Решение № 13118 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5172/2024 г.

Производството е по реда на 176 ал.1 от АПК, чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Ч. Г. Т. чрез адв. С. Миланова, за изменение в частта за разноските на Решение 11180/18.10.2024 по адм.дело 5172 /2024 г. по описа на Върховния административен съд. Отправя молба в полза на доверителя му да бъдат присъдени изцяло претендираните разноски за съдебното производство, съгласно приложените вече доказателства в тази насока, като съответно в полза на ответната страна не се присъждат разноски. Ответникът Директорът на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, не изразява становище. Настоящият съдебен състав намира искането за допълване на постановеното съдебно решение за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в законоустановения срок, съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. По същество искането е основателно по следните съображения: С Решение 11180/18.10.2024 по адм.дело 5172 /2024 г. по описа на Върховния административен съд, чието изменение в частта за разноските се иска, частично е отменено Решение 4479 от 05.07.2023 г., постановено по адм. д. 9706/2022 г. по описа на Административен съд София град, и вместо него е постановено ново решение по съществото на спора, с което е отменен РА Р - 2222 - 10170 - 03906 - 091 - 001 от 31.03.2020 г., издаден от М. Станулова, на длъжност началник сектор - възложил ревизията и С. Митрова, на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в потвърдената част с решение 1550 от 28.09.2022 г. на директора на дирекция ОДОП, относно установените данъчни задължения за 2013 г. за сумата от 2 251, 07 лв. - главница и от 1 352, 81 лв. лихва, както и в частта за 2014 г., с която са установени данъчни задължения в размер над сумата 592,50 лв. със съответните лихви. В останалата си обжалвана част решението на АССГ, с което се отхвърля жалбата срещу РА в частта за 2014 г., с която са установени данъчни задължения в размер на сумата от 592,50 лв. със съответните лихви, е оставено в сила, като в тази му част диспозитива на решението следва да бъде служебно допълнен на основание чл.176 ал.1 от АПК. Общо претендираните от жалбоподателя и касатор разноски за двете съдебни инстанции, вкл. държавни такси, разноски за вещи лица и адвокатско възнаграждение са в размер на 12 661 лв., за които са представени разхоодооправдателни документи и списък на разноски. Основателно е направеното от ответника още в първата инстанция възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, с оглед материалния интерес на спора пред първата инстанция 27 515,66 лв. и 7 208 лв. пред касационната. Следва да се изключат от претендираните разноски и претендирани суми за банкови такси и преписи на доказателства. При съобразяване на направеното възражение за прекомерност и материалният интерес на спора в частта, в която е отменен ревизионният акт, спрямо частта, в която е отхвърлена жалбата, съразмерно се дължат за заплащане и възстановяване разноски в размер на 4 234,07 лв. Воден от горното и на основание чл.176 ал.1 от АПК , чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,