Решение № 54 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9098/2017 г.

Решение № 54 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9098/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП против решение № 1274/14.07.2017 г. на Административен съд - П., VI състав, постановено по адм. д. № 492 по описа за 2017 г. на този съд, в частта, отменяща РА № Р - 16002616003245-091-001/25.10.2016 г. в частта, потвърдена, с решение № 37/23.01.2017 г. на директора на Д "ОДОП" - П., с която са установени задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2010 г., за 2011 г., за 2012 г. и за 2013 г. - за разликата над 1227.61 лв. /979,73 лв. данък с лихви - 247,88 лв./, до установените с РА задължения - общо 1849,28 лв., /1476 лв. - данък и лихви - 373,28 лева/, както и в частта за разноските. От съдържанието на КЖ може да се аргументира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението в обжалваната част, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Според касатора административният съд е отменил РА за разликата над 1227,61 лв. до установените с РА задължения - 1849,28 лв., въпреки че общият размер на задълженията по ЗДДФЛ за 2010 г., за 2011 г., за 2013 г. е 18307,39 лева. Никъде в решението си съдът не е посочил по какъв начин е определил данъчната основа по отделните години, респективно какъв е новоопределения размер на дължимия данък за съответната година. Не ставало ясно какъв е размера на отмененото задължение. В КЖ се съдържат и доводи по съществото на спора, по - конкретно, че съпругът М. Бакалов не е имал средства да покрие задълженията на РЛ. Възможността за покриване не се приравнява на действително извършени и приети плащания. Съдебният акт не може да бъде мотивиран чрез предположения, каквито са направени в заключението по ССчЕ. Касаторът допълва доводите си относно РА, издаден на М. Б., че неговите констатации трябва да бъдат преценявани не едностранно, а в съвкупност с останалите доказателства по делото. Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП пртендира отмяна решението на АДмС - П. в обжалваната част, поради неговата неправилност. Ответникът по касация - ЕТ "М. 2001 - Г. Б." оспорва КЖ с писмен отговор, депозиран от адв. Г. Русев. Твърди, че при изяснена фактическа обстановка са формулирани мотиви, отговарящи задълбочено на спорните въпроси. Според касатора не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Моли за оставяне в сила решението в обжалваната част и присъждане на разноски. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на решението в обжалваната му част приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. В решението на административния съд подробно са възпроизведени констатациите и действията на приходните органи, въз основа на които са издадени РА и потвърдителното решение на Д "ОУИ" - П. при ЦУ на НАП. Анализирани са договорите за дарения и представените с жалбата писмени доказателства. В съдебното заседание на 22.03.2017 г. са разпитани като свидетели М. Б. и Д. М. Изслушано е заключение по ССчЕ с констатации в два варианта. Независимо от съображенията си за доказателствената сила на даренията, съдът е посочил, че е съществувал излишък на ресурс при М. Б. чрез който да бъдат покрити доходите на Г. Б., предмет на РА. Този извод се различава от констатациите на приходните органи. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, счита, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно, защото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което налага частичната му отмяна и връщане на същия съд за ново разглеждане в тази част от друг състав. Макар съдът да е изложил подробни фактически съображения, той не е разграничил в решението си начина на определяне на данъчната основа и дължимия данък за всяка една от ревизираните години. В този смисъл са основателни оплакванията на касатора за неяснота по отношение на отмененото задължение. Административният съд е ценил заключението по ССчЕ, но както се посочи по - горе то е съставено в два варианта. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът е длъжен да обсъди заключението заедно с другите доказателства по делото. След съвкупната оценка трябва да бъдат формулирани мотиви от които да става ясно какво е салдото за всяка една година, налице ли е недостиг на средства за нея, респективно дължат ли се за годината задължения и в какъв размер. При наличието на такива мотиви съдът следва да се произнесе с диспозитива си, /съобразявайки влязлата в сила част от първоинстанционното съдебно решение и задължителните указания по приложението на закона, съдържащи се в настоящото решение/. При новото разглеждане административният съд трябва да се произнесе и по разноските. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение