Решение № 7843 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9932/2011 г.

Решение № 7843 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9932/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "ТИМО ГРУП" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. "Цар Иван Асен II" № 132, подадена чрез процесуалния му представител адв. Костов, срещу решение № 979/6.06.2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 1182/2010 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 160901695/18.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, в обжалваната и потвърдена част с решение № 359/21.05.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че не е налице хипотезата на чл. 177 от ЗДДС, поради което "ТИМО ГРУП" ЕООД не следва да отговаря солидарно с "КОРЕКТ ТРАНС 1" ЕООД - гр. Пловдив за невнесените от това дружество данъчни задължения в размер на 153477.91 лв. Неправилно е прието от съда, че ДЗЛ е било длъжно да знае, че дължимият от "КОРЕКТ ТРАНС 1" ЕООД ДДС няма да бъде внесен, поради наличие на презумпцията по чл. 177, ал. 3 от ЗДДС. Цените по облагаемите доставки не се отличават значително от пазарните такива, тъй като самите те са пазарни, определени по пазарен принцип на базата на договаряне между страните, които не са свързани лица и напълно покриват легалното определение за пазарни цени, съдържащо се в § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, към което препраща § 1, т. 16 от ДР на ЗДДС. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразен РА и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП - оспорва същата по съображения, изложени подробно от процесуалния му представител юрк. Шопова в писмено възражение и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 160901695/18.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, в обжалваната и потвърдена част с решение № 359/21.05.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия е прието, че "КОРЕКТ ТРАНС 1" ЕООД - гр. Пловдив за данъчния период м. март 2009 г. е подал справка - декларация, с която е декларирал резултат ДДС за внасяне в размер на 156 000 лв. от начислен ДДС по фактури, издадени на "ТИМО ГРУП" ЕООД за продажба на автомобили. ДДС в размер на 153 477.91 лв. не е ефективно внесен в бюджета, нито е приспаднат. За периода не е деклариран данъчен кредит. Тези факти са установени с РА № 160901694/17.03.2010 г., издаден след проведена ревизия на "КОРЕКТ ТРАНС 1" ЕООД. В хода на ревизията на "ТИМО ГРУП" ЕООД е изготвена и приета оценка на средни пазарни цени на автомобилите, която се различава значителни от цената, посочена във фактурите, тъй като е 2.62 пъти по-ниска. С оглед на така направените констатации органът по приходите е приел, че са налице предпоставките, визирани в чл. 177, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 177, ал. 6 вр. ал. 1 от ЗДДС ревизираното дружество в качеството му на пряк получател по доставките на автомобили отговаря за невнесения от доставчика данък, който е в размер на 153 477.91 лв. Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на "ТИМО ГРУП" ЕООД срещу РА, като е изложил следното в мотивите на своето решение: Няма спор между страните, че получателят по процесните облагаеми доставки "ТИМО ГРУП" ЕООД е ползвал право на данъчен кредит, както и че доставчикът "КОРЕКТ ТРАНС 1" ЕООД не е внесъл ефективно дължимия данък за данъчния период м. март 2009 г. Спорен е въпросът дали получателят е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. По презумпцията на чл. 177, ал. 3 от ЗДДС, той е бил длъжен да знае, когато са изпълнени едновременно двете, визирани в тази правна норма условия - 1. дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за данъчния период и 2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. От в. л. Мутафчиев е изготвена повторна съдебна автотехническа експертиза, която определя пазарна цена на автомобилите без ДДС в общ размер 548 395 лв. и с ДДС - 658 074 лв. При определянето на средните пазарни цени е използван методът на сравнимите неконтролируеми цени между независими търговци, предвиден в чл. 3, т. 1 от Наредба Н-9 от 14.08.06 г. За процесните автомобили вещото лице определя средна пазарна цена, която се отличава с приблизително 60 % от придобивната им цена, посочена във фактурите. Това експертно заключение, което съдът е кредитирал като компетентно изготвено при съблюдаване на нормативните изисквания на ДОПК и Наредба Н-9 от 14.08.06 г. обуславя извод, че цените на процесните доставки значително се отличават от пазарните цени. Поради това са налице предпоставките на чл. 177 от ЗДДС и жалбоподателят следва да отговаря за невнесения от неговия доставчик ДДС. Допълнително в мотивите на обжалваното решение е посочено, че принципната допустимост на института на солидарната отговорност и съответствието му с общностното право е потвърдена с решение на СЕО по дело С-384/04 г. Според това решение, чл. 21, § 3 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета /чл. 205 от Директива 2006/112/ЕС на Съвета по таблицата на корелация, анекс ХII/ позволява на държавите-членки да предвидят, че лице, различно от действително данъчнозадълженото лице, може да бъде солидарно отговорно за плащането на ДДС, на което е направена доставка на стоки или услуги и което е знаело или е имало основателни причини да подозира, че дължимият ДДС по отношение на тази доставка или на предходна би останал неплатен изцяло или отчасти. Установената презумпция в ал. 3 на чл. 177 от ЗДДС при полагане на необходимите процесуални усилия от страна на жалбоподателя би могла да бъде оборена без това да е непреодолимо трудно за него, в каквато насока е изискването на т. 32 от цитираното решение. Анализът на събрания по делото доказателствен материал обаче установява наличието на законовите предпоставки, при които следва да се приеме, че лицето е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Така постановеното решение е правилно. Установени са предпоставките на чл. 177 от ЗДДС, при наличието на които ревизираното дружество следва да отговаря за невнесения от неговия доставчик по конкретните облагаеми доставки ДДС. Установено е, че то е ползвало данъчен кредит, както и че данъкът не е внесен ефективно като резултат за данъчния период м. март 2009 г. от доставчика. Заключението на вещото лице, обсъдено от първоинстанционния съд в мотивите на решението, установява при сравнение на средните пазарни цени, определени от него по метода на сравнимите неконтролируеми цени /без ДДС/ с тези по процесните фактури, че съществува разлика с 57 %. Тази разлика следва да се приеме за значителна по смисъла на чл. 177, ал. 3, предложение последно. Основният довод на касатора в касационната жалба е, че тъй като страните по конкретните сделки не са свързани лица, то договорената между тях цена и отразена във фактурите по съществото си е пазарна цена. Методите за определяне на пазарна цена са регламентирани в § 1, т. 10 от ДОПК, към която норма препраща § 1, т. 16 от ДР на ЗДДС и съответно в Наредба Н-9 от 14.08.06 г. При използване на метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци е определена средна пазарна цена от вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза. Сравнена с фактурната стойност, тя се отличава значително. Обстоятелството, че страните по сделката не са свързани лица, не е достатъчно, за да се приеме, че само поради него, договорените между тях цени съответстват изцяло на пазарните такива. С оглед на изложеното, решението на АС - Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника по касация разноски не следва да се присъждат, тъй като същият не е представляван от юрисконсулт в касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение