Акцентува се, че ако се изпълнят дадените от съда указания и процесният имот се нанесе с площ от 20.8 дка, вместо с 4.300 дка, както е отразен в кадастралната карта, неминуемо ще се засегнат всички съседни имоти, без собствениците им да са уведомени и да са участвали в съдебното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от Наредба № 3 от 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри визира поземлени имоти, които са се намирали в урбанизираната територия, а не които при възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ попадат в такава територия, какъвто е имотът на жалбоподателите (сега ответници по касационната жалба), представляващ имот № 6297 по кадастралния план от 1956 г., а и липсват данни за това, че имотът на жалбоподателите отговаря на изискванията за точност по чл. 18 от Наредбата, за да бъде нанесен в кадастралната карта, съгласно чл. 47, ал. 5 от Наредбата. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е основателна. Производството пред АС-Варна е било образувано по жалба на Светлозар Николаев Стоянов, Станислав Стоянов Стоянов и Соня Стоянова Табакова, като наследници на Цона Недкова Стоянова, против заповед № РД-18-30/19.06.2007 год. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, за одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър за територията на административен район "Владислав Варненчик", гр. Варна, в частта относно имот с идентификатор 10135.4510.367. Същата е счетена незаконосъобразна и оспорена, като несъобразена с факта, че към момента на постановяването й, имотът от 20.8 дка, се намира в Западната промишлена зона (ЗПрЗ) на гр. Варна, в строителните граници на града, при наличие на зона за застъпване (контактна зона) и явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 ЗКИР. За да уважи така подадената жалба и отмени заповедта, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че с решение от 27.06.1995 год., постановено по гр. дело № 7704/1994 год. на Варненския районен съд, на жалбоподателите е възстановено правото на собственост върху земеделска земя, представляваща имот № 6297 по КП от 1956 год., находящ се в строителните граници на гр. Варна, в размер на 20.8 дка, в регулация съгласно ЗРП на ЗПрЗ от 1963 год., нанесен в помощния кадастрален план с нови пл. номера №№ 734 и 735, с обща площ 24.563 дка. Въз основа на заключението на назначеното по делото вещо лице е прието и, че в помощния кадастрален план на ЗПрЗ на гр. Варна (одобрен от МРРБ през 1998 год.), неправилно е отразена северната граница но имот № 6297, че към момента на изготвяне на кадастралната карта за него, същият е бил част от урбанизираната територия на града, като неправилно кадастралната карта и регистър не отразяват данните по кадастралния план от 1956 г., а са изготвени въз основа на плана за земеразделяне и картата за възстановената собственост. При тези данни, съдът е извел извода за незаконосъобразност на административния акт в обжалваната му част, като противоречащ на процедурите по ЗСПЗЗ , издаден в противоречие с изискванията на ЗКИР , както и при нарушаване на условията по чл. 47, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 3/28.04.2005 год. за съдържанието, създаването и поддръжката на кадастралната карта и кадастралните регистри, определящи предимство, при нанасяне имоти в контактната зона в КК, на тези, които са съществували в предходни планове в стари реални граници, а не възстановени с план за земеразделяне в нови реални граници. В дадените към Агенцията указания, които да бъдат спазени при решаването на въпроса по същество, съдът е посочил, че имот № 6297 следва да се нанесе във въпросната КК с границите и площта, определени с нот. акт от № 331 от 1920 год., КП от 1956 год. и РП на ЗПрЗ от 1963 год. За частта, с която имотът са застъпва с този на касаторката, Виолетка Тодорова следва да бъде обезщетена по реда на чл. 47, ал. 8 от Наредба № 3/2005 год. Решението е неправилно, следва да бъде отменено, като вместо това се постанови друго, по съществото на спора, с което жалбата, като неоснователна, бъде отхвърлена. Съдът неправилно е приложил материалния закон по следните съображения: Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), собственикът или носителят на друго вещо право, е длъжен да представи на служител от службата по кадастъра или на лицето, определено със заповедта по чл. 35, ал. 2 от ЗКИР при поискване акт, удостоверяващ правата му върху имота, както и да представи други данни съгласно наредбата по чл. 31 . Със заповед № РД 16-14/30.03.2005 год., на основание чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от ЗКИР, е било открито производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр. Варна, поради което задължение на заинтересуваните лица е било да представят доказателства, удостоверяващи правата им върху съответните имоти, в едномесечен срок от обнародването на заповедта в ДВ. Такова задължение произтича и от чл. 41 на от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Жалбоподателите обосновават претенциите си въз основа на решение от 27.06.1995 год., постановено по гр. дело № 7704/1994 год. на Варненския районен съд, постановено не в исково производство по чл. 108 ЗС, а в такова по реда на чл. 14 ЗСПЗЗ, с което само им е признато правото на собственост върху процесния имот - липсват определени граници, протокол за въвод във владение и издадена скица, (с изготвената през 2003 год. от Техническата служба на община-Варна скица № 3354, е отразена сами част от имота с площ 8155 кв. м), не е проведена процедурата по чл. 86а ППЗТСУ, т. е. производството по възстановяването на имота действително не е приключило, което обосновава основателност на касационната жалба. Както самият процесуален представител на ответниците в касацията сочи в уточняващата жалба на л. 109 по делото, и ВОС, и ВКС са приели по делото за делба, че искът следва да бъде отхвърлен, тъй като производството по възстановяването на правото на собственост върху имота не е приключило. Същото констатира и настоящата инстанция.