Решение № 15759 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3966/2009 г.

Решение № 15759 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3966/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на процесуалния представител на Държавната агенция по горите против решението от 20.12.2008 година по адм. д. № 1286/2008 година на Административен съд София град, Второ отделение, 37 - ми състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и спорът решен по същество с отхвърляне на първоначално подадената жалба срещу процесната заповед. Ответницата Стефка Иванова Попова, като майка и законен представител на малолетното дете Мария Иванова Попова, чрез процесуалния си представител, депозира писмено становище, че оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителните основания по чл. 209 от АПК и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като съобрази наведените доводи и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с § 123 ал. 9 от ПЗР на ЗИД на Закона за горите, е отменена заповед № 107 от 22.01.2008 година на Председателя на Държавната агенция по горите, с която е отказано на Мария Иванова Попова, чрез законния й представител майка й Стефка Иванова Попова, да изкупи прилежащия терен от 0.91 дка към сградата - столова с кухня с площ от 116 кв. м., намираща се в територията на горския поземлен фонд, а именно в землището на с. Добралък, община Куклен, Пловдивска област, и преписката е върната на Председателя на Държавната агенция по горите за произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови процесния отказ, компетентният административен орган се е позовал на това, че сградата е придобита от Мария Иванова Попова, представлявана от Стефка Иванова Попова - законен представител, след нормативно посочения в § 123 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗГ срок т. е. 21.02.2003 година, следователно собственика на сградата не е правоимащо лице по смисъла на тази разпоредба и не може да се ползва от правата по нея. Изводът, че така както се е мотивирал административният орган, материалният закон е приложен неправилно, е обоснован и законосъобразен. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че в случая липсва валидно заявление подадено от жалбоподателя. Това се установява от представените писмени доказателства, включително данните по писмо рег. № 94 - СС - 97/28.07.2006 година на Директора на Дирекция "Горско стопанство" в НУГ, от които е видно, че заявлението й е подадено на 16.02.2004 година т. е. в рамките на преклузивния едногодишен срок по § 123 ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗГ. Неоснователен е и доводът, че жалбоподателката няма право на закупуване на прилежащия терен при преференциални условия, тъй като придобиването на постройката е станало на 27.07.2004 година т. е. след предвидения в закона срок - 21.02.2003 година. В случая сме изправени пред втората хипотеза на § 123 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗГ, където фактическият състав включва следното: заявителят да е закупил сграда в рамките на държавния горски фонд, тази сграда да е била построена до влизане на закона в сила и съответно същата да е допустима и да има статут на търпим строеж по смисъла на ЗУТ. В тази хипотеза законодателят не е предвидил ограничение сградата да е закупена преди влизане на закона в сила. Като е постановил отказа на това основание, административният орган е нарушил материалноправните разпоредби. По тези съображения правилно първоинстанционният съд е приел, че е н а лице отменителното основание по чл. 146 т. 4 от АПК. Предвид изложеното и при положение, че при служебната проверка се установи, че решението е валидно и допустимо, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от това и на основание чл. 221 ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение