Решение № 9591 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11226/2019 г.

Решение № 9591 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11226/2019 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "Миграция" - МВР срещу решение № 4778/08.07.2019 година на Административен съд гр. С. по адм. д. № 4111/2019 година, с което е отменен негов отказ рег. № 5364 р-4173/22.02.2019 година за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България на Л. Минг, [дата на раждане], [гражданство]. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Оспореният отказ бил законосъобразен на всички основания по чл. 146 АПК. Твърди, че нормата на чл. 26, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България е императивна и при установяване на едно от посочните в чл. 10, ал. 1 ЗЧРБ фактически основания да откаже издаване на разрешение за постоянно пребиваване, административният орган бил длъжен да постанови отказ. Той не разполагал с дискреционна власт на преценка. Съгласно чл. 2 от ЗДАНС, ДАНС била специализиран орган към Министерски съвет за изпълнение на политика по защита на националната сигурност. След като този орган предоставил на директора на Дирекция "Миграция" отрицателно становище със заключение, че лицето представлява заплаха за националната сигурност, органът трябвало да се съобрази със заключението, като той нямал разследващи функции по проверка на сочените обстоятелства. По административната преписка бил приложен документ от Българска агенция за инвестиции с изх. № БАИ-ЗЧРБ-107/31.08.2018 година, от който било видно, че [гражданство] е сключил сделка за покупка на български ДЦК, като произхода на средствата бил определен като спестявания. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на Л. Минг, [дата на раждане], [гражданство] срещу отказ рег. № 5364 р-4173/22.02.2019 година на директор на Дирекция "Миграция" - МВР за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България на [гражданство]. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, Л. Минг, [дата на раждане], [гражданство], не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. П. пред АССГ е образувано по жалба на Л. Минг, [дата на раждане], [гражданство] срещу отказ рег. № 5364 р-4173/22.02.2019 година на директор на Дирекция "Миграция" - МВР за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България на [гражданство]. За да отмени оспорения отказ, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, но при нарушаване на процесуалните правила, довело до неизяснена фактическа обстановка, немотивираност на акта и невъзможност за проверка приложението на материалния закон. Според съдебния състав, становището на ТДАНС П. с рег. № ПД-31-280/2019 по чл. 22, ал. 4 ЗЧРБ не е подкрепено с преписка или каквито и да било доказателства за това, че [гражданство] представлява заплаха за националната сигурност и интересите на българската държава. В тази насока актът на органа не съдържал мотиви, освен цитат на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Предвид задължението на съда, при проверка на законосъобразността на акта, да провери фактическите основания за издаването му, липсата на доказателства за основанието за отказ препятствала тази проверка. Горното е обосновало извод за отмяна на оспорения административен акт и връщане на преписката на органа за съобразяване с мотивите на акта. При извършена проверка за валидност и допустимост на съдебния акт, касационният състав намира, че същият не страда от сочените пороци. Касаторът не релевира възражения за допуснати от съда съществени процесуалния нарушения. Досежно възраженията за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт: Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че преценката на становището на ТДАНС не подлежи на съдебен контрол, но осъществявайки контрол за материална законосъобразност на акта, съдът следва да извърши проверка дали становището на ДАНС е подкрепено с доказателства по преписка и дали обективираните в нея факти по проверки обосновават извод за заплаха за националната сигурност. Предвид липсата на доказателства, представляващи преписка по проверката на ТДАНС, съдът е нямал обективна възможност да извърши тази проверка. Касационната инстанция споделя извода на АССГ, че липсата на преписката от ТДАНС към отрицателното становище е пречка за проверка за фактическите основания за издаване на акта, но също така намира, че задължение на първоинстанционния съд е било да изиска от ТДАНС преписката по проверката във връзка с отрицателното становище. Това би позволило на АССГ да формира извод за материалната законосъобразност на акта. Тъй като касаторът обаче не претендира допуснати от АССГ съществени процесуалния нарушения, а релевира като пороци на акта само неговата материана незаконосъобразност и необоснованост, прилагайки чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция няма компетентност служебно да проверява извършени от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. При липса на възражения за процесуални нарушения и при проверка на материалната правилност на съдебното решение, касационната инстанция формира извод за правилност. Липсата на преписка към отрицателното становище на ДАНС е пречка за осъществяване от страна на съда на проверка на фактите, представляващи основание за постановяване на обжалвания отказ. Предвид гореизложеното, изводът на АССГ за отмяна на оспорения отказ като правилен следва да бъде оставен в сила. При връщане на преписката на директора на Дирекция "Миграция", последният трябва да изиска отново становище от ДАНС по чл. 22, ал. 4 ЗЧРБ. Обвързата компетентност на директора на Дирекция "Миграция" спрямо становището на ТДАНС, не освобождава същия от отговорност при оспорване на акта от адресата му, да изиска като доказателства по делото преписката от ДАНС по повод на извършената от агенцията проверка във връзка с даденото становище. Воден от гореизложеното, съставът на седмо отделение на Върховния администртивен съд