Решение № 15946 от 13.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9428/2012 г.

Решение № 15946 от 13.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9428/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Йордан Атанасов Александров, от гр. Велико Търново против решение № 339/21.06.2012 г. по адм. дело № 398/2012 г. на Административен съд Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с тълкуването и прилагането на § 4, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО), т. 66г, т. 67 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Приема за правилни изводите в съдебното решение, че жалбоподателят не притежава 15 години осигурителен стаж, придобит при условията на втора категория труд съгласно изискването на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Отбелязва, че спорният осигурителен стаж за периода 1.01.1994 г. - 13.02.1998 г. не попада в хипотезата, уредена в т. 66г от ПКТП (отм.). Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 339/21.06.2012 г. по адм. дело № 398/2012 г. Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата на Йордан Атанасов Александров, от гр. Велико Търново срещу решение № 8/15.03.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане № 108/30.01.2012 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ досежно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и в частност минимално изискуемия осигурителен стаж, придобит при условията на труд от втора категория. Решението е правилно. По делото е установено, че към момента на подаване на заявлението за пенсиониране жалбоподателят е имал навършена възраст 59 години, 08 месеца и 00 дни при осигурителен стаж от втора категория 11 години, 01 месец и 12 дни и от трета категория 26 години, 07 месеца и 16 дни. Превърнат към трета категория труд осигурителния стаж е 40 години, 06 месеца и 09 дни и формира сбор с възрастта над 100. Съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО до 31.12.2014 г. включително, лицата които имат 15 години осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират преди навършване на възрастта по чл. 68 от КСО, при условие, че имат сбор от възрастта и осигурителния стаж 100 и възраст 57 години за мъжете. Спорът между страните е по предпоставката минимално изискуем осигурителен стаж при втора категория труд и по-конкретно за категорията на труда, положен от жалбоподателя в периода 1.01.1994 г. - 13.02.1998 г. на длъжност автомонтьор при ЕТ "Христов Д. Х. - Димитър Христов". Пенсионните органи и първостепенният съд обосновано са приели, че съгласно длъжностната характеристика полагания труд не е обхващал единствено и приоритетно дейност характерна за работата на автосервизните работници от специализираните звена в миннодобивната промишленост, строителството, енергетиката, пристанищните комплекси и тези от фирма "Мототехника", за да бъде категоризиран по хипотезата на т. 66г от ПКТП (отм.) от втора категория. Жалбоподателят е имал и задължения за боядисване на съоръжения, озеленяване, почистване на сгради, машини и съоръжения. Данните от разплащателните ведомости на осигурителя сочат, че не е бил осигуряван за втора категория труд. В хода на съдебното производство въпреки дадените му указания същият не е ангажирал доказателства, че трудът му за процесния период по вредност и тежест е бил равностоен на автосервизните работници, работещи в миннодобивната промишленост, строителството, енергетиката, пристанищните комплекси и фирма "Мототехника". Законосъобразно съдът е приел, че само от факта, че дейността на осигурителя е свързана с автосервизни услуги не е основание да се приеме, че трудът на жалбоподателя е бил със същия обем, интензитет и при същата вредност на условията като посочените в т. 66г от ПКТП (отм.). Липсата на една от кумулативно изискуемите предпоставки по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е пречка за придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение